Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Съвместимо ли е с Шестата директива, по-специално с член 17 и член 6 от нея, национално законодателство, което: – не допуска възможност за избор за включване на дълготрайни активи или стоки или услуги, третирани като такива, изцяло в активите на предприятието, когато придобиващият използва тези стоки или услуги както в рамките на предприятието, така и извън него (по-специално за частни цели); – във връзка с това също не допуска възможност за пряко и пълно приспадане на данъка, начислен при придобиването на тези стоки или услуги; и – не предвижда начисляване на ДДС, както е предвидено в член 6, параграф 2, буква а) от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Когато целите на даден договор са отчасти частни, зависи ли статутът на „потребител“ по смисъла на член 13 от Конвенцията от това коя от частната и търговската или професионалната цел преобладава и какви критерии следва да се прилагат при определянето коя от частната и търговската или професионалната цел преобладава?
Зависи ли определянето на целта от обстоятелствата, които могат да бъдат обективно установени от другата страна по договора с потребителя?
В случай на съмнение, следва ли договор, който може да се отнесе както към частна, така и към търговска или професионална дейност, да се счита за потребителски договор?
Явява ли се сключването на договор, предшествано от реклама по смисъла на член 13, параграф 3, буква а) от Конвенцията, когато другата страна по последващия договор с потребителя е рекламирала своите продукти чрез брошура в държавата по местожителство на потребителя, но не е рекламирала продуктите, които потребителят впоследствие е закупил?
Съществува ли потребителски договор по смисъла на член 13 от Конвенцията, когато продавачът прави оферта по телефона от своята държава на купувача, който живее в друга държава, и офертата не е приета, но купувачът впоследствие купува така предложения продукт в отговор на писмена оферта?
Извършва ли потребителят действията, необходими за сключването на договора в своята държава по смисъла на член 13, параграф 3, буква б) от Конвенцията, когато му е направена оферта в държавата на неговия договорен партньор и той приема тази оферта по телефона от своята държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Следва ли бележка 5, буква Е) от Комбинираната номенклатура, в редакцията на приложение I към Регламент (ЕО) № 2031/2001 за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ 2001 L 279, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че апаратура за видеонаблюдение, която съхранява сигнали от няколко видеокамери, компресирани на твърди дискове за възпроизвеждане на монитори, изпълнява функция, различна от тази на обработка на данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли срокът от 90 дни, който може да бъде удължен с още 90 дни, посочен в първата алинея на член 6 от Директива 89/105/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно прозрачността на мерките, уреждащи ценообразуването на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на националните системи за здравно осигуряване, да се счита за само ориентировъчен срок или за задължителен срок и, ако срокът е задължителен, какви са последиците от неговото превишаване по отношение на отговора, който следва да бъде даден на заявлението за включване на лекарствен продукт в списъка на лекарствените продукти, покривани от здравноосигурителната схема?
Следва ли превишаването на срока да се счита за включване в посочения списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли разпоредбата на параграф 5j от австрийския Закон за защита на потребителите, в редакцията на член I, параграф 2 от австрийския Закон за договорите от разстояние, която дава право на определени потребители да претендират от предприятия по съдебен ред изплащане на награди, които те привидно са спечелили, когато предприятията им изпращат (или са им изпратили) уведомления за награди или други подобни съобщения, формулирани така, че да създадат впечатление, че са спечелили определена награда, да се квалифицира:
а) като иск, основан на договор по смисъла на член 13, параграф 3;
б) като иск, основан на договор по смисъла на член 5, точка 1;
в) като иск във връзка с непозволено увреждане по смисъла на член 5, точка 3,
когато въз основа на изпратените му документи разумният потребител би могъл да сметне, че всичко, което трябва да направи, за да получи сумата, предназначена за него, е да върне приложеното платежно известие, така че изплащането на наградата не зависи от поръчка и доставка на стоки от предприятието, обещаващо наградата, но заедно с уведомлението за наградата на потребителя са изпратени и каталог и искане за проба без задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.