Ilesic
Съдия докладчик – Ilešič
Дело C-172/18: AMS Neve и др., Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежател на марка на Европейския съюз, който счита, че е увреден поради използване без негово съгласие от трето лице на идентичен на марката знак в публикувани по електронен път реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, може да предяви иск за нарушение срещу това трето лице пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които рекламите или предложенията за продажба са насочени, независимо от факта че това трето лице е взело решение и е предприело действия за публикуването по електронен път в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/17: Pelham и др., Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?
Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?
Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?
Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/17: Spiegel Online, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?
Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/17: Funke Medien NRW, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/17: Torubarov, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища имат правомощието да изменят административните решения на компетентните органи в областта на предоставяне на убежище, с които се отказва международна закрила, както и да предоставят тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/18: FTI Touristik/EUIPO, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при преценката на вероятността от объркване, като не е взето предвид наименованието в обикновен шрифт на заявената марка, публикувано в Бюлетина на марките на Европейския съюз?
Допусната ли е методологична грешка при анализа на вероятността от объркване, като визуалните разлики между знаците са взети предвид още на етапа на сравнение на знаците, а не при общата преценка на вероятността от объркване?
Правилно ли е прието, че наличието на елемента „.de“ в по-ранната марка изключва фонетичното сходство между конфликтните знаци?
Може ли да се приеме, че символът със стилизирано сърце в заявената марка замества буквата „y“ въз основа на практиката на заявителя и други негови марки, и следва ли това да се отчете при анализа на сходството на знаците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/18: Constantin Film Produktion/EUIPO, Заключение от 2 юли 2019 г.
Грешки при тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009
Нарушение на принципа на равно третиране
Нарушение на принципа на добра администрация
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/17: Hansson, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/18: Saatgut-Treuhandverwaltung, Заключение от 23 май 2019 г.
1) Съществува ли съгласно член 11, параграф 1 от [Регламент № 1768/95] право на информация от държавните органи, което се отнася само до сведения за видове растения, без с искането за информация да се изискват и сведения за защитен сорт
2) В случай че от отговора на първия въпрос следва, че подобно право на информация може да бъде упражнено: а) Действа ли като държавен орган, участващ в контрола на селскостопанското производство по смисъла на член 11, параграф 2, първо тире от [Регламент № 1768/95], органът, който упражнява контрол върху отпускането на субсидии за земеделските производители от средства на Европейския съюз и за тази цел съхранява данни на кандидатстващите за субсидии земеделски производители относно видове (растения)
б) Има ли право държавен орган да откаже исканата информация, ако предоставянето ѝ налага обработка, съответно специфициране на наличните при него данни от трето лице и разходът за това е в размер на около 6000 EUR
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че подателят на искането е готов да поеме възникналите разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/18: Spedidam и др., Заключение от 16 май 2019 г.
Следва ли член 2, буква б), член 3, параграф 2, буква а) и член 5 от Директива 2001/29 […] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като предвидената в член 49, II от [Закона за свободата на комуникациите], изменен с член 44 от Закон № 2006‑961 от 1 август 2006 г., да създаде в полза на [INA], бенефициер на правата на ползване на аудиовизуалните архиви на национални организации за програмни предавания, дерогиращ режим, съгласно който условията за използване на изпълненията на артистите изпълнители и свързаните с това използване възнаграждения се уреждат чрез споразумения между самите артисти изпълнители или професионалните организации, които ги представляват, и посочения институт, като тези споразумения трябва по-специално да уточняват скалата на възнагражденията и условията за изплащане на тези възнаграждения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.