всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Втората алтернатива, предвидена във второто изречение на член 13, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2473/86 на Съвета от 24 юли 1986 година относно режима на пасивно усъвършенстване..., следва ли да се тълкува в смисъл, че методът за определяне на разходите по усъвършенстването е разумен само ако получената стойност на временно изнесените стоки приблизително съответства на покупната цена, платена от притежателя на разрешението за пасивно усъвършенстване, или на производствените разходи?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, при определянето на разходите по усъвършенстването може ли да се вземе предвид покупната цена за вложените стоки, включително надбавките, платени от обработвача на притежателя на разрешението за пасивно усъвършенстване, и прилага ли се това също така, когато има тарифна аномалия, водеща до по-висока ставка на митото за необработените стоки, отколкото за компенсиращите продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Следва ли член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95) да се тълкува в смисъл, че изисква да се откаже всяко плащане, свързано с площи, на земеделски производители, чиито площи за изваждане от производство, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?
Следва ли член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95) да се тълкува в смисъл, че изисква да се откаже всяка премия за говеда на земеделски производители, чиито площи за фураж, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е „да“, невалидни ли са член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95), изцяло или частично, поради нарушение на някой принцип на правото на Общността, по-специално правната сигурност, недискриминацията и/или пропорционалността?
Ако отговорът на първия и/или втория въпрос е „не“, как следва да се тълкуват член 9, параграфи 2—4 от Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията (преди влизането в сила на Регламент № 1648/95)?
Независимо от отговорите на въпроси 1—4, валидно и законосъобразно ли е Регламент (ЕИО) № 3887/92 на Комисията да налага санкция за загуба на цялото специфично плащане, свързано с площ, на земеделски производител, чиито площи, действително определени, се оказват по-малки от декларираните в заявлението за помощ с повече от 20 %, но когато не е установено наличие на измамно намерение или груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Било ли е приемането на Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета от 27 април 1989 г., Регламент (ЕИО) № 1102/89 на Комисията от 27 април 1989 г. и Регламент (ЕИО) № 3685/89 на Комисията от 8 декември 1989 г. подходящо по смисъла на член 75, параграф 1, буква в) от Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, могат ли тези регламенти да станат невалидни, ако след тяхното приемане престанат да бъдат подходящи по смисъла на член 75, параграф 1, буква в) от Договора за ЕИО?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, били ли са регламентите все още подходящи към релевантния момент за събирането на вноските за 1990 г. във Фонда за бракуване?
4. Нарушава ли задължението, предвидено в регламентите, за плащане на вноски за 1990 г. основни права на Общността или други норми на правото на Общността, по-специално правото на собственост, правото на упражняване на професия или занятие, принципа на равенство и принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Следва ли специална надбавка от 40% върху такса за стоки, която, както е описано в акта за преюдициално запитване, обичайно се събира за използването на пристанища, разрешени от датския министър на транспорта да функционират като търговски пристанища, да се разглежда като попадаща под правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или под член 95 от този договор?
2. Следва ли правилата на ЕИО относно митническия съюз, включително членове 9—13, или член 95 да се тълкуват в смисъл, че е несъвместимо с тези разпоредби да се налага специална надбавка от 40% върху обичайно събираната такса за стоки, ако тази надбавка се налага изключително върху стоки, внесени извън Дания?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: при какви условия такава такса може да бъде оправдана на основание, че представлява възнаграждение за предоставена услуга или по съображения на транспортната политика съгласно дяла от Договора за ЕИО, посветен на транспорта?
4. Ако специалната надбавка се окаже несъвместима с Договора за ЕИО, отнася ли се това заключение за цялата надбавка, събирана от датата на присъединяване на държавата членка към Договора за ЕИО, или само за увеличението на надбавката, което е влязло в сила след тази дата?
5. Налага ли правото на Общността специални изисквания по отношение на националните правила за разпределението на тежестта на доказване, че са изпълнени условията за прилагане на член 86 от Договора за ЕИО?
6. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, може ли събирането от търговското пристанище на описаните по-горе такси, определени от министъра на транспорта за използването на публични и частни търговски пристанища, да представлява злоупотреба с това положение, противно на член 86 от Договора?
7. Ако на шести въпрос се отговори утвърдително: имат ли лицата или предприятията, върху които е наложена таксата, право по правото на Общността да искат възстановяване или обезщетение?
8. Когато публично предприятие, което притежава и експлоатира търговско пристанище, заема господстващо положение, представлява ли фактът, че търговското пристанище не налага описаните в акта за преюдициално запитване такси за пристанище върху собствената си фериботна линия или върху тази на своя кооперационен партньор, злоупотреба с това положение?
9. Ако на въпроси 1, 2, 4, 6 и/или 8 се отговори утвърдително: могат ли специалните задължения и задачи, възложени на ответника, да оправдаят неговото поведение съгласно член 90, параграф 2 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1) При гореописаните обстоятелства може ли държава членка А да се позове на член 36 от Договора за ЕО и по-специално на основанията за обществен морал и/или обществен ред и/или защита на здравето или живота на животните, за да оправдае каквото и да е ограничение по отношение на износа на живи телета от държава членка А с оглед избягване на отглеждането на тези телета в системи за телешко месо в държави членки Б
2) Ако разпоредбите на Директивата, ако са валидни, изискват на първия въпрос да се отговори с „не“, валидни ли са тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Съвместима ли е с установената от Договора за ЕО система, както е описана в решението по делото Francovich относно отговорността на държавата членка към частноправни субекти при нарушение на задължения по Общността, национална разпоредба (член 2, параграф 7 във връзка с член 2, параграф 4 от италианския Законодателен декрет № 80 от 27 януари 1992 г.), която намалява ex post facto размера на обезщетението за вече настъпили вреди?
2. Съответства ли изразът „начален момент на неплатежоспособността“ по смисъла на първата алинея на член 3, параграф 2 и първата алинея на член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на датата на подаване на искането за откриване на производство по несъстоятелност или на датата на откриване на такова производство (и двете посочени в член 2)?
3. Могат ли член 4, параграф 3 и член 10 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че държавата членка може да изключи изплащането на трудови вземания, възникнали преди уволнението, когато друг вид обезщетение (а именно indennità di mobilità, предвидено в членове 4 и 16 от италианския Закон № 223 от 23 юли 1991 г.) покрива нуждите на работниците, останали без работа през месеците след уволнението?
4. Следва ли изразът „последните три месеца от трудовия договор“ в член 4, параграф 2 да се тълкува като „последните три календарни месеца“ или като „тримесечието, предхождащо прекратяването на трудовото правоотношение“, дори ако това е настъпило на междинна дата в месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Следва ли понятието „нощници“ по смисъла на тарифна подпозиция 60.04 B IV b 2 bb от Общата митническа тарифа от 1985 г. да се тълкува като обхващащо изключително „други“ долни облекла, които, с оглед на техните характеристики, са ясно предназначени само за носене като нощно облекло, или това понятие следва да се тълкува като обхващащо и продукти, които според външния си вид са предназначени главно, но не изключително, да се носят в леглото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат отговорността на гаранционните институции за изплащане на възнаграждения за определен период от време — в случая 12 месеца — дори когато този период е надвишен не по вина на работника, и по-специално когато работникът претендира обезщетение за вреди поради неизпълнение или забавено изпълнение на самата директива?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 4, параграф 2 от Директивата да се счита за валиден с оглед на принципа на равно третиране и недискриминация?
Следва ли точка 43 от решение на Съда от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др./Италианска република да се тълкува в смисъл, че материалноправните и процесуалните условия, предвидени в националното право на държавите членки относно искове за обезщетение за вреди поради неизпълнение на общностна директива, трябва да бъдат същите като (или поне не по-неблагоприятни от) тези, предвидени от националния законодател при закъсняло транспониране на самата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

Противоречи ли на правото на Общността, включително член 119 от Договора за ЕИО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато: (1) отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността; (2) отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността; (3) отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или нейното неродено дете; (4) отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с нормална бременност и, освен това, не води до нетрудоспособност; (5) отсъствието е резултат от медицинска препоръка, целяща защита на нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на специални рискове за нероденото дете; (6) отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е нетрудоспособна, и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получи същия размер на обезщетение, какъвто би получила при болничен, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълно възнаграждение при заболяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form