Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
2) Недопустима ли е съгласно правилното тълкуване на членове 49 и 56 ДФЕС, както и на хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от [Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от [Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136], национална правна уредба като произтичащата от членове 13, 70 и 71 от [Законодателен декрет № 259/03] във връзка с член 2, параграф 12, букви h) и l) от [Закон № 481/1995] и с член 1, параграф 6, точка 2 от [Закон № 249/1997], която предоставя на Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения) правомощието да наложи: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват оферти и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагане на интервала, отнасящ се до последните?
3) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес; ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?
4) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципите на недопускане на дискриминация и равно третиране съвместно с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от [Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължение незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от [Хартата] и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно [член 80, член 110, параграф 2a и член 129 от изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално, че:
а) Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша] (решение C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982);
б) членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277);
в) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277).
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от [Конституцията на Република Полша] във връзка с членове 80 и 129 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], в съответствие с които:
а) привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;
б) като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност;
в) като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от [изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:
а) създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет ([KRS]), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;
б) националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на [KRS] в изменения му състав;
в) Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на [Sąd Najwyższy (Върховния съд)];
г) в решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав [KRS] не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша];
д) искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и [KRS] в неговия изменен състав, както констатира [Sąd Najwyższy (Върховният съд)] в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;
е) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277)?
4) Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:
а) всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;
б) съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
1) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно член 2 ДЕС и заявената в него ценност на правовата държава, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство, лоялно сътрудничество и правна сигурност — да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се прилага правна уредба на държава членка като член 41b, параграфи 1 и 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], че председателят на съда да може — самостоятелно и без съдебен контрол — да вземе решение да промени съдебен състав вследствие на това, че орган като Дисциплинарната колегия е издал разрешение за образуване на наказателно производство [или вземане на мярка „задържане“] срещу съдията от първоначално определения съдебен състав (окръжният съдия I. T.), което включва задължителна мярка временно отстраняване на този съдия от длъжност, от което пък следва по-конкретно забрана той да заседава в съдебните състави по делата, които са му били разпределени, в това число по делата, които са му били разпределени преди издаването на посоченото разрешение?
2) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) правна уредба на държава членка като член 42a, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], която забранява на националния съд — в рамките на контрола дали отговаря на изискването да е предварително създаден със закон — да преценява задължителната сила и правните обстоятелства във връзка със споменатото в първия въпрос разрешение на Дисциплинарната колегия, съставляващи пряката причина за промяната на съдебния състав, и която същевременно предвижда, че при опит да разгледа тези въпроси съответният съдия носи дисциплинарна отговорност?
б) практиката на национален орган като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), съгласно която актовете на национални органи като президента на Република Полша и [KRS] относно назначаването на членовете на орган като Дисциплинарната колегия не подлежат на съдебен контрол, включително не и на контрол от гледна точка на правото на Съюза, независимо от тежестта и степента на нарушението, а актът за назначаването на дадено лице на съдийска длъжност е окончателен и неотменим?
3) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска да се признае задължителна сила на споменатото в първия въпрос разрешение, по-конкретно доколкото с него се налага мярка временно отстраняване на съдията от длъжност, тъй като то е издадено от орган като Дисциплинарната колегия, и съответно:
а) всички държавни органи (в това число запитващият съд, а също и органите, компетентни да определят и променят съставите на националния съд, по-конкретно председателят на съда) са длъжни да не вземат предвид това разрешение и да осигурят възможност на съдията от националния съд, спрямо когото е издадено то, да заседава в решаващия състав на този съд;
б) съдът, в чийто състав не заседава първоначално определеният за разглеждането на делото съдия — само защото спрямо него е издадено посоченото разрешение, не представлява предварително създаден със закон съд и поради това не може да се произнася — като „съд“ — по въпроси на тълкуването и прилагането на правото на Съюза?
4) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че Дисциплинарната колегия и Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не гарантират ефективна съдебна защита заради липсата на независимост и констатираните нарушения на правилата относно назначаването на техните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Допуска ли принципът на равностойност национална правна уредба, която предвижда пълно или частично изключение от правото на приспадане на ДДС за определени разходи, дори когато националното право позволява по-благоприятен режим за приспадане при облагане с пряк данък?
Явява ли се релевантно сравняването между режима на приспадане на ДДС и режима за приспадане на разходи при пряк данък за целите на прилагането на принципа на равностойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Изисква ли принципът на еквивалентност уеднаквяване на режима на приспадане на ДДС с този на приспадане на разходи при директните данъци?
Обхваща ли принципът на еквивалентност само процедурните правила или се прилага и спрямо материалноправните разпоредби, уреждащи правото на приспадане на ДДС?
Може ли националната правна уредба да предвижда изключване на правото на приспадане на ДДС за определени разходи, дори когато за същите разходи е налице по-благоприятен режим на приспадане при директното облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва ли да се тълкуват в смисъл, че когато клауза за обезщетение в договор за продажба е обявена за неравноправна и следователно за недействителна, но посоченият договор може да продължи да се изпълнява без тази клауза, търговецът, наложил клаузата, може в рамките на основан изключително на диспозитивна разпоредба на националното облигационно право иск за обезщетение да изисква обезщетяване на вредата му, както е предвидено в тази разпоредба, която би била приложима при липса на посочената клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.