Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-287/81: Kerr, Заключение от 29 септември 1982 г.
1. Съвместимо ли е с разпоредбите на Договора за ЕИО, по-специално с член 7 от него, държава-членка да е приела през 1978 г. национални мерки в областта на рибарството, които разпределят общия допустим улов на определен вид риба в определена, ограничена зона от риболовната зона на държавата въз основа на предходен риболов от същия вид в тази зона, така че държавите-членки, които са извършвали такъв риболов преди влизането в сила на мерките, получават квота за улов, докато корабите на други държави-членки са изключени от такъв риболов?
2. Изключват ли разпоредбите на членове 1 и 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 101/76 на Съвета от 19 януари 1976 г. относно въвеждането на обща структурна политика в рибарството възможността държава-членка да приеме през 1978 г. национални мерки в областта на рибарството, които разпределят общия допустим улов на определен вид риба в определена, ограничена зона от риболовната зона на държавата въз основа на предходен риболов от същия вид в тази зона, така че държавите-членки, които са извършвали такъв риболов преди влизането в сила на мерките, получават квота за улов, докато корабите на други държави-членки са изключени от такъв риболов?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/80: Schumacher, Съдебно решение от 27 октомври 1981 г.
Дали държава членка (А), когато е издала сертификат за предварително определяне на „присъединителна“ компенсаторна сума при износ на пшеница за втора държава членка (B), има право съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 269/73 на Комисията, изменен с член 2 от Регламент (ЕИО) № 1466/73, да откаже изплащането на тази сума на заявителя, ако пшеницата е пусната в свободно обращение за митнически цели в B и заявителят представи контролен документ, издаден в B, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 2315/69 на Комисията, съдържащ между другото информацията „BESTEMT TIL AFSAETNING TIL FORBRUG“ (буквално „предназначена за продажба за потребление“, преведено като „предназначена за пускане за вътрешно потребление“) или „FUR DEN FREIEN VERKEHR BESTIMMT“, но пшеницата е пусната в свободно обращение в B единствено с цел незабавен реекспорт след това към трета държава членка (C)
В тази връзка се приема, че разпоредбите относно „присъединителните“ компенсаторни суми се спазват по отношение на износа от B към C.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/80: Schumacher, Заключение от 29 септември 1981 г.
Дали държава членка (А), в случай че е издала сертификат за предварително фиксиране относно „присъединителна“ компенсаторна сума за износ на пшеница към втора държава членка (B), има право съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 269/73 на Комисията, изменен с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1466/73, да откаже изплащането на сумата на заявителя, ако пшеницата е пусната в свободно обращение за митнически цели в B и заявителят представя контролен документ, издаден в B, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 2315/69 на Комисията, съдържащ между другото информацията „Bestemt til afsætning til forbrug“ (буквално „предназначен за продажба за употреба“, преведено като „предназначен за вътрешно потребление“) или „Für den freien Verkehr bestimmt“, но пшеницата е пусната в свободно обращение в B единствено с цел незабавното ѝ реекспортиране след това към трета държава членка (C)
В тази връзка се приема, че разпоредбите относно „присъединителните“ компенсаторни суми са спазени по отношение на износа от B към C.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/80: Dansk Supermarked, Съдебно решение от 22 януари 1981 г.
Пречат ли разпоредбите на Договора за ЕИО или мерките по неговото прилагане на прилагането в случая на датските закони за авторското право, търговските марки и маркетинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/80: Dansk Supermarked, Заключение от 20 ноември 1980 г.
Съвместимо ли е с членове 30 и 85 от Договора за ЕИО (и, ако е уместно, с Регламент (ЕИО) № 67/67 на Комисията) националните съдилища да забранят пускането на пазара в една държава членка на даден продукт, който вече е бил надлежно пуснат на пазара в друга държава членка, на основание защита на авторско право или търговска марка или съгласно разпоредби срещу нелоялна конкуренция или, накрая, въз основа на споразумение с териториални ограничения върху продажбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/79: Just, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална система на данъчно облагане да прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че:
(а) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават въз основа на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и вкусовите характеристики;
(б) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете данъчни категории не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали, в съотношение към себестойността, данъкът обременява по-нискообложения клас спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен като високообложения клас спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
Ако е допустимо да има различни данъчни ставки, както е посочено в първия въпрос, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносни продукти?
(а) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с една и съща ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-близки до вносните продукти?
(б) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ с местен произход се облагат с по-високата ставка?
Ако е недопустимо да има различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
Може ли на член 95 да се позовават датски производители или само вносители?
Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95
В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/79: Just, Заключение от 4 декември 1979 г.
1A. Противоречи ли на правото на Общността национална система на данъчно облагане, която прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че: (a) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават чрез определение, основано на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и характеристиките на вкуса; (b) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете категории данъчно облагане не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
1B. Има ли значение за отговора на въпрос 1A дали, в съотношение с цената на придобиване, данъкът обременява по-нискообложената категория спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен, както и високообложената категория спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
2. Ако е допустимо да се прилагат различни данъчни ставки, както е посочено във въпрос 1, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносните продукти
(a) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с данък по същата ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-сходни с вносните продукти
(b) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ от местен произход се облагат с по-високата ставка?
3A. Ако е недопустимо да се прилагат различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
3B. Може ли на член 95 да се позовават датските производители или само вносителите?
4. Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95
В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/78: Комисия/Дания, Заключение от 28 ноември 1979 г.
Нарушение на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО чрез налагане на по-високо данъчно облагане върху вносните спиртни напитки, ликьори и други напитки по тарифна позиция 22.09 C от Общата митническа тарифа в сравнение с вътрешното аквавит.
В алтернатива — нарушение на втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, ако се приеме, че продуктите не са сходни, а са само конкуриращи се.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/78: Advokatradet, Съдебно решение от 27 юни 1979 г.
Следва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат държава членка, при определяне на дължимия данък върху набирането на капитала на новообразувано акционерно дружество, чийто акционерен капитал е създаден чрез вноски от съществуващо предприятие, принадлежащо на един от основателите, да откаже приспадане на какъвто и да е данък върху необложен резерв, който се счита за актив при определяне на данъчната основа и който е създаден, когато основателят е внесъл в новото дружество стоките на предприятието на склад и стоките по поръчка на стойност, намалена за данъчни цели под действителната стойност на съответните стоки на склад и стоки по поръчка?
Следва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелствата, свързани с първия въпрос, тези разпоредби не допускат приспадане на размера на данъка, дължим от новото дружество, ако то отчете необложените резерви като доход през годината на учредяването си и по този начин получи съответна сума доход, която действително подлежи на облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/78: Advokatradet, Заключение от 29 май 1979 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци при набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат държава членка, при определяне на дължимия данък при набирането на капитал на новосъздадено акционерно дружество А, чийто акционерен капитал е създаден чрез внасяне на предприятие, принадлежащо на лице Б, да отказва приспадане на данък върху необложен резерв, който се счита за актив при определяне на данъка и който е създаден, когато Б е внесъл в А стоките на предприятието и стоките по поръчка
2. Трябва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци при набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелствата, свързани с въпрос 1, тези разпоредби не допускат да се разреши приспадане на размера на данъка, дължим от А, ако А е включил необложените резерви като доход през годината на учредяване на дружеството и по този начин е получил съответен облагаем доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.