всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1) Съществува ли наемно правоотношение по смисъла на член 16, параграф 1 от Брюкселската конвенция при обстоятелства като тези по настоящото дело
2) Ако да, прилага ли се член 16, параграф 1 и за определяне на компетентния съд по отношение на искове като тези, предявени от ищцата в главното производство, както са описани по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Следва ли точка 2 от първата алинея на член 7 от Регламент (ЕИО) № 1546/88 на Комисията, в която се предвижда inter alia, че когато една или няколко части от стопанството се отдават под наем (което трябва да се разбира и като прекратяване на такъв наем), съответното референтно количество се разпределя пропорционално на площта, използвана за производство на мляко, да се тълкува в смисъл, че ако държавата членка не е приела други обективни критерии, нито е предприела мерки по член 7, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 857/84, земеделският стопанин, който продължава да обработва стопанството си, но губи ползването на някои парцели в резултат на прекратяване на наема, трябва, евентуално срещу възнаграждение, да прехвърли част от референтното количество в същата пропорция, в която площта, която трябва да бъде прехвърлена, се отнася към общата площ на стопанството, без да се вземат предвид стопанските сгради (краварници), които той притежава или наема от трето лице?
Следва ли обективните критерии, които трябва да бъдат определени от държавите членки, да се разбират като включващи критерии, основани на проверими фактически обстоятелства, като съществуването на сгради, земя, труд, машини или подобни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Следва ли член 10, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 798/80 на Комисията, изменен с Регламент (ЕИО) № 3445/85, да се тълкува в смисъл, че получател на износни възстановки, който при искане за авансово плащане на износните възстановки по член 4 от Регламент (ЕИО) № 565/80 е поел задължение съгласно член 2 от Регламент № 798/80 да изнесе брашно с пепелно съдържание от 0 до 520 mg/100 g, но всъщност е изнесъл брашно с пепелно съдържание над 520 mg/100 g, трябва да възстанови цялата сума на авансовото плащане и вместо това да претендира износна възстановка за действително изнесените стоки съгласно правилата на Регламент (ЕИО) № 2730/79 на Комисията от 29 ноември 1979 г.
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, валиден ли е Регламент (ЕИО) № 1633/80, доколкото определя ставката на износните възстановки за износ на пшенично брашно за СССР на 0 ECU
Ако не, следва ли при определени обстоятелства износителят да бъде поставен в положение, сякаш възстановката за износ за СССР не е била спряна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1) При правилното тълкуване на втората алинея на член 3a, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета от 31 март 1984 г. (както е въведен с Регламент (ЕИО) № 764/89 на Съвета от 20 март 1989 г.), следва ли специалното референтно количество, посочено в първата алинея на този параграф, да бъде намалено с размера на референтно количество, получено от производителя съгласно разпоредби на национални нормативни актове (в случая, параграф 17 от Приложение 2 към Наредбите за квоти за млечни продукти от 1984 г.), които прилагат само член 4, параграф 1, буква в), а не член 4, параграф 1, буква б), от Регламент 857/84?
2) При правилното тълкуване на посочената втора алинея на член 3a, параграф 2 от Регламент 857/84 (както е въведен с Регламент 764/89), и с оглед на определението за „производител“ в член 12, буква в) от Регламент 857/84, когато специално референтно количество се предоставя на двама души (в случая, съпруг и съпруга), които обработват стопанството си в съдружие с трето лице (в случая, техния син), следва ли това специално референтно количество да бъде намалено с размера на референтно количество (или част от него), когато това референтно количество е предоставено за същото стопанство и в противен случай попада в обхвата на посочената алинея, но е получено от тримата като съдружие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Произтича ли от правилата на правото на Общността, по-специално от Регламент (ЕИО) № 495/79 на Комисията от 14 март 1979 г., че икономическият оператор безвъзвратно губи всякакво право на парични компенсационни суми, ако при попълване на митническите формалности по внос, извършени в държава членка, чиято валута е девалвирала, по отношение на комбинирани фуражи, попадащи в подпозиции 23.07 B I a)1 или 2, 23.07 B I b)1 или 2, или 23.07 B I c)1 или 2 от Общата митническа тарифа, той не е попълнил правилно митническата декларация, предвидена за отпускане на парични компенсационни суми, като е пропуснал данните, изисквани от Регламент (ЕИО) № 495/79, а именно пълния състав на продукта и точното съдържание по тегло на немлечните съставки, разпределени по тарифни позиции?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли от правилата на правото на Общността, че съответният оператор може впоследствие да поправи пропуска, като предостави изискуемата информация на националните органи, които са компетентни да изчисляват и отпускат съответните парични компенсационни суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Следва ли разпоредбите на глава 8 от дял III, и по-специално членове 77—79 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (в последващата им редакция и допълнения), да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането спрямо лице, пребиваващо в Италия и получаващо пенсия за старост, изчислена и отпусната по глава 3 от дял III на този регламент („агрегиране“ на периоди на заетост и осигуряване, завършени в Италия, Франция и Германия), на италианското законодателство, което предоставя (от 1 януари 1974 г. до датата на влизане в сила на Законодателен декрет № 69 от 1988 г.) на пенсионер право на семейни добавки и за издържана съпруга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Загубата на гаранцията, предвидена в член 8, параграф 2 от Регламент № 2373/83, представлява ли санкция и ако да,
Съответства ли тази разпоредба на принципа на пропорционалност, като се има предвид продължителността на забавянето при представянето на доказателството и различните санкции, предвидени в член 8, параграф 2 в зависимост от продължителността на забавянето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Дали заемането на длъжност като учител в средно училище представлява заетост в публичната служба по смисъла на член 48 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1991 г.

Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от задълженото лице за стоки, допуснати до митнически режим, включващ задължение за плащане на такива мита (ОВ 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че „действие, което може да даде основание за наказателно преследване“, се отнася само до действие, което е изрично предвидено в наказателното законодателство на съответната държава членка, или обхваща всяко нарушение на данъчните разпоредби, за което е предвиден по-дълъг срок на давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1991 г.

1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да се определи като такса с ефект, еквивалентен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, необходимо ли е преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form