всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 3, първа алинея, буква б) от Директива 89/48 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него механизъм за признаване се прилага в случаите, в които в държавата членка по произход разглежданата професия е регламентирана по смисъла на член 1, буква г), втора алинея от тази директива, но заинтересованото лице не е пълноправен член на сдружение или организация, отговарящо или отговаряща на условията, посочени в тази алинея?
По смисъла на член 3, първа алинея, буква б) от Директива 89/48 трябва ли под упражняване на професия на пълно работно време в държавата членка по произход да се разбира упражняването на свободна практика или на платена служба на същата професия, за която е поискано разрешение за упражняване в приемащата държава членка по силата на Директива 89/48 или това може да включва упражняването на изследователска дейност в научна област, свързана с професията, в рамките на учреждение, което по принцип е с нестопанска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. За целите на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета дали „първото разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността“ е първото разрешително за пускане на продукта на пазара в Общността, което е издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО (понастоящем заменена с Директива 2001/83/EC), или е достатъчно каквото и да е разрешение, което позволява продуктът да бъде пуснат на пазара в Общността или в ЕИП?
2. Ако за целите на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета „първото разрешително за пускане на продукта на пазара в Общността“ непременно трябва да бъде издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО (понастоящем заменена с Директива 2001/83/ЕО), следва ли разрешение, издадено през 1963 г. в Австрия в съответствие с действащото към момента национално законодателство (което не съответства на изискванията на Директива 65/65/ЕИО), което не е било изменено, за да бъде съобразено с Директива 65/65/ЕИО, и което накрая е оттеглено, да се третира за тази цел като разрешително, издадено в съответствие с Директива 65/65/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) а) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с членове 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която: – концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер на най-малко 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство, – концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: […] Casinos Austria AG е притежател на всички дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване. б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че въпреки че правната уредба в наказателноправната област по принцип е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи
3) а) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави — членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, а поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално ниво
4) а) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Възможно ли е член 27 от Регламент [№ 40/94] да се тълкува по такъв начин, че да може да се вземат предвид не само датата, но и часът и минутата на подаване на заявката за регистрация на марка пред СХВП (при условие че такива данни са отразени), за да се установи времевият приоритет по отношение на подадена на същата дата заявка за национална марка, когато съгласно националната правна уредба, уреждаща регистрацията на тази национална марка, е от значение часът на подаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Представлява ли дадено разрешително „първо разрешително за пускане на пазара в Общността“ по смисъла на членове 13 и 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета, ако е издадено въз основа на съобразена с Директива 65/65/ЕИО на Съвета […] национална разпоредба, или е необходимо освен това да се установи, че предоставяйки въпросното разрешително, националният орган е извършил оценка на данни, така както се изисква според предвидената в тази директива административна процедура?
2) По смисъла на членове 13 и 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета включва ли изразът „първо разрешително за пускане на пазара в Общността“ разрешителните, за които според националното право е било допуснато да съществуват едновременно с разрешителен режим, съобразен с Директива 65/65/EИО на Съвета?
3) Попада ли в приложното поле на Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета, така както е определено в член 2, продукт, за който е разрешено да бъде пуснат на пазара за първи път в ЕИО, без да премине през предвидената в Директива 65/65/EИО на Съвета административна процедура?
4) Ако не, недействителен ли е издаденият във връзка с такъв продукт сертификат за допълнителна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Противоречи ли на членове 63 ДФЕС и 18 ДФЕС положението, при което роднина, ограничено данъчнозадължено лице на територията на Федерална република Германия, не може да приспадне от доходите си от недвижимо имущество платените ренти като извънредни разходи, докато неограничено данъчнозадължено лице може да извърши подобно приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439[…] да се тълкуват в смисъл, че приемаща държава членка има право да не признае свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, ако въз основа на данните, вписани в това свидетелство за управление, се установи нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от тази директива, при положение че приемащата държава членка предварително не е наложила мярка по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 91/439[…] спрямо притежателя на свидетелството за управление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

При какви условия дело, образувано по преюдициално запитване, следва да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Следва ли изразът „мястото, където може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, параграф 3 от Регламент 44/2001, да се тълкува в смисъл, че в случай на (заплашено) нарушение на лични права чрез съдържание на интернет страници засегнатото лице може да предяви иск за въздържане срещу оператора на интернет страницата и пред съдилищата на всяка държава членка, в която е възможен достъп до интернет страницата, независимо от това в коя държава членка е установен операторът на тези страници, или е необходимо за компетентността на съдилищата на държава членка, в която операторът на интернет страницата не е установен, да съществува специална връзка между оспорваното съдържание или интернет страниците и държавата на седалището на съда, която надхвърля технически възможния достъп
2) Ако такава специална връзка с държавата на седалището на съда е необходима, по какви критерии се определя тази връзка
Решаващо ли е дали оспорваните интернет страници са целенасочено насочени (също) към потребители на интернет в държавата на седалището на съда, или е достатъчно информацията, достъпна на интернет страниците, обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси – интересът на ищеца да запази своите лични права и интересът на оператора да оформя своите интернет страници и да предоставя информация
Решаващ ли е броят на консултациите на оспорваните страници, извършени в посочената държава
3) Ако за потвърждаване на компетентността не е необходима никаква специална връзка с държавата на седалището на съда или ако за тази компетентност е достатъчно оспорваната информация обективно да показва връзка с държавата на седалището на съда в смисъл, че според обстоятелствата на конкретния случай, особено въз основа на съдържанието на оспорваните интернет страници, може или е могло в държавата на седалището на съда да възникне конфликт на противоположни интереси, и ако презумпцията за посочената връзка не е обусловена от минимален брой консултации на оспорваните интернет страници, извършени в държавата на седалището на съда, трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, по-специално електронната търговия, на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директива за електронната търговия“) да се тълкува в смисъл, че на тези разпоредби трябва да се придаде характер на колизионни норми, които имат предимство и пред националните колизионни норми в областта на гражданското право, които предвиждат изключително прилагане на правото, действащо в държавата на произход, или посочените разпоредби представляват коректив на приложимото материално право, с който се изменя съдържанието на приложимото право, определено от националните колизионни норми, и се ограничават изискванията на правото на държавата на произход
В случай че член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия има характер на колизионна норма, предвиждат ли тези разпоредби само изключително прилагане на материалното право, действащо в държавата на произход, или предвиждат и прилагане на действащите в нея колизионни норми с последица, че обратна препратка на правото на държавата на произход към правото на държавата на седалището на съда остава възможна
"Трябва ли член 2 и член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкуват в смисъл, че предоставят на съда на държава членка компетентност да разгледа иск, предявен по повод нарушение на лични права, което може да е настъпило в резултат на публикуване на информация или снимки на интернет страница, управлявана в друга държава членка от дружество със седалище в тази втора държава членка или също в друга държава членка, във всеки случай различна от първата държава членка: – или само при условие, че тази интернет страница може да бъде разглеждана от тази първа държава, – или само ако съществува достатъчна, съществена или основна връзка между вредоносното събитие и територията на първата държава членка, като в този втори случай тази връзка може да произтича от: – обхвата на достъпа до спорната страница от тази първа държава членка, в абсолютна стойност или пропорционално на всички достъпи до посочената страница, – местожителството или дори гражданството на лицето, което се оплаква от нарушение на своите лични права, или по-общо на засегнатите лица, – езика, на който се разпространява спорната информация, или всяко друго обстоятелство, което може да докаже волята на оператора на интернет страницата да се обърне специално към обществеността на тази първа държава, – мястото, където са настъпили посочените факти, или мястото, където са били изготвени фотографските снимки, които евентуално са били публикувани в интернет, – други критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form