всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Kumin

Съдия докладчик – Kumin

Дело C-464/21: Universitat de Barcelona, Определение от 26 април 2022 г.

Попада ли работник, чийто трудов договор е преквалифициран като „трудово правоотношение за неопределено време, но не постоянно“ поради злоупотреба със срочни договори, в обхвата на Рамковото споразумение относно срочната работа?
Влияе ли квалификацията на трудовия договор по националното право върху приложението на Рамковото споразумение, когато трудовото правоотношение може да бъде прекратено при настъпване на определено събитие, определено едностранно от работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-464/21: Universitat de Barcelona, Определение от 26 април 2022 г.

Обхваща ли Рамковото споразумение относно срочната работа работници в публичния сектор, които са били наети с последователни срочни трудови договори и чието правоотношение може да бъде преквалифицирано като „непостоянно трудово правоотношение за неопределен срок“ като санкция?
Зависимо ли е приложното поле на рамковото споразумение от специфичната национална квалификация на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/21: Navitours, Заключение от 7 април 2022 г.

Член 2, [точка] 1 от Директива [77/388], съгласно който „[с] данък върху добавената стойност се облагат: 1. доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“, и/или член 9, параграф 2, буква б) от Директива [77/388], съгласно който „мястото на доставка на транспортни услуги е мястото, където се извършва транспортът, като се има предвид реализираният пробег“, прилагат ли се и водят ли до облагане с [ДДС] в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с [Договора за границата от 1984 г.] като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на [ДДС] върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от [Договора за границата от 1984 г.], съгласно който „[д]оговарящите се държави уреждат въпросите за приложимото право на общата територия под съвместен суверенитет с допълнително споразумение?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-696/20: Dyrektor Izby Skarbowej w W. (Qualification erronée d’opérations en chaîne), Заключение от 7 април 2022 г.

Допускат ли член 41 от [Директивата за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност, в случай като разглеждания в главното производство, прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от [ЗДДС] по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице, – ако за придобиването вече е бил приложен ДДС на територията на държавата членка, в която завършва изпращането, от лицата, придобиващи стоките от това данъчнозадължено лице, – като се има предвид, че действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а са резултат от погрешна идентификация на доставките в рамките на верижни сделки и това лице посочва полски идентификационен номер по ДДС за целите на вътрешна, а не на вътреобщностна доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-697/20: Dyrektor Izby Skarbowej w L. (Perte du statut d’agriculteur forfaitaire), Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Следва ли членове 9, 295 и 296 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, която изключва възможността да се разглеждат като отделни данъчнозадължени лица по ДДС съпрузи, упражняващи селскостопанска дейност в рамките на едно и също земеделско стопанство, използвайки имущество, част от съпружеската им имуществена общност, включително когато е възможно да се направи разграничение между имуществото, което всеки от съпрузите използва за нуждите на собствената си дейност, в резултат на което при тази практика, когато съпрузите извършват селскостопанска дейност в рамките на режима на единна данъчна ставка за земеделските производители, изборът на единия от съпрузите да постави дейността си в зависимост от общия режим на ДДС води до загуба от другия съпруг на качеството на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/21: Комисия/Белгия (Déduction des rentes alimentaires), Съдебно решение от 10 март 2022 г.

Съвместимо ли е с член 45 ДФЕС и член 28 от Споразумението за ЕИП белгийското законодателство, което отказва на нерезиденти, получаващи по-малко от 75% от своите професионални доходи в Белгия и невъзможност да ползват същото приспадане в държавата си на пребиваване поради нисък облагаем доход, правото на приспадане на издръжки от облагаемия доход, докато същото приспадане се предоставя на резиденти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/21: Комисия/Белгия (Déduction des rentes alimentaires), Съдебно решение от 10 март 2022 г.

Съвместимо ли е с член 45 ДФЕС и член 28 от Споразумението за Европейското икономическо пространство национално законодателство, което отказва приспадане на издръжките от облагаемия доход на непребиваващи данъкоплатци, които получават по-малко от 75 % от доходите си в Белгия и не могат да се ползват от същото приспадане в държавата си на пребиваване поради ниски доходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/21: SCHUFA Holding, Определение от 25 януари 2022 г.

При оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да определи разноските на страните по главното производство в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/20: Luxembourg Business Registers, Заключение от 20 януари 2022 г.

1) Относно понятието „изключителни обстоятелства“ a) Може ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „изключителни, определени в националното право обстоятелства“, да се тълкува в смисъл, че допуска национално право да определи понятието „изключителни обстоятелства“ само като равнозначно на „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, понятия, които вече са условие за прилагане на ограничаването на достъп чрез текста на [тази разпоредба]
б) При отрицателен отговор на [първи въпрос] [буква] a) и ако в националното право за транспониране понятието „изключителни обстоятелства“ е определено само чрез препращане към неотносимите понятия „[на] непропорционален риск, [на] риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, трябва ли текстът на член 30, параграф 9 [от Директива 2015/849] да се тълкува в смисъл, че позволява националният съд да не вземе под внимание условието за „изключителни обстоятелства“, или той трябва да замести бездействието на националния законодател, като по пътя на съдебното тълкуване определи обхвата на понятието „изключителни обстоятелства“
В последната хипотеза, като се има предвид, че съгласно текста на член 30, параграф 9 [от тази директива] става въпрос за условие, чието съдържание е определено от националното право, възможно ли е Съдът […] да даде насоки на националния съд при изпълнението на неговата задача
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, какви са насоките, от които трябва да се ръководи националният съд при определянето на съдържанието на понятието „изключителни обстоятелства“
2) Относно понятието „риск“ a) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителните] собственици от „непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване“, да се тълкува в смисъл, че препраща към съвкупност от осем хипотези, първата от които съответства на общ риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален, а останалите седем съответстват на специфични рискове, които не зависят от условието за непропорционалност, или в смисъл, че препраща към съвкупност от седем хипотези, всяка от които съответства на специфичен риск, който е поставен в зависимост от условието да е непропорционален
б) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че ограничава преценката за съществуването и обхвата на този риск само до връзките, които [действителният] собственик поддържа с правното образувание, по отношение на което той конкретно иска да се ограничи достъпът до информация за качеството му на [действителен] собственик, или в смисъл, че предполага да се вземат предвид връзките, които съответният [действителен] собственик поддържа с други правни образувания
Ако трябва да се вземат предвид връзките, поддържани с други правни образувания, трябва ли да се вземе предвид само качеството на [действителен] икономически собственик по отношение на други правни образувания, или трябва да се отчита всяка връзка, поддържана с други правни образувания
Ако трябва да се взема предвид всяка връзка, поддържана с други правни образувания, отразява ли се естеството на тази връзка на преценката за съществуването и за обхвата на риска
в) Трябва ли член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото обуславя ограничаването на достъпа до информация за [действителните] собственици от „риск“, да се тълкува в смисъл, че изключва възможността да се ползва защитата, произтичаща от ограничаване на достъпа, когато тази информация, съответно други данни, представени от [действителния] собственик, за да докаже съществуването и обхвата на риска, на който е изложен, са лесно достъпни за трети лица чрез други информационни средства
3) Относно понятието „непропорционален“ риск Какви разнопосочни интереси следва да се вземат предвид при прилагането на член 30, параграф 9 от [Директива 2015/849], доколкото той обуславя ограничаването на достъпа до информация относно [действителния] собственик от „непропорционален“ риск
Валиден ли е член 1, параграф 15, буква в) от [Директива 2018/843] в смисъл, че задължава държавите членки да направят достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост информацията за действителните собственици, без това да е оправдано със законен интерес a) от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от Хартата, тълкуван в съответствие с член 8 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], като се имат предвид целите, прогласени по-конкретно в съображения 30 и 31 от Директива 2018/843, отнасящи се в частност до борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, и б) от гледна точка на правото на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, доколкото то има за цел по-конкретно да гарантира законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, ограничението на целите на събиране и обработване и свеждането на данните до минимум
Следва ли член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 да се тълкува в смисъл, че посочените в него изключителни обстоятелства — при които държавите членки могат да предвидят изключение от достъпа до цялата или част от информацията за действителните собственици, когато достъпът на широката общественост би изложил действителния собственик на непропорционален риск, риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване — са налице единствено ако са представени доказателства за непропорционален риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване за пари, тормоз, насилие или сплашване, който е изключителен, насочен срещу личността на действителния собственик, съществен, реален и непосредствен
При утвърдителен отговор, валиден ли е така тълкуваният член 1, параграф 15, буква ж) от Директива 2018/843 от гледна точка на правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано в член 7 от Хартата, и на правото на защита на личните данни, гарантирано от член 8 от Хартата
Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) от [ОРЗД], който изисква законосъобразното, добросъвестното и по прозрачен начин обработване на лични данни по отношение на субекта на данните, да се тълкува в смисъл, че допуска – личните данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни за широката общественост без контрол или посочване на основателна причина от всяко лице от обществеността и без субектът на данните (действителен собственик) да може да разбере кой е имал достъп до неговите лични данни, и – администраторът на такъв регистър на действителните собственици да предоставя достъп до лични данни на действителните собственици на неограничен и неопределяем брой лица
б) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД, който налага ограничение на целите, да се тълкува в смисъл, че допуска лични данни на действителен собственик, които са вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 да бъдат достъпни за широката общественост, без администраторът на тези данни да може да гарантира, че посочените данни се използват само за целта, за която са били събрани, а именно по същество за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма — цел, за чието постигане широката общественост не носи отговорност
в) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, който изисква свеждането на данните до минимум, да се тълкува в смисъл, че допуска чрез регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849 широката общественост да има достъп не само до името, месеца и годината на раждане, гражданството и държавата на пребиваване на действителен собственик, както и до характера и обема на притежаваните от него права, но и до деня на раждане и място на раждане
г) Допуска ли член 5, параграф 1, буква е) от ОРЗД — който изисква данните да се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване, и по този начин гарантира целостта и поверителността на тези данни — неограничен и безусловен достъп, без задължение за поверителност, до личните данни на действителните собственици в регистъра на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849
д) Следва ли член 25, параграф 2 от ОРЗД, който гарантира защитата на данните по подразбиране, по силата на който по-специално по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не трябва да бъдат достъпни за неограничен брой физически лица, да се тълкува в смисъл, че допуска: – регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, […] да не изисква членовете на широката общественост, които правят справки в личните данни на действителен собственик, да се регистрират в сайта на посочения регистър, и – на посочения действителен собственик да не се предоставя никаква информация относно извършена справка в личните данни на действителен собственик, вписани в такъв регистър, и – да не се прилага никакво ограничение относно обхвата и достъпността на разглежданите лични данни от гледна точка на целта на тяхното обработване
е) Трябва ли членове 44—50 от ОРЗД, които поставят строги условия относно предаването на лични данни на трета държава, да се тълкуват в смисъл, че допускат такива данни на действителен собственик, вписани в регистър на действителните собственици, създаден в съответствие с член 30 от Директива 2015/849, да бъдат достъпни във всички случаи за всички членове на широката общественост, без това да е оправдано със законен интерес и без ограничение относно местонахождението на тази общественост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва прилагането към преподавателите по католическа религия в публичните учебни заведения на правила за санкциониране на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, и представлява ли необходимостта от притежаване на удостоверение за годност, издадено от църковен орган, „обективна причина“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202129 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form