Дания

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на възнаграждение, при които доходите зависят изцяло или в голяма степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, се искат отговори на следните допълнителни въпроси:
2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение между две групи наемни работници, доколкото средната почасова заработка на едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова заработка на втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?
3. При положение че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който представляват от общия персонал на предприятието?
Може ли, ако е необходимо, директивата да се приложи, за да се осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?
Един от начините, по който може да се илюстрира проблемът, е следният:
Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средната заработка на парче е най-висока при група C, втора по височина при група А и най-ниска при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво на група А — което е това на група C?
4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:
(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка (по отношение на определянето на възнаграждението и условията на труд);
(б) ставките за заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно ниво;
(в) може да се установи, че има разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;
(г) има значителни вариации във възнаграждението в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;
(д) фиксираната част от възнаграждението на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;
(е) между двете групи съществуват разлики по отношение на платените почивки и свободата за организиране на работата;
(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;
(з) работата на едната от групите включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особена сръчност;
(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?