Rodin
Съдия докладчик – Rodin
Дело C-195/20: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (Специално правило), facet-document-type-ORD
Следва ли очевидна техническа грешка в уводната част на съдебно решение да бъде поправена по искане на страна, съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия и по какъв начин се документира и отбелязва извършената поправка в съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/19: Admiral Sportwetten и др., Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Трябва ли член 1 от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на WWAG, с които се въвежда данък върху експлоатацията на терминали за приемане на залози, следва да се считат за „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба?
Води ли пропускът да се нотифицират разпоредбите на WWAG по смисъла на Директива 2015/1535 до невъзможност да се събира данък като данъка върху експлоатацията на терминали за приемане на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/20: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (Специално правило), Съдебно решение от 24 септември 2020 г.
Допустимо ли е прилагането на специалното правило по член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато лице, предадено по първа европейска заповед за арест, напуска доброволно територията на издаващата държава членка и впоследствие е предадено отново по втора европейска заповед за арест, а изпълняващият орган по втората заповед е дал съгласие за наказателно преследване за други престъпления, извършени преди първото предаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/19: BONVER WIN, Заключение от 3 септември 2020 г.
1) Прилага ли се член 56 и сл. от Договора за функционирането на ЕС спрямо национална правна уредба (задължителен акт с общо приложение под формата на наредба на общински съвет), която забранява предоставянето на определена услуга в част от една община, само защото част от клиентите на засегнат от тази правна уредба доставчик могат да бъдат или действително са от друга държава — членка на Европейския съюз?
При утвърдителен отговор, достатъчно ли е само да се твърди евентуално наличие на клиенти от друга държава членка, за да бъде приложим член 56 от Договора за функционирането на ЕС, или доставчикът на услуги е длъжен да докаже действителното предоставяне на услуги на клиенти от други държави членки?
2) За отговора на първия въпрос от значение ли е, че:
а) потенциалното ограничение на свободното предоставяне на услуги е значително стеснено по своя географски обхват и по съдържание (евентуално прилагане на изключението „de minimis“);
б) няма данни националното законодателство да урежда по различен начин, от правна и фактическа гледна точка, положението на субектите, които предоставят услуги основно на граждани на други държави — членки на Европейския съюз, от една страна, и това на субектите, чиято дейност е насочена предимно към местни клиенти, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/17: United Parcel Service/Комисия, Определение от 3 септември 2020 г.
Какви съдебни разноски се считат за възстановими в рамките на производството пред Съда според член 144, буква б) от Процедурния правилник?
По какви критерии Съдът определя размера на възнаграждението на адвоката, подлежащ на възстановяване, при липса на тарифни разпоредби в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-742/18: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да прави извод за неефективност на системата за контрол само въз основа на разлика в процентите на установени нередности между традиционните проверки на място и проверките чрез дистанционно проучване?
Изисква ли член 33 от Регламент № 1122/2009 националните органи да увеличават контролната извадка само при по-сериозни нередности, или това задължение възниква при всяка установена аномалия, независимо от нейната тежест?
Дали Общият съд е изопачил фактите и предмета на спора, като е приел, че Комисията е наложила финансова корекция само поради инвестиции, реализирани преди въвеждането на националната програма за подпомагане?
Позволява ли член 19 и член 77, параграф 5 от Регламент № 555/2008 инвестициите в лозаро-винарския сектор да бъдат предмет на проверки на място чрез извадка, или се изискват систематични проверки на всички действия преди изплащане на помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-876/19: PlasticsEurope/ECHA, Определение от 2 септември 2020 г.
Допустимо ли е встъпването на Федерална република Германия в производството на основание член 130, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли да бъде уважено искането на PlasticsEurope за поверително третиране на самоличността на нейните членове като вносители или производители на бисфенол А спрямо Федерална република Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/20: Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (Специално правило), Заключение от 6 август 2020 г.
Неправилно прилагане на специалното правило по член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото германските органи са провели наказателно преследване за престъпления, различни от тези, за които е било разрешено предаването, без съгласието на органите на държавата, изпълнила първата европейска заповед за арест.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/18: Orange España, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Приложима ли е [Директивата за разрешение], както е тълкувана от Съда във връзка с предприятия от сектора на мобилните далекосъобщения, и по-специално предвидените в членове 12 и 13 ограничения за упражняването на правомощията за данъчно облагане на държавите членки, за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен (и се установи, че посочената директива е приложима за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги), допускат ли членове 12 и 13 от [Директивата за разрешение] държавите членки да налагат такси, които се изчисляват единствено в зависимост от годишните брутни приходи на предприятието — собственик на изградената инфраструктура, получени от предоставянето на фиксирани телефонни и интернет услуги на съответната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.