Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-23/20: Simonsen & Weel, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точки 7 и 8 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че в обявлението за обществена поръчка трябва да се посочват прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковия договор и че при достигането на този праг въпросното рамково споразумение изчерпва действието си?
Трябва ли член 49 от Директива 2014/24, точка 7 и точка 10, буква а) от част В от приложение V към тази директива във връзка с член 33 от нея и принципите на равно третиране и прозрачност, прогласени в член 18, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че прогнозното количество и/или прогнозната стойност, както и максимално количество и/или максимална стойност на доставките по рамковото споразумение трябва да бъдат посочени в обявлението за обществена поръчка като цяло и че в обявлението може да бъдат установени допълнителни изисквания, които възлагащият орган решава да добави?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че се прилага за случай, в който в Официален вестник на Европейския съюз е публикувано обявление за обществена поръчка, макар, от една страна, прогнозното количество и/или прогнозната стойност на доставките по рамковото споразумение, което предстои да бъде сключено, да не са посочени в обявлението за поръчката, а в техническата спецификация на поръчката и от друга, нито в обявлението за поръчката, нито в техническата спецификация да се посочва максимално количество и/или максимална стойност на доставките по въпросното рамково споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/20: VAS Shipping, Заключение от 10 юни 2021 г.
Допуска ли член 49 ДФЕС законодателство на държава членка, което изисква лица — граждани на трета страна и членове на екипажа на плавателен съд, който плава под знамето на една държава членка, а е собственост на гражданин на друга държава — членка на Съюза — да имат разрешение за работа, освен ако плавателният съд влиза в пристанищата на държавата членка не повече от 25 пъти в рамките на една година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/20: Apcoa Parking Danmark, Заключение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че таксата за контрол за нарушение на условията за паркиране в частен имот представлява насрещна престация за предоставена услуга и че следователно е налице сделка, която подлежи на облагане с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/16: Lundbeck/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Допустимо ли е спорните споразумения между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, когато попадат в приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Прилага ли Общият съд правилния правен критерий при определяне дали пет от шестте спорни споразумения съдържат ограничения, които излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Правилно ли е прието, че спорните споразумения представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, дори когато евентуално излизат извън приложното поле на патентите на Lundbeck върху производствени процеси?
Съществувала ли е реална или потенциална конкуренция между Lundbeck и производителите на генерични лекарствени продукти към момента на сключване на спорните споразумения, независимо от наличието на патенти и разрешения за търговия?
Законосъобразно ли е наложена глоба на Lundbeck, като се има предвид сложността и безпрецедентността на разглежданите фактически и правни въпроси?
Правилно ли е изчислен размерът на наложените на Lundbeck глоби, включително определянето на стойността на продажбите и продължителността на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/16: Arrow Group и Arrow Generics/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Съществували ли са реални и конкретни възможности за навлизане на пазара от страна на жалбоподателите, така че да бъдат квалифицирани като потенциални конкуренти на Lundbeck?
Могат ли споразуменията между Lundbeck и жалбоподателите да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е налагането на глоба на жалбоподателите при наличие на евентуална правна несигурност относно квалификацията на споразуменията като ограничение на конкуренцията по предмет и при липса на умисъл или небрежност от тяхна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/16: Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.
Нарушена ли е презумпцията за действителност на новите патенти на Lundbeck върху производствени процеси при анализа за наличие на потенциална конкуренция между Lundbeck и групата Alpharma?
Разместена ли е тежестта на доказване и взети ли са предвид доказателства, които не са посочени в спорното решение, при анализа на потенциалната конкуренция?
Правилно ли е квалифицирано спорното споразумение като „ограничение на конкуренцията с оглед на целта“?
Извършена ли е проверка дали Комисията е доказала твърденията си относно обхвата на предвидените в спорното споразумение ограничения по отношение на групата Alpharma?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително поради продължителността на административното производство и загубата на документи?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация при определяне на адресатите на спорното решение?
Взета ли е предвид конкретната тежест на нарушението при определяне на размера на наложената глоба?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата, за чието заплащане A.L. Industrier е солидарно отговорно, с оглед на избора на релевантната стопанска година за оборота?
Съществувала ли е правна несигурност, която да изключи възможността за налагане на глоба на групата Alpharma за нарушението по член 101 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/19: Viasat Broadcasting UK, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication, C‑199/06, EU:C:2008:79) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/19: Viasat Broadcasting UK, Заключение от 3 септември 2020 г.
1. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за услуга от общ икономически интерес и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на публичното предприятие, включително на неговата капитализация?
2. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
3. Съществува ли задължение за национална юрисдикция да разпореди на получателя на помощта да плати лихви за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/18: KPC Herning, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директива 2006/112 при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставката на недвижим имот, в който към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС, когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се направи място за нова сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/17: A, Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Допуска ли член 45 ДФЕС — като се има предвид тълкуването му в решение 8 ноември 2012 г., Radziejewski (C‑461/11, EU:C:2012:704) — правило за съдебна компетентност като това, което е предвидено по датското право и което има за цел да гарантира, че разглеждащият молбата за опрощаване на задължения съд познава и при преценката си може да вземе предвид конкретното социално и материално положение, в което длъжникът и семейството му се намират и биха могли да се намират в бъдеще, както и че тази преценка може да се извърши по предварително установени критерии, които определят какво може да се счита за приемливо скромен стандарт на живот, докато се прилага мярката за опрощаване?
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания той има директен ефект в отношенията между частноправните субекти, така че частните кредитори трябва да търпят намаляване или пълна загуба на суми, които им се дължат от установил се в чужбина длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.