von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-563/12: BDV Hungary Trading, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Трябва ли член 15 от [Шеста директива] и член 146 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че превозът на предназначените за износ стоки извън територията на Общността трябва да се извърши в определен срок, за да може сделката да се квалифицира като освободена продажба за износ?
От значение ли са за отговора на първия въпрос условията на доставка, това дали продавачът, купувачът или превозвачът са действали добросъвестно, с дължимата грижа или евентуално противоправно, данъчната година или обстоятелството, че превозът на стоките действително е извършен след определения срок, но в рамките на срока, в който е възможно да се установи данъчното задължение?
Съвместима ли е с принципите на данъчен неутралитет, правна сигурност и пропорционалност правната уредба на държава членка, която налага допълнителни условия извън установените в [горепосочените директиви] и според която разглеждането на износа като освободена доставка зависи от съвкупност от обективни условия, които не са предвидени в Директивите?
Трябва ли член 15 от [Шеста директива] и членове 131 и 273 от [Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че държава членка може — с цел предотвратяване на данъчните измами, избягването на данъци и злоупотребите, както и с цел правилно събиране на данъка — да предвиди условия за освобождаванията при износ като тези по член 11, параграф 1 от [стария закон за ДДС] и член 98, параграф 1 от [новия закон за ДДС]?
Съвместимо ли е с основните принципи на правото на Съюза и с разпоредбите на [Шеста директива и на Директива 2006/112] данъчната администрация да преквалифицира освободения износ на стоки и да изиска от данъчнозадълженото лице да плати данък в случай на неспазване на условия, които не са посочени в членове 15 и 146 от [тези директиви] и ако да, при какви обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/12: Portgás, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Може ли член 4, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 93/38, както и останалите разпоредби от тази директива или приложимите общи принципи на общностното право да се тълкуват в смисъл, че създават задължения за частноправните субекти — концесионери на обществени услуги — по-специално за образувание по член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/38, — при положение че посочената директива не е транспонирана в националното право от португалската държава, както и в смисъл, че неизпълнението на тези задължения може да бъде изтъкнато срещу това образувание концесионер от самата португалска държава в акт, който следва да се счита за изходящ от едно от нейните министерства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/12: Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., Заключение от 12 декември 2013 г.
1. Несъвместимо ли е ограничаването на правата на жалбоподателя [в главното производство] по отношение на използването на мобилна телефония от негова страна, произтичащо от изискванията на членове 3, 4 и 6 от Директива 2006/24/ЕО, с член 5, параграф 4 ДЕС, доколкото то е несъразмерно и ненужно или неподходящо за постигане на легитимните цели за: а) гарантиране, че определени данни са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, и/или б) гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз
2. По-специално, i) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на гражданите свободно да се движат и да пребивават в рамките на територията на държавите членки, установено в член 21 ДФЕС
ii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на зачитане на личния живот, установено в член 7 от [Хартата] и в член 8 от [ЕКПЧ]
iii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на защита на личните данни, установено в член 8 от Хартата
iv) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на свобода на изразяване на мнение, установено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ
v) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на добра администрация, установено в член 41 от Хартата
3. До каква степен Договорите — и по-специално принципът за лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз — изискват националната юрисдикция да разглежда и да преценява съвместимостта на националните мерки за транспониране на Директива 2006/24/ЕО с гаранциите, предвидени в Хартата, включително в член 7 от нея (така както той възпроизвежда член 8 от ЕКПЧ)
1. Съвместими ли са членове 3—9 от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО с членове 7, 8 и 11 от [Хартата]
2.1 С оглед на разясненията по член 8 от Хартата, които съгласно член 52, параграф 7 от Хартата са изготвени, за да направляват нейното тълкуване, и които следва да бъдат взети надлежно под внимание от Verfassungsgerichtshof, трябва ли Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни да се разглеждат като равностойни на условията по член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата при преценката на правомерния характер на някои видове намеса в упражняването на правата
2.2 Какво е съотношението между посоченото в член 52, параграф 3, последно изречение от Хартата „право на Съюза“ и директивите в областта на правото на защита на данни
2.3 Доколкото Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 съдържат условия и ограничения за упражняването на основното право на защита на данните, закрепено в Хартата, трябва ли когато се тълкува член 8 от нея, да се имат предвид измененията, произтичащи от приетото впоследствие вторично право
2.4 Като се отчита член 52, параграф 4 от Хартата, означава ли принципът на гарантиране на по-висока степен на закрила, залегнал в член 53 от Хартата, че определените от Хартата рамки, в които се допуска вторичното право да предвижда ограничения, трябва да бъдат по-тясно очертани
2.5 С оглед на член 52, параграф 3 от Хартата, на абзац 5 от нейния преамбюл и на разясненията по член 7 от същата, съгласно който гарантираните с него права съответстват на правата по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), могат ли от практиката по член 8 от ЕКПЧ на Европейския съд по правата на човека да се изведат насоки, които да повлияят на тълкуването на член 8 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/12: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 19 ноември 2013 г.
Допустимо ли е Съветът да откаже годишното адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз при липса на предложение на Комисията по член 10 от приложение XI към Правилника за длъжностните лица?
Допустимо ли е Съветът да откаже адаптирането на корекционните коефициенти, прилагани към възнагражденията и пенсиите, без да изложи отделни мотиви за това и без да наруши принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/12: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 19 ноември 2013 г.
Допустимо ли е да се предяви иск за установяване на неправомерно бездействие срещу Съвета на Европейския съюз поради неприемане на предложението на Комисията за регламент за годишно адаптиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, когато Съветът вече е приел решение, с което изразява становище по това предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/12: Съвет/Комисия, Съдебно решение от 19 ноември 2013 г.
Допуснала ли е Комисията нарушение на член 10 от приложение XI към Правилника за длъжностните лица, като е отказала да представи подходящо предложение за адаптиране на възнагражденията и пенсиите при наличие на сериозно и внезапно влошаване на социално-икономическото положение в Съюза?
Явяват ли се обжалваното съобщение и обжалваното предложение на Комисията актове, подлежащи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС?
Съществува ли неправомерно бездействие на Комисията по смисъла на член 265 ДФЕС, поради непредставяне на предложение по член 10 от приложение XI към Правилника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/11: LPN и Финландия/Комисия, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже достъп до всички документи, свързани с производство за установяване на неизпълнение на задължения в досъдебната му фаза, без да извърши конкретно и индивидуално разглеждане на всеки документ, като се позове на обща презумпция за засягане на целите на разследването?
Следва ли член 6, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1367/2006 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността за прилагане на обща презумпция за отказ на достъп до документи, свързани с разследвания относно възможни нарушения на правото на Съюза?
Задължена ли е Комисията да извърши конкретна проверка за наличие на по-висш обществен интерес, който да обосновава оповестяването на документите, въпреки приложимостта на общата презумпция за защита на целите на разследването?
Допустимо ли е Общият съд да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, когато всички други основания за обжалване са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/12: Romeo, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Може ли въз основа на национална правна уредба, която за изцяло вътрешни положения препраща към европейското право, национална юрисдикция да тълкува и прилага разпоредбите и принципите на европейското право, като се отклонява от тях или ги прилага неправилно от гледна точка на даденото им в практиката на Съда на ЕС тълкуване?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от [Закон 241/1990] и член 3 от [Регионален закон на Сицилия 10/1991] във връзка с член 1 от [Закон 241/90] — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], — при които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност
Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административното решение?
Съвместим ли е член 21 octies, параграф 2, първо изречение от [Закон 241/1990] — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от [Закон 241/1990] и в [Регионален закон 10/1991], и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата] — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административното решение в хода на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/13: Thesing и Bloomberg Finance/ЕЦБ, Определение от 6 ноември 2013 г.
Изисква ли се заявленията за встъпване на страни, различни от институциите и държавите членки, да бъдат подадени чрез адвокат съгласно статута и правилника на Съда?
Може ли неправителствена организация, чиято цел е насърчаване достъпа до документи, да се счита за представителна асоциация с пряк интерес в резултата от дело относно достъп до документи на институциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/12: LBI, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Трябва ли членове 3 и 9 от Директива 2001/24 да се тълкуват в смисъл, че мерките за оздравяване или ликвидация на финансова институция като произтичащите от Закон № 44/2009 следва да се разглеждат като мерки, приети от административен или съдебен орган по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 32 от Директива 2001/24 да се тълкува в смисъл, че изключва възможността национална разпоредба като член 98 от Закон № 161/2002 за финансовите институции, с който се забранява образуването на съдебни производства или се спират всякакви производства срещу финансова институция от момента на влизане в сила на мораториум, да породи последици за обезпечителни мерки, наложени в друга държава членка преди установяването на мораториума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.