Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 14, параграф 1 и параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент 2017/745 да се тълкува в смисъл, че задължава дистрибутора да провери дали продуктът, който предоставя на пазара, трябва да се счита за медицинско изделие по смисъла на Регламент 2017/745 и дали в това отношение има значение фактът, че производителят е нанесъл маркировка „СЕ“ като „машина“ по смисъла на Директива 2006/42?
Следва ли член 14, параграф 2, първа алинея, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент 2017/745 да се тълкува в смисъл, че дистрибуторът е длъжен да провери дали изделието, което предоставя на пазара, трябва да бъде класифицирано в рисков клас IIa по смисъла на този регламент и дали на него трябва следователно да бъде нанесен четирицифрен идентификационен номер на нотифициран орган?
Следва ли член 14, параграф 2, трета алинея от Регламент 2017/745 да се тълкува в смисъл, че дистрибуторът има основание да смята, че даден продукт не съответства на изискванията на Регламент 2017/745, когато е получил от конкурент извънсъдебно предупреждение относно несъответствието на този продукт, а впоследствие производителят и публичен орган го уведомяват, че твърдяното несъответствие не е налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Релевантни ли са за целите на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО „непреките уволнения“, тоест несвързани с конкретния работник извършени и/или предвидими прекратявания на трудовото правоотношение, породени от волеизявление на работника и/или от неговото поведение, което може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение и се намира в причинно-следствена връзка с намерението на работодателя да извърши и/или да наложи едностранно съществена, трайна и неблагоприятна промяна на основен елемент от трудовото правоотношение?
Прилага ли се понятието „непряко уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 при наличието на предвидимо поведение и/или правни действия на работниците, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение и които се намират в причинно-следствена връзка с промяната на мястото им на работа в резултат на решение на работодателя да прекрати работата в първоначалната производствена единица, разпореждайки едновременното преместване на всички работници, чийто брой се счита за значителен съгласно националната правна уредба за транспониране, в производствени единици, отдалечени на стотици километри, което по необходимост налага работниците да напуснат мястото, където поддържат социални и емоционални отношения?
Представляват ли несвързани с конкретния работник „непреки уволнения“, които са в причинно-следствена връзка със съществена, трайна и неблагоприятна промяна на условията на труд, произтичаща от решение на работодателя, правни действия и/или поведение, които отделно и сами по себе си могат да доведат до достигане на прага на уволненията, релевантни за целите на Директива 98/59, и различават ли се поради това от „еквивалентните“ и/или „приравнените“ мерки, посочени в член 1, параграф 1, втора алинея от [тези директива], и следователно са достатъчни за достигането на минималния брой, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директивата, дори при липсата на правни действия от страна на работодателя, които имат за пряка последица прекратяването на трудовия договор?
Допустимо ли е при установяване броя на „уволненията“, посочен в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от [Директива 98/59], държавите членки, които приемат по-благоприятни разпоредби, ограничавайки до пет броя на уволненията, които са от значение за целите на прага по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) [от тази директива], да изключат напълно непреките уволнения от изчислението
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 98/59 правна уредба на държава членка, която изисква процедурата по информиране и консултиране да се провежда изключително при наличието само на пет уволнения, състоящи се в едностранни [правни] действия на работодателя, които водят до прекратяване на трудовото правоотношение, като за целите на приложното поле [на тази директива] се изключват извършени и/или предвидими случаи на прекратяване, породени от волеизявления на работниците и/или от поведението им, които са в причинно-следствена връзка с неблагоприятна и трайна промяна на значим елемент от правоотношението, за която работодателят е взел решение, по причини, които не са свързани с конкретните работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?
2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?
3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?
4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от [Регламент 2015/848] да се тълкува в смисъл, че по отношение на признаването на чуждестранни производства по несъстоятелност той съдържа мълчалив отказ на държавите членки […] от принципа на държавния имунитет по отношение на искове, с които в съответствие с приложимото право в областта на несъстоятелността синдикът претендира, че правни актове, извършени спрямо държава членка, са унищожаеми, тъй като са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 3, буква а), член 4, параграф 1, буква б), член 5, параграф 1, букви а) и д) и член 6, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2008/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която операцията по учредяване на капиталово дружество — чийто дружествен капитал е изцяло набран от дялови участия, които апортиращото дружество има в други дружества, притежаващи недвижими имоти, и което апортиращо дружество получава като насрещна престация целия дружествен капитал на така учреденото дружество — се облага с данък, чиято основа се определя съобразно данъчната стойност на тези недвижими имоти или евентуално счетоводната балансова стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли позиция 9021 от КН да се тълкува в смисъл, че изразите „[о]ртопедични апарати и артикули“ и „други апарати за носене в ръка, върху тялото или за имплантиране в организма с цел да се компенсира недостатък или недъг“, посочени в тази позиция, обхващат роботизирана ръка, прикрепена към електрическа инвалидна количка, която се задвижва с ръчка (joystick) или чрез тилно управление с цел извършване на движения, имитиращи движенията на човешка ръка за манипулиране на определени предмети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че освен документите, изисквани за митническото оформяне, косвеният митнически представител трябва да разполага и с всички други документи, свързани с внесените стоки, включително документите, свързани с финализирането на търговската сделка (договор между вносителя и търговеца; извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащането на стоките; документи, сочещи физическите характеристики, репутацията и качеството на стоките), и че трябва да ги предостави на разположение на митническите органи при митническия контрол?
Трябва ли член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение [2015/2447] да се тълкува в смисъл, че при внос на стоки в насипно състояние, които нямат индивидуални или специфични характеристики, митническите органи могат да имат основателни съмнения, за да отхвърлят договорните стойности, когато косвеният митнически представител не доказва чрез достоверни документи действителното плащане на покупната цена, макар това да е поискано от него?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 74, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс [на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническите органи могат да изключат използването на вторичните методи, посочени в този член, с довода, че косвеният митнически представител не е предоставил данните за основните характеристики на стоката (физически характеристики, качество, репутация)?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се изключи прилагането на вторичните методи, предвидени в член 74, параграф 2, букви а)—г) от Митническия кодекс [на Съюза], ако при митническото оформяне митническите органи не са използвали — въпреки че са могли да го направят — правото на вземане на проби [и/или] допълнителните правомощия по член 188 от [този кодекс], които биха им позволили да узнаят характеристиките?
При утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, трябва ли член 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение [2015/2447] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на митническите органи да обосноват митническата стойност изключително с данни, извлечени от националната митническа база данни, за да се прегледат стоки с произход от същата страна, класирани под същия код по ТАРИК като проверяваните стоки в насипно състояние, които нямат индивидуални или специфични характеристики, и допуснати за свободно обращение към датата на приемане на митническата декларация, както и 45 дни преди и след нея, и за да се вземе предвид, посредством филтриране на данните, простото средно аритметично от единичните цени за килограм на тези стоки
При утвърдителен отговор, гарантира ли се с този метод спазването на член 144, параграф 2, букви б) и ж) от Регламент за изпълнение [2015/2447]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1. Влиза ли в икономическия оборот на Съюза транспортно средство, когато то не се използва като транспортно средство в държава членка, а е обект на доставяни услуги (в настоящия случай дейности по поддръжка и ремонт)?
2. Трябва ли член 124, параграф 1, буква к) от [МКС] да се тълкува в смисъл, че е налице използване на несъюзна стока за целите на тази разпоредба, когато на митническата територия на Съюза по отношение на тази несъюзна стока се извършват единствено дейности по поддръжка или ремонт и впоследствие тя се реекспортира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — в случая член 92, буква b) от Закона за данъчната администрация — или тълкуване и прилагане на тази правна уредба, където се предвижда, че за приключил с ревизия период корекцията и възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност са възможни само при наличие на нови факти и обстоятелства, с които преди това данъчнозадълженото лице не е разполагало и не е могло да разполага, действайки добросъвестно, или които преди това то не е знаело и не е могло да знае, действайки добросъвестно, въпреки отсъствието на риск от загуба на данъчни приходи, тъй като неправилно фактурираният данък, чиято корекция се иска, е внесен в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.