Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
В случай, когато концесионерът по договор за изключителна продажба предявява иск срещу концедента, твърдейки, че последният е нарушил изключителната концесия, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. да се тълкува като отнасящо се безразборно до всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за изключителна продажба, или дори до задължения, произтичащи от последващи продажби, осъществени в изпълнение на този договор, или се отнася изключително до задължението, което е в основата на съдебното производство?
В случай че последната възможност е правилна, следва ли понятието „задължение“ по член 5, параграф 1 да се отнася до първоначалното задължение, до задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение или до задължението за изплащане на обезщетение, когато в резултат на разваляне или прекратяване на договора първоначалното задължение става нищожно, или, накрая, до задължението за изплащане на „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“ по смисъла на белгийския закон от 27 юли 1961 г.?
При обстоятелства, при които концесионерът по договор за изключителна продажба няма правомощия да води преговори от името на концедента или да го обвързва, и не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, следва ли да се счита, че той е начело на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
I. В случай на иск, предявен от концесионера по договор за изключителна продажба срещу концедента, в който се твърди, че последният е нарушил изключителната концесия, може ли терминът „задължение“ по член 5, параграф 1 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се прилага безразлично към всяко от следните задължения или приложението му към някое от тях трябва да бъде изключено: 1. Всяко задължение, произтичащо от рамковия договор за предоставяне на изключителна продажбена концесия или дори произтичащо от последващите продажби, сключени в изпълнение на този рамков договор; 2. Задължението, което е предмет на спора или на което се основава съдебното производство, и ако да, (a) първоначалното задължение (като задължението да не се продава на други лица в договорените територии или задължението за предоставяне на разумно предизвестие при едностранно прекратяване); (b) или задължението да се предостави еквивалент на първоначалното задължение (да се плати обезщетение или вреди); (c) или задължението да се плати обезщетение, когато ефектът от новацията, произтичаща от прекратяването или развалянето на договора, е да направи първоначалното задължение нищожно; (d) или, накрая, задължението да се плати „справедливо обезщетение“ или дори „допълнително обезщетение“, предвидено в членове 2 и 3 от белгийския закон от 27 юли 1961 г. относно едностранното прекратяване на изключителни продажбени концесии с неопределена продължителност, изменен със закона от 13 април 1971 г.
II. Когато, от една страна, концесионерът по договор за изключителна продажба не е упълномощен нито да договаря от името на концедента, нито да го обвързва, а от друга страна, не е подчинен нито на контрола, нито на ръководството на концедента, такова лице начело ли е на клон, агенция или друго представителство на концедента по смисъла на член 5, параграф 5 от Брюкселската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Дали правото на гражданите на държава членка да влизат и пребивават на територията на друга държава членка е право, предоставено пряко от Договора или други разпоредби на правото на Общността, или възниква само чрез разрешение за пребиваване, издадено от компетентния орган на държава членка, признаващ специалното положение на гражданин на друга държава членка по отношение на правото на Общността?
Следва ли от член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 68/360, че държавите членки са длъжни да издадат разрешение за пребиваване, когато лицето представи доказателства, че попада в обхвата на разпоредбите на правото на Общността?
Дали самото неизпълнение от страна на гражданин на държава членка на формалностите, свързани с контрола на чужденците, представлява поведение, застрашаващо обществения ред или обществената сигурност, и може ли такова поведение да оправдае решение за експулсиране или временно лишаване от свобода с тази цел?
Дали заповед за експулсиране, издадена вследствие на такова неизпълнение, представлява мярка с „общ“ превантивен характер или се основава на „специални“ превантивни съображения, свързани с личното поведение на съответното лице?
Може ли решение за експулсиране или отказ за издаване на разрешение за пребиваване или установяване, с оглед на изискванията на правото на Общността, да бъде изпълнено незабавно, или такова решение влиза в сила едва след изчерпване на средствата за защита пред националните съдилища?
Може ли държава членка, на основание членове 53 и 62 от Договора, които забраняват въвеждането на нови ограничения за установяване на граждани на други държави членки и за свободата на предоставяне на услуги, да се върне към по-малко либерални разпоредби или практики от тези, които е прилагала преди това?
Оправдани ли са национални разпоредби, които правят по-малко либерални преди това прилаганите разпоредби, когато целят да приведат националното законодателство в съответствие със съответните директиви на Общността?
Прилага ли се забраната за нови ограничения и по отношение на разпоредби от формален или процедурен характер, въпреки че член 189 от Договора оставя на държавите членки избора на форма и методи за прилагане на директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
1. Произтича ли правото на гражданите на държава членка да влизат на територията на друга държава членка и да пребивават там пряко от членове 48, 52 и 59 от Договора и от разпоредбите на правото на Общността, приети за тяхното изпълнение, независимо от всяко разрешение за пребиваване, издадено от приемащата държава
2. Представлява ли неизпълнението от страна на гражданин на държава членка на формалностите по контрола на чужденците заплаха за обществения ред и обществената сигурност и може ли само по себе си да оправдае решение за експулсиране или задържане
3. Предвижда ли член 4 от Директива № 68/360 задължение за държавите членки да издадат разрешение за пребиваване на всяко лице, което е доказало, че попада в категориите, посочени в член 1 от тази директива, чрез представяне на предвидените документи
4. Освен в случаи на спешност, които са обосновани, може ли решение за експулсиране да влезе в сила, преди засегнатото лице да е изчерпало средствата за защита, гарантирани му по членове 8 и 9 от Директива № 64/221
5. Забраняват ли членове 53 и 62 от Договора на държава членка да въвежда нови ограничения на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, които са били постигнати към датата на влизане в сила на Договора, и могат ли държавите членки да се върнат към по-малко либерални разпоредби или практики, когато вече приетите мерки за либерализация са в изпълнение на задълженията по Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.