Белгия

1. Какви критерии, различни от кумулативния ефект, който може да бъде произведен в резултат на всички договори за изключителна покупка в съответния сектор, следва да бъдат взети предвид при преценката дали конкретният договор, който националният съд трябва да разгледа, е забранен по смисъла на член 85, параграф 1?
2. Декларацията за неприложимост на член 85, параграф 1, тоест „груповото освобождаване“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 67/67 (ЕИО) на Комисията от 22 март 1967 г., може ли и трябва ли да се прилага само в полза на договори, по които страни са само две предприятия от различни държави членки, по силата на които едната страна се задължава да купува само от другата за препродажба в определена територия на общия пазар?
3. Освобождаването от задължението за уведомяване по смисъла на член 4, параграф 2, точка 1 от Регламент № 17 ползва ли такива договори, ако те на практика представляват пряка забрана за внос от други държави членки?
4. Въпреки „кумулативния ефект на всички договори от същия тип“, може ли един договор за изключителна доставка, сам по себе си относително незначителен, да избегне обявяването му за нищожен по член 85, параграф 2 и ако да, според какви критерии, или всички договори, чийто кумулативен ефект е вреден, са автоматично нищожни?
5. Длъжен ли е или има ли право националният съд да спре производството, докато е възможно освобождаване по член 85, параграф 3?
6. Какъв е статутът на нов договор, „чиято съдба не е незабавно уредена“?
7. Какви критерии за тълкуване на правото на Общността следва да предостави Съдът, за да може националният съд да прецени дали разпоредбите на белгийската уредба относно договорите за пивоварни са съвместими с правото на Общността?