Jaaskinen
Съдия докладчик – Jääskinen
Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.
Какъв е обхватът на изискването за прозрачност по член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на предоставяната на потребителя информация за валутния риск и икономическите последици от клаузите в договорите за кредит?
Какви критерии следва да прилага националният съд при преценка на наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, особено когато на потребителя се възлага неограничен валутен риск?
Достатъчно ли е констатирането на липса на добра вяра от страна на професионалиста за установяване на значително неравновесие по член 3, параграф 1 от Директива 93/13 или са необходими и други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/21: Silver и др./Съвет, Определение от 11 март 2022 г.
Как се определя „интерес от изхода на делото“ по смисъла на втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са критериите за неговото съществуване?
Следва ли кандидатът за встъпване да е пряко засегнат от обжалвания акт, за да се приеме, че има достатъчно пряк интерес от изхода на делото?
Представлява ли интерес, свързан с евентуално бъдещо производство, интерес от изхода на настоящото дело по смисъла на втора алинея на член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/20: Préfet du Gers и Institut National de la Statistique и des Études Économiques, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Трябва ли член 50 от Договора за Европейския съюз и [Споразумението за оттегляне] да се тълкуват в смисъл, че отнемат гражданството на [Съюза] на британските граждани, които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“ (15‑year rule), което ги лишава от всякакво право на глас?
2) При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от Споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява на тези британски граждани да запазят без изключение правата на гражданството [на Съюза], от които те са се ползвали преди оттеглянето на тяхната [държава] от Европейския съюз?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по-специално членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и [40] от [Хартата], и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?
4) При всички положения не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и 40 от [Хартата], доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази [държава], и ако Общият съд и Съдът правят същото тълкуване като френския Conseil d’Etat (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху [британските граждани], които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“, което ги лишава от всякакво право на глас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/21: Openbaar Ministerie (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission), Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице по европейска заповед за арест, когато са налице системни или общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, по-специално относно процедурата по назначаване на съдиите, и съществува реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес пред предварително създаден със закон съд?
Следва ли изпълняващият съдебен орган да прилага двуетапна проверка, включваща конкретна и точна преценка на риска за основните права на лицето, при наличие на такива недостатъци, както при изпълнение на присъда, така и при наказателно преследване?
Може ли липсата на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд в издаващата държава членка да обоснове автоматичен отказ за предаване по европейска заповед за арест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/20: Minister for Agriculture Food and the Marine и Sea Fisheries Protection Authority, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Следва ли член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009 да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка е длъжен да уведомява Комисията само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, или може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Заключение от 3 февруари 2022 г.
1) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото Dunai?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния Zakon o izmjeni i dopunama Zakona o potrošačkom kreditiranju (Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит) не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от Хартата да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Върховния съд на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/20: OKR (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire), Определение от 10 януари 2022 г.
Кои са критериите за определяне на даден орган като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и как се прилагат те спрямо помощник-нотариус?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собствения си отказ да извърши нотариално действие, да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по член 267 ДФЕС?
Допустимо ли е понятието „съд“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 650/2012 да се прилага по аналогия за целите на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/20: Trapeza Peiraios, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Директива 93/13, който предвижда възможността държавите членки да приемат по-строги разпоредби с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не транспонира член 1, параграф 2 от Директива 93/13 в националното си право и да разреши съдебен контрол върху клаузи, които отразяват императивни или диспозитивни законови или подзаконови разпоредби?
2) Може ли да се счита, че член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 93/13, макар и да не е изрично транспониран в гръцкото право, е приет косвено, в съответствие със съдържанието на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от тази директива, както същото е било транспонирано в разпоредбата на член [2], алинея [6] от Закон 225[1]/1994?
3) Включва ли се в понятието за неравноправни клаузи и за техния обхват — както те са дефинирани в разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 — изключението, предвидено в член 1, параграф 2, първа и втора алинея от тази директива?
4) Може ли клауза от договор за кредит, сключен между потребител и кредитна институция, която отразява съдържанието на диспозитивна норма на държавата членка, да подлежи на контрол относно неравноправния характер на общите условия на договора в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, ако тази клауза не е била предмет на отделно договаряне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-357/19: Euro Box Promotion и др., Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Задължителни ли са за румънската държава Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, и изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?
Трябва ли член 325, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 2 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности и Решение 2006/928 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която присъдите по дела за корупция и за измама с ДДС, които не са постановени на първа инстанция от специализирани в тази област съдебни състави или не са постановени на въззивна инстанция от съдебни състави, всички членове на които са били определени чрез жребий, са абсолютно нищожни и поради това съответните дела за корупция и за измама с ДДС трябва повторно да се разгледат от първа и/или втора инстанция, евентуално след подаване на извънредна молба за отмяна против присъдите, които са влезли в сила?
Допускат ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и Решение 2006/928 национална правна уредба или практика, съгласно която актовете на националния конституционен съд обвързват общите съдилища, при условие че националното право гарантира независимостта на посочения конституционен съд по-специално от законодателната и изпълнителната власт, както се изисква от тези разпоредби
Допускат ли тези разпоредби национална правна уредба, съгласно която всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд от страна на националните съдии от общите съдилища може да е основание за ангажиране на дисциплинарната им отговорност?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която националните общи съдилища са обвързани от актовете на националния конституционен съд и поради това обстоятелство, а и защото в противен случай биха допуснали дисциплинарно нарушение, не могат сами да решат да оставят без приложение установената с тези актове конституционна практика, въпреки че в светлината на дадено решение на Съда смятат, че тя е в противоречие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 325, параграф 1 ДФЕС или Решение 2006/928?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/21: Openbaar Ministerie (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission), Заключение от 16 декември 2021 г.
Нарушение на правото на ефективно средство за съдебна защита и на справедлив съдебен процес поради системни или общи недостатъци, свързани с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, включително липса на ефективно средство за защита срещу евентуално нарушение на правото на предварително създаден със закон съд.
Нарушение на правото на справедлив съдебен процес поради реален риск делото на издирваното лице да бъде разгледано от съд, който не е предварително създаден със закон, или поради невъзможност да се установи съдебният състав, който ще разгледа делото, както и поради липса на ефективно средство за защита за оспорване на действителността на назначаването на съдиите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.