Juhasz

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност?
Може ли член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила?