всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Какво е правилното тълкуване на понятието „реноме на марката“ по смисъла на член 5, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО и може ли да се приеме, че такова „реноме“ съществува на територията на цялата Бенелюкс или само на част от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. Допустимо ли е съгласно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз прилагането на национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен пред Индустриалния трибунал в срок от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, към което се отнася искът, както и на национална процесуална норма, която предвижда, че пенсионният стаж на ищеца се изчислява само въз основа на стаж след дата, която не е по-ранна от две години преди датата на предявяване на иска (независимо дали датата, на която стават дължими пенсионните права, е преди или след датата на иска)?
2. При положение че: (a) правата по член 119 от Договора се упражняват по силата на национален закон, приет през 1970 г., преди присъединяването на Обединеното кралство към Европейската общност, и влязъл в сила на 29 декември 1975 г., който преди 8 април 1976 г. вече е предоставял право на равно заплащане и равенство на други договорни клаузи; (b) националният закон съдържа процесуалните правила, посочени в първи въпрос; (c) други закони, забраняващи дискриминация в областта на заетостта, и националното договорно право предвиждат различни срокове: (1) Представлява ли прилагането на член 119 чрез този национален закон съответствие с принципа на еквивалентност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове с вътрешноправен характер
(2) Ако не, кои са релевантните критерии за определяне дали друго право на иск по националното право е подобен вътрешноправен иск на правото по член 119
(3) Ако националният съд идентифицира такъв подобен иск съгласно критериите по (2), кои са релевантните критерии по правото на Съюза за определяне дали процесуалните правила, уреждащи подобния иск или искове, са по-благоприятни от процесуалните правила, които уреждат упражняването на правото по член 119?
3. При положение че: (a) служител е работил по редица отделни трудови договори за един и същ работодател за определени периоди от време с интервали между тях; (b) след изтичането на който и да е договор няма задължение за която и да е от страните да сключи нов договор; и (c) служителят предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-късен договор или договори, но не предявява иск в срок от шест месеца след изтичането на по-ранен договор или договори; допустимо ли е национална процесуална норма, която изисква иск за членство в професионална пенсионна схема да бъде предявен в срок от шест месеца след изтичането на всеки договор, към който се отнася искът, и която по този начин не позволява стажът по по-ранни договори да бъде третиран като пенсионен стаж, съгласима с: (1) правото на равно заплащане за равен труд по член 119 от Договора; и (2) принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, според който националните процесуални правила при нарушение на правото на Съюза не трябва да правят упражняването на правата по член 119 практически невъзможно или прекомерно трудно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

1. Съвместимо ли е с правилата за счетоводство, установени с Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11), съгласно които:
- годишните счетоводни отчети трябва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите на дружеството (член 2, параграф 3);
- провизиите са предназначени да покриват загуби или задължения, чиято същност е ясно определена и които към датата на баланса са или вероятни, или сигурни, но неясни по отношение на размера или датата на възникване (член 20, параграф 1);
- провизиите не трябва да се използват за коригиране на стойността на активите (член 20, параграф 3);
- трябва да се вземат предвид всички предвидими задължения и потенциални загуби, възникнали през отчетната година или през предходна година, дори ако такива задължения или загуби станат явни само между датата на баланса и датата на неговото изготвяне (член 31, параграф 1, буква в), подточка bb));
- компонентите на активите и пасивите трябва да се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква е));
- провизиите не трябва да надвишават необходимите суми (първа алинея на член 42),
ако строително предприятие, което освен собствените си служители използва и подизпълнители за изпълнение на договорите си, не прави индивидуални провизии, отчитайки потенциалните индивидуални гаранционни задължения, присъщи на конкретни договори, за задължения по гаранции, които възникват след датата на баланса, а прави глобална провизия, като фиксиран процент от оборота, подлежащ на гаранции?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
При какви условия, съгласно какви критерии за оценка и до какъв процент, въз основа, ако е необходимо, на преценка на самото предприятие, може да се направи такава глобална провизия, като се вземат предвид и евентуални ограничени права на регрес срещу собствените служители и подизпълнители на предприятието, и в случай на съмнение относно необходимия размер на провизията, кой понася неблагоприятните последици от това, че въпросът не подлежи на доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Противоречи ли на член 48 от Договора за ЕО това, че съгласно член 1, параграф 3, второ изречение, във връзка с член 1а, параграф 1, точка 2 от Закона за подоходното облагане на доходите (Einkommensteuergesetz), нидерландски гражданин, получаващ облагаем доход от трудова дейност в Германия, без да има постоянно местопребиваване или обичайно пребиваване там, и неговата съпруга, която не е трайно разделена от него и също така няма постоянно местопребиваване или обичайно пребиваване в Германия и получава доходи в чужбина, не се третират като лица, подлежащи на неограничено данъчно облагане за целите на прилагането на член 26, параграф 1, първо изречение от Закона за подоходното облагане на доходите (съвместно облагане), поради това че съвкупният доход на съпрузите за съответната календарна година не попада поне 90% под действието на Закона за подоходното облагане на доходите или че доходът, който не подлежи на облагане по този закон, надвишава 24 000 DEM?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Когато: (i) служител работи в една държава членка за работодател, учреден в друга държава членка; и (ii) работодателят има клон в държавата членка, в която служителят работи, и този клон е регистриран съгласно националните разпоредби за прилагане на Директива 89/666/ЕИО (Единадесета директива относно дружественото право), макар че не е учреден и няма правосубектност, отделна от тази на работодателя, в тази държава членка; и (iii) както работодателят, така и служителят са длъжни да правят социалноосигурителни вноски в държавата членка, в която служителят работи, съгласно член 3 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно защитата на служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, кое гаранционно учреждение е отговорно за дължимите по този начин плащания; дали това е: (a) гаранционното учреждение в държавата членка, в която са започнати производствата по несъстоятелност, или (b) гаранционното учреждение в държавата членка, в която служителят работи и в която работодателят има постоянно търговско присъствие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли член 119 от Договора и Директива 76/207 да се тълкуват в смисъл, че изключването с колективен трудов договор от правото на специална годишна премия, предвидена в този колективен трудов договор, на лица, заети с работа, която включва нормална работна седмица от по-малко от 15 часа и нормално възнаграждение, което не надвишава част от месечната базова сума и поради това е освободено от задължително социално осигуряване, представлява непряка дискриминация по пол, когато това изключване се прилага независимо от пола на работника, но на практика засяга значително по-голям процент жени, отколкото мъже?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

Следва ли член 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО да се тълкува в смисъл, че приемането от хотелско заведение на сателитни или наземни телевизионни сигнали и тяхното кабелно препредаване в различните стаи на този хотел представлява „акт на съобщаване на обществеността“ или „приемане от обществеността“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.

1. Явява ли се данъкът, наложен от гръцката държава съгласно член 42, параграф 6 от Закон 2065/1992, еквивалентен на данъка върху капитала, предвиден в член 4 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., изменена впоследствие, като се има предвид, че към 1 юли 1984 г. такъв данък върху капитала не е съществувал в Гърция?
2. Ако е така, като се вземе предвид специалната фискална ситуация на Гърция, може ли ставката на този данък да надвишава ставката от 1 %, предвидена в посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Може ли гражданин да се противопостави на събирането на по-високи такси от фиксираните суми съгласно точка 1 от приложение I във връзка с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, когато държавата членка не е транспонирала Директива 93/118/ЕО в рамките на срока за транспониране?
Може ли държава членка, без да са изпълнени допълнителни условия, на основание точка 4, буква б) от приложение I във връзка с член 2, параграф 1 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, да събира по-високи такси от фиксираните суми, доколкото събираните такси не надвишават действителните разходи?
Зависи ли правомощието на държавите членки да събират по-висока сума от таксите на Общността съгласно член 2, параграф 3 от Директива 85/73/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 93/118/ЕО, от общата такса, събирана в цялата държава членка, и действителните разходи за проверка в цялата държава членка, или е достатъчно, ако държавата членка е делегирала правомощието за събиране на таксите на общинските органи, че общата такса, събирана от съответния общински орган, не надвишава действителните разходи за проверка на този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.

Следва ли от правилата на писаното или неписаното митническо право на Общността, че митническите органи са длъжни в отношенията си с лицата, отговорни за плащането на митнически сборове, да изпълнят задължение като описаното в точка 6.2 по-горе [а именно да предупредят декларант в положението на жалбоподателя, чиито декларации са установени като направени добросъвестно, за възможна измама] и, ако е така, какви са правните последици по отношение на определянето, вписването в счетоводството и събирането на митническия дълг, ако органите не изпълнят това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form