Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-42/83: Dansk Denkavit, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
1. Следва ли Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, по-специално членове 10, 22 и 23 от нея, да се тълкува в смисъл, че директивата не допуска държава членка да определя отчетни периоди и срокове за плащане по отношение на дължимия данък върху добавената стойност при внос на стоки от друга държава членка (ДДС при внос), които са в съответствие със сроковете, предвидени в член 22, параграф 4 от директивата, но които означават, че регистрираните вносители получават по-кратък среден кредитен период за плащане на този данък на приходните органи, отколкото средния кредитен период, който същата държава членка обикновено предоставя на регистрираните предприятия, включително вносителите, по отношение на плащането на нетната сума на данъка върху добавената стойност върху общия оборот (нетно данъчно задължение)?
2. Какво значение следва да се отдаде при решаването на въпрос 1 на обстоятелството, че разпоредбите на съответната държава членка относно отчитането и плащането на ДДС при внос могат да се считат за предоставящи на вносителите среден кредитен период, който представлява разумен еквивалент на средния кредитен период, който купувачите на същия търговски и индустриален етап могат да получат от доставчиците за плащане на покупната цена, включително ДДС, когато купуват произведени в съответната държава членка продукти?
3. Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определя по отношение на ДДС при внос отчетни периоди и срокове за плащане по начина, описан във въпроси 1 и 2?
4. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, следва ли разпоредбите на Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година да се считат за неприложими при решаването на делото пред датския съд и ако да — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/83: Dansk Denkavit, Заключение от 28 февруари 1984 г.
1. Следва ли Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (по-специално членове 10, 22 и 23) да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да определят за ДДС при внос срокове за деклариране и плащане, които се различават от приложимите към стоките по вътрешната система
2. Какво значение следва да се придаде при решаването на първия въпрос на обстоятелството, че разпоредбите на съответната държава членка относно декларирането и плащането на ДДС при внос могат да се считат за осигуряващи среден кредитен период за вносителите, който представлява разумен еквивалент на средния кредитен период, който купувачите на същия търговски и индустриален етап могат да получат от доставчиците при закупуване на произведени в съответната държава членка продукти, включително ДДС
3. Противоречи ли член 95 от Договора за ЕИО на това държавите членки да определят различни срокове за деклариране и плащане на ДДС при внос и вътрешния ДДС
4. Какви са последиците за Шестата директива, ако системи като датската се окажат несъвместими с член 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/82: Комисия/Дания, Съдебно решение от 9 ноември 1983 г.
Явява ли се наложената от Дания такса за здравна инспекция върху вноса на фъстъци и продукти от фъстъци от други държави членки мярка с ефект, еквивалентен на митническо мито, забранена по членове 9 и 13 от Договора за ЕИО?
Може ли тази такса да се счита за част от обща система на вътрешно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, въпреки че се прилага само за внесени продукти, за които няма идентични или подобни национални продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/82: Danske Landboforeningen, Съдебно решение от 26 октомври 1983 г.
Следва ли Договорът за ЕИО, по-специално част втора, дял II „Селско стопанство“, и по-специално членове 39 и 40 и мерките, приети в изпълнение на Договора, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въведе временно увеличение на данъка, основаващ се на стойността на земеделските имоти, когато това увеличение е пряко свързано с девалвацията на „зелената валута“ на държавата членка, извършена от Съвета, и когато целта на увеличението на данъка е да се присвои в полза на държавната хазна значителна част от увеличението на доходите, което девалвацията носи на земеделските производители като част от общ план за икономиката, засягащ повечето сектори на населението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/82: Danske Landboforeningen, Заключение от 5 октомври 1983 г.
Следва ли Договорът за ЕИО, по-специално Част втора, дял II „Земеделие“, и по-специално членове 39 и 40 и мерките, приети в изпълнение на Договора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да въведе временно увеличение на данъчното облагане, основаващо се на стойността на земеделските имоти, когато това увеличение е пряко свързано с девалвация на „зелената валута“ на държавата членка, извършена от Съвета, и когато целта на увеличението на данъка е да се присвои в полза на държавната хазна значителна част от увеличението на доходите, което девалвацията носи на земеделските производители като част от общ план за икономиката, засягащ повечето сектори на населението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/82: Комисия/Дания, Заключение от 5 юли 1983 г.
Налагането на задължение на вносителите на фъстъци и продукти от фъстъци, идващи от други държави членки, да заплащат разходите за здравни инспекции, представлява такса с еквивалентен на митническо мито ефект, забранена от членове 9 и 13 от Договора за ЕИО, а не вътрешен данък по смисъла на член 95 от Договора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/81: Комисия/Дания, Съдебно решение от 15 декември 1982 г.
Допуснати ли са процесуални нарушения от страна на Комисията по време на досъдебната фаза, по-специално относно предоставянето на възможност на Кралство Дания да представи становище по ясно определено задължение?
Съответстват ли основанията и исканията, изложени в мотивираното становище на Комисията, на тези, изложени в исковата молба, и допустимо ли е Комисията да разшири или измени предмета на спора в хода на съдебното производство?
Възниква ли за Кралство Дания безусловно задължение да създаде административна структура и да издава ЕИО знаци и марки за електромери по силата на Директива 76/891/ЕИО и Рамкова директива 71/316/ЕИО, независимо от наличието на необходимото контролно оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-287/81: Kerr, Съдебно решение от 30 ноември 1982 г.
Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за ЕИО, по-специално с член 7 от него, държава членка да е приела през 1978 г. национални мерки в областта на рибарството, с които се разпределя общият допустим улов на определен вид риба в определена, ограничена зона от риболовната зона на държавата въз основа на предходен риболов от същия вид в тази зона, така че на държавите членки, които са извършвали такъв риболов преди влизането в сила на мерките, се предоставя квота за улов, докато корабите на други държави членки са изключени от такъв риболов?
Изключват ли разпоредбите на членове 1 и 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 101/76 на Съвета от 19 януари 1976 г. относно въвеждането на обща структурна политика в рибарската промишленост възможността държава членка да приеме през 1978 г. национални мерки в областта на рибарството, с които се разпределя общият допустим улов на определен вид риба в определена, ограничена зона от риболовната зона на държавата въз основа на предходен риболов от същия вид в тази зона, така че на държавите членки, които са извършвали такъв риболов преди влизането в сила на мерките, се предоставя квота за улов, докато корабите на други държави членки са изключени от такъв риболов?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/81: Комисия/Дания, Заключение от 10 ноември 1982 г.
Нарушение на задължението за транспониране на Директива 76/891/ЕИО в националното право чрез приемане на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби в предвидения срок.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.