всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-778/22: Flightright, Определение от 27 септември 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при липса на информация относно развитието на главното производство и след оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски във висящо производство с преюдициално запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-714/23: Benediktinerabtei Ettal, Определение от 27 септември 2024 г.

Какви са последиците за съдебното производство след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/23: Ordre des avocats du Barreau de Luxembourg, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

1) Попада ли правна консултация с адвокат в областта на дружественото право — в случая с оглед на създаването на инвестиционна дружествена структура — в обхвата на предоставената с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз засилена защита на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли намеса в гарантираното от член 7 от Хартата право на зачитане на тайната на съобщенията между адвокатите и техните клиенти решение на компетентен орган на запитаната държава членка, постановено в изпълнение на искане за обмен на информация при поискване, отправено от друга държава членка на основание на Директива 2011/16/ЕС, с което се разпорежда на адвокат да му предостави почти всички налични документи, свързани с отношенията му с неговия клиент, подробно описание на сделките, по които е предоставял съвети, разяснение за участието му в тези процеси и идентифициране на неговите партньори?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместима ли е Директива 2011/16/ЕС с член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата, доколкото — с изключение на член 17, параграф 4 — в нея не се съдържат разпоредби, които формално да допускат намесата в поверителността на обмена на информация между адвокатите и техните клиенти в рамките на режима за обмен на информация при поискване, и които да определят обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли режимът на задължението за сътрудничество на адвокатите (или на адвокатска кантора) в качеството им на трети лица притежатели на информация при прилагането на установения с Директива 2011/16/ЕС механизъм за обмен на информация при поискване, и по-специално конкретните ограничения, имащи за цел да отчетат значението на професионалната им тайна, да се определя от разпоредбите на вътрешното право на всяка държава членка, уреждащи задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица при данъчното разследване в рамките на прилагането на вътрешния данъчен закон в съответствие с направеното в член 18, параграф 1 от посочената директива препращане?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли национална законова разпоредба като приложимата в настоящия случай, която регламентира задължението за сътрудничество на адвокатите в качеството им на трети лица притежатели на информация, за да е в съответствие с член 7 от Хартата, да съдържа конкретни разпоредби, които:
– гарантират зачитането на основното съдържание на поверителността на съобщенията между адвоката и неговия клиент; и
– въвеждат конкретни условия, за да гарантират, че задължението на адвокатите за сътрудничество ще бъде ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, трябва ли специалните условия, с които се цели да се гарантира, че сътрудничеството на адвокатите при данъчното разследване е ограничено до подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2011/16/ЕС, да включват задължение за компетентния орган на запитаната държава членка:
– да извърши задълбочена проверка дали действително запитващата държава членка предварително е изчерпала обичайните източници на информация, които би могла да използва, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на тези цели в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС, и/или
– предварително и без успех се е обърнала към други потенциални притежатели на информация, за да може като крайна мярка да се обърне към адвокат в качеството му на потенциален притежател на информация; и/или
– във всеки отделен случай да се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, така че разпореждането да може да бъде надлежно издадено спрямо адвокат само ако са изпълнени допълнителни условия, като например изискването финансовият интерес от текущата проверка в запитващата държава да достига или да може да достигне определена значимост или да може да попадне в обхвата на наказателното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/23: Aldi Süd, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Трябва ли член 6а, параграфи 1 и 2 от Директива 98/6 да се тълкува в смисъл, че процентът, посочен в обявление за намаляване на цената, трябва да се свързва изключително с предишната цена по смисъла на член 6а, параграф 2 от Директива 98/6?
Трябва ли член 6а, параграфи 1 и 2 от Директива 98/6 да се тълкува в смисъл, че акцентите при рекламата, които следва да подчертаят изгодния характер на офертата по отношение на цената (например обозначението на цената като „хит цена“) тогава, когато са използвани в обявление за намаляване на цената, трябва да се свързват с предишната цена по смисъла на член 6а, параграф 2 от Директива 98/6?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/23: Sozialversicherungsanstalt, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

1) При положение че гражданин на Съюза работи едновременно в държава — членка на Европейския съюз, в държава от ЕИП и ЕАСТ (Лихтенщайн) и в Швейцария, следва ли да се прилагат нормите на правото на Съюза относно определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност съгласно Регламент […] № 883/2004 във връзка с Регламент […] № 987/2009?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли тогава Регламент […] № 883/2004 във връзка с Регламент […] № 987/2009 да се прилага по такъв начин, че въпросът за приложимото законодателство в областта на социалната сигурност да се преценява разделно в отношенията между държавата от Съюза и държавата от ЕИП и ЕАСТ, от една страна, и в отношенията между държавата от Съюза и Швейцария, от друга, и съответно за всеки от тези случаи да се издава отделно удостоверение за приложимото законодателство?
3) Налице ли е промяна на „съответното положение“ по смисъла на член 87, параграф 8 от Регламент […] № 883/2004, когато се започне дейност в нова държава, за която се прилага посоченият регламент, дори ако от това не следва промяна на приложимото законодателство нито съгласно Регламент […] № 883/2004, нито съгласно Регламент […] № 1408/71, а дейността е толкова несъществена по обем, че генерира само около 3 % от общия доход?
Във връзка с това има ли значение дали по смисъла на втория въпрос координацията в двустранните отношения следва да се извършва разделно — между участвалите до момента държави, от една страна, и между едната от тях и „новата“ държава, от друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-164/23: VOLÁNBUSZ, Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Следва ли член 9, параграф 3 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че понятието „оперативна централа на работодателя, където водачът нормално е базиран“, съдържащо се в тази разпоредба, обхваща място като външно депо на превозни средства, попадащо в приложното поле на този регламент, от което водачът редовно изпълнява дежурството си и към което се връща след приключването му в рамките на нормалното изпълнение на служебните си задължения и без да следва особени инструкции от своя работодател в това отношение, и дали за целта са релевантни, от една страна, наличието в такова място на санитарни възли, битови помещения или зони за почивка, и от друга страна, географската близост на това място до мястото на пребиваване на съответния водач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-768/21: Land Hessen (Obligation d’agir de l’autorité de protection des données), Съдебно решение от 26 септември 2024 г.

Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/23: Agentsia za darzhavna finansova inspektsia, Определение от 26 септември 2024 г.

Допустимо ли е националното законодателство да разшири приложното поле на правилата и определенията от Директива 2014/24/ЕС към обществени поръчки с прогнозна стойност под определените в член 4 прагове?
Съвместимо ли е такова национално разширяване с основните принципи на Договора за функционирането на ЕС и с целите на самата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/23: Agentsia za darzhavna finansova inspektsia, Определение от 26 септември 2024 г.

Може ли национална правна уредба да прилага определението за „публичноправна организация“ по член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС и спрямо обществени поръчки с прогнозна стойност под праговете, установени в член 4 от същата директива?
Разрешено ли е на националните законодателства да разширяват приложното поле на Директива 2014/24/ЕС, като включват и поръчки под определените прагове, при условие че не се нарушават целите и принципите на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/23: Athenian Brewery и Heineken, Заключение от 26 септември 2024 г.

1) Трябва ли, когато проверява дали е компетентен съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“ по отношение на установено в друга държава членка дъщерно дружество, съдът по мястото на установяване на дружеството майка да вземе предвид в случай като разглеждания в главното производство и в рамките на предвиденото в тази разпоредба изискване за тясна връзка, признатата в материалното конкурентно право презумпция за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, за което се отнася спорът?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: как тогава в този контекст трябва да се уточни критерият, формулиран в решения Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37) и Universal Music International Holding (C‑12/15, EU:C:2016:449)
Достатъчно ли е в този случай, когато се оспорва решаващо влияние на дружеството майка върху икономическата дейност на дъщерното дружество, да не е възможно предварително да се счита за изключено съществуването на такова решаващо влияние, за да се приеме, че по отношение на това дъщерно дружество е налице компетентност съгласно член 8, точка 1 от Регламент „Брюксел Ia“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form