Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Представлява ли иск, с който получателят на стоки, установил, че те са повредени след приключване на транспортна операция по море, а след това и по суша, или неговият застраховател, който е встъпил в правата му след обезщетяване, търси обезщетение за претърпените вреди, позовавайки се на коносамента, обхващащ морския транспорт, не срещу лицето, което е издало документа на своята фирмена бланка, а срещу лицето, което ищецът счита за действителния морски превозвач, основан ли е на договор за превоз и попада ли поради това или поради друга причина в обхвата на въпросите, свързани с договор, по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията?
2. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно, представлява ли случаят въпрос, свързан с непозволено увреждане по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията, или следва да се приложи принципът, установен в член 2 от Конвенцията, че компетентни са съдилищата на държавата, на чиято територия ответникът е установен?
3. В случай че случаят следва да се разглежда като въпрос, свързан с непозволено увреждане, може ли мястото, където получателят, след приключване на морската транспортна операция и след последващата сухопътна транспортна операция, просто е установил, че доставените му стоки са повредени, да представлява — и ако да, при какви условия — мястото на настъпване на вредата, което според решението на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier срещу Mines de Potasse d'Alsace може да бъде „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията?
4. Може ли ответник, установен на територията на Договаряща държава, да бъде привлечен в друга Договаряща държава пред съда, разглеждащ иск срещу съответен ответник, който не е установен на територията на която и да е Договаряща държава, на основание, че спорът е неделим, а не само свързан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
Следва ли, по-специално по отношение на самостоятелното понятие „същите страни“, използвано в член 21 от Брюкселската конвенция, да се приеме, че е налице висящ спор между държави членки по смисъла на тази разпоредба, когато съд на една от договарящите държави е сезиран от застрахователя на кораб, претърпял корабокрушение, с иск срещу собственика и застрахователя на товара на борда за частично възстановяване, под формата на принос към общата авария, на разходите по изваждането на кораба, докато съд на друга договаряща държава е бил предварително сезиран от този собственик и застраховател с иск срещу собственика и наемателя на кораба за установяване, че те не са длъжни да участват в общата авария, и вторият сезиран съд се отказва от компетентност, въпреки че страните по двете дела не са напълно идентични, на основание че приложимото процесуално право пред първия сезиран съд „ограничава възможността застраховател да бъде страна по производство, в което участва застрахованият“, така че застрахователят на кораба фактически също участва, чрез посредничеството на застрахования, в първото заведено дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение, изразяващо се в това, че Общият съд е приел, че не е упражнен непреодолим натиск върху официалните вносители в метрополна Франция, докато едновременно е приел, че такъв натиск е бил упражнен върху дилърите в Мартиника, които зависят от същите вносители
Изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд при установяване на наличието на непреодолим натиск върху дилърите в Мартиника
Неправилно отхвърляне на иска за обезщетение поради липса на достатъчно яснота и конкретика относно противоправното поведение на Комисията и характера на претърпяните вреди
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на метод за определяне на фискалната мощност на превозните средства, който води до по-висока такава стойност за определени превозни средства, поради което потребителите се възпират да ги купуват, когато всички превозни средства в най-високите данъчни категории са внесени превозни средства, които са в пряка конкуренция с подобни превозни средства, продавани във Франция, които попадат в по-благоприятни данъчни категории?
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска едновременното използване на две системи от правила за определяне на фискалната мощност на превозните средства, когато по-неблагоприятната система се прилага по-специално за превозни средства, внесени от други държави членки, които френските потребители по този начин се възпират да купуват, в полза на подобни превозни средства, продавани във Франция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неправилно прилагане на четвъртия параграф на член 173 от Договора за ЕО, като се приема, че жалбите са недопустими поради липса на пряка засегнатост.
Противоречиви мотиви в решенията на Първоинстанционния съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на Директива 93/89/ЕИО относно прилагането от държавите членки на данъци върху определени превозни средства, използвани за превоз на стоки по шосе, както и на пътни такси и такси за използване на определени инфраструктури, в предвидения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 123/85 на Комисията от 12 декември 1984 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО към определени категории споразумения за разпространение и сервиз на моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, обвързващ автомобилен производител с дилър, попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, когато този договор: (a) не посочва „обективно валидните причини“, посочени в член 5, параграф 2, букви (a) и (b) и член 5, параграф 3 от този регламент; (b) изключва всякаква възможност дилърът да продава нови превозни средства, различни от предлаганите от производителя, дори и в търговски помещения, различни от тези, в които се предлагат договорните стоки, освен ако не се докажат обективно валидни причини, които не са съществували към момента на сключване на договора, като тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с тълкуването на член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2 от регламента; (c) определя цел за продажби, съгласно която дилърът се задължава да положи всички усилия да продаде през всяка годишна период определено количество договорни превозни средства, което, ако не е определено по споразумение между страните, се определя от производителя въз основа на направени от него прогнози или определени от него критерии, и предвижда, че ако към 31 август на текущия годишен период не е постигнато 90% от 7/11 от целта за продажби и „общият процент на проникване“ на договорните превозни средства на територията, за която се отнася концесията, оценен към 31 юли на текущия годишен период, е с 15% до 45% — в зависимост от местоположението на територията — по-нисък от националния среден процент на проникване на договорните превозни средства, производителят може, с тримесечно или шестмесечно предизвестие, да промени територията на договора и/или да отнеме изключителността на дилъра на тази територия, или да прекрати дилърския договор, като тези разпоредби следва да се разглеждат във връзка с тълкуването на член 4, параграф 1, точка 3, член 5, параграф 2, точка 2 и член 5, параграф 2, точка 3 от регламента?
2. Следва ли Регламент (ЕО) № 1475/95 на Комисията от 28 юни 1995 година, заменящ посочения по-горе Регламент № 123/85, да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, съдържащ клаузи от вида, посочен в въпрос 1, букви (b) и (c), попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, като се вземат предвид съответно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент № 1475/95 във връзка с член 5, параграф 2, точка 2, член 5, параграф 2, точка 3 и член 5, параграф 3?
3. Ако Регламенти № 123/85 и № 1475/95 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят ползата от освобождаването, което предвиждат, на дилърски договори от вида, посочен в първите два въпроса, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключителна дистрибуторска мрежа на производител на моторни превозни средства, основана на такива дилърски договори, попада под забраната, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Изпълнила ли е Френската република задължението си да приеме всички необходими и пропорционални мерки, за да предотврати действията на частноправни субекти, които възпрепятстват свободното движение на плодове и зеленчуци на нейна територия, съгласно член 30 във връзка с член 5 от Договора за ЕО и общите организации на пазарите на селскостопански продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора от Рим и прилагащото го законодателство, данъчен режим, приложим към гранични работници, от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, доколкото последната предвижда различни данъчни режими за лица, чието възнаграждение се изплаща от публичноправен субект, в сравнение с тези, чието възнаграждение се изплаща от частноправни лица, и по този начин може да окаже влияние върху достъпа до длъжности в публичния или частния сектор в зависимост от местожителството в една или друга държава?
2) Съвместимо ли е, с оглед на тълкуването на Договора от Съда, с принципа на свободното движение и премахването на всякаква дискриминация на основание гражданство, правило, според което граничен работник, получаващ възнаграждение от държава или неин публичноправен орган, се облага с данък в тази държава, докато ако граничният работник има гражданството на другата държава, но не е едновременно гражданин на първата държава, неговото възнаграждение се облага с данък в държавата, в която пребивава?
3) Съвместимо ли е с член 7 [сега член 6] (2) от Договора данъчно разпореждане, което предвижда за гранични работници, заети от публичноправни лица и пребиваващи в една от държавите членки, данъчен режим, който се различава в зависимост от това дали те са само граждани на тази държава или имат двойно гражданство?
4) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора, данъчни правила, които могат да повлияят на избора на учители в договарящите държави дали да работят за по-кратък или по-дълъг период в друга държава, предвид разликите, основани на продължителността на заетостта, в данъчните режими на съответните държави?
5) Следва ли целта за премахване на двойното данъчно облагане, предвидена в член 220 от Договора, с оглед на времето, с което държавите членки са разполагали за нейното изпълнение, да се счита за правило с пряко приложение, по силата на което двойното данъчно облагане вече не може да се осъществява и, второ, противоречи ли целта за избягване на двойното данъчно облагане, възложена на държавите членки с член 220, на данъчна конвенция, според която данъчният режим, приложим към гранични работници от държавите страни по конвенцията, варира в зависимост от тяхното гражданство и публичния или частния характер на заеманата длъжност, и дали режимът на данъчен кредит, приложим към домакинство, пребиваващо в една държава, който не отчита точния размер на данъка, платен в друга държава, а само данъчен кредит, който може да е по-нисък, отговаря на възложената на държавите членки цел за премахване на двойното данъчно облагане?
6) Следва ли член 48 да се тълкува в смисъл, че граждани на държава членка, които са гранични работници в друга държава членка, не могат, поради механизъм за данъчен кредит от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, да бъдат облагани с по-висок данък от лицата, които упражняват професионалната си дейност в държавата, в която пребивават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Нарушение на задълженията по член 17, параграф 2 от Шестата директива относно правото на приспадане на ДДС чрез отказ на данъчно задължените лица да приспадат ДДС за средства за транспорт, използвани за стопански цели, при условията на национални разпоредби, предшестващи влизането в сила на Шестата директива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.