Frendo
Съдия докладчик – Frendo
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, когато предметът на спора в главното производство е отпаднал?
Може ли наличието на висящи сходни дела пред други национални съдилища да обоснове необходимостта от произнасяне по преюдициално запитване по член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Изисква ли се наличието на висящ спор пред националния съд като предпоставка за допустимост на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС?
Може ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициални въпроси, когато националното производство е прекратено и въпросите са станали хипотетични?
Има ли значение за допустимостта на преюдициалното запитване обстоятелството, че други национални съдилища са спрели свои производства в очакване на решението на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
JUDGMENT OF THE GENERAL COURT (Fourth Chamber) 1. October 2025 (*) ( Competition – Agreements, decisions and concerted practices – Aviation sector – Decision rejecting a complaint – Article 7 of Regulation (EC) No 773/2004 – Concerted practice – Wet-leased aircraft – Access to the file – Principle of good administration – No Union interest – Probability of establishing the existence of an infringement – Reasonable time – Manifest error of assessment ) In Case T‑1026/23, Laudamotion GmbH, established in Schwechat (Austria), represented by N. Levy, G. Rizza and D. Pérez de Lamo, lawyers, applicant, v European Commission, represented by S. Baches Opi, T. Franchoo and I. Söderlund, acting as Agents, defendant, THE GENERAL COURT (Fourth Chamber), composed, at the time of the deliberations, of R. da Silva Passos, President, N. Półtorak (Rapporteur) and H. Cassagnabère, Judges, Registrar: I. Kurme, Administrator, having regard to the written part of the procedure, further to the hearing on 13 March 2025, gives the following Judgment 1. By its action under Article 263 TFEU, the applicant, Laudamotion GmbH, seeks the annulment of Commission Decision C(2023) 5177 final of 2 August 2023, by which the Commission rejected its complaint concerning an infringement of Article 101 TFEU allegedly committed by Deutsche Lufthansa AG (‘Lufthansa’) and Air Berlin PLC & Co. Luftverkehrs KG (‘Air Berlin’) (Case AT.40612 Lufthansa – Air Berlin (routes from/to Vienna)) (‘the contested decision’). Background to the dispute 2. By letter of 25 September 2018, the applicant submitted to the European Commission a complaint ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при първото подаване от субекта на данни на искане до администратора за достъп не може да е налице прекомерно искане?
2) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че администраторът може да отхвърли искане за достъп от страна на субекта на данни, ако с искането за достъп субектът на данни възнамерява да предизвика предявяването на претенции за обезщетение за вреди срещу администратора?
3) Трябва ли член 12, параграф 5, второ изречение от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че публично достъпна информация за субекта на данните, от която може да се заключи, че в много от случаите на нарушения срещу защитата на данните същият предявява претенции за обезщетение за вреди срещу администратора, може да обоснове отказа за достъп?
4) Трябва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че искането за достъп, отправено от субект на данни до администратора в съответствие с член 15, параграф 1 от ОРЗД, и/или отговорът на това искане представляват „обработване“ по смисъла на член 4, точка 2 от [посочения регламент]?
5) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД, в светлината на съображение 146, първо изречение от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че на обезщетение подлежат само вредите, които субектът на данните претърпява, респ. е претърпял в резултат на обработване
Означава ли това, че правото на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от [посочения регламент] — обусловено от съществуването на причинени вреди за субекта на данни — задължително изисква да е налице обработване на личните данни на субекта на данни?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: означава ли това, че субектът на данни няма право на обезщетение за вреди по член 82, параграф 1 от ОРЗД — обусловено от съществуването на причинени вреди — само на основание нарушаването на правото му на достъп съгласно член 15, параграф 1 от ОРЗД?
7) Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че с оглед на правото на Съюза възражението на администратора за злоупотреба с право във връзка с искане за достъп от страна на субекта на данни не може да се състои в това, че субектът на данните предизвиква обработването на личните си данни само или в частност за да предяви претенции за обезщетение за вреди?
8) При отрицателен отговор на пети и шести въпрос: представляват ли сами по себе си загубата на контрол и/или несигурността относно обработването на личните данни на субекта на данните, свързани с нарушение на член 15, параграф 1 от ОРЗД, нематериални вреди за субекта на данните по смисъла на член 82, параграф 1 от ОРЗД или наред с това е необходимо да е налице допълнително (обективно или субективно) ограничаване и/или (съществено) засягане на субекта на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е заличаването на делото от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган следва да определи разходите по производството след оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са предпоставките за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи обстоятелства като голям брой засегнати лица, икономическа значимост или необходимостта от бързо решаване на главното производство могат да обосноват ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допуска ли се срок за плащане по-дълъг от 60 дни по търговски договор единствено при изрично изразено съгласие и от двете страни?
Представлява ли едностранното определяне на срок за плащане от длъжника неизпълнение на изискването за „изрично договаряне“ по смисъла на Директива 2011/7?
Следва ли клауза за срок на плащане, надвишаващ 60 дни и определена без изрично съгласие на кредитора, да се счита за незаконосъобразна по член 3, параграф 5 от Директива 2011/7?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията за наличието на пряк и актуален интерес към изхода на спора, които позволяват на професионално сдружение да бъде допуснато като встъпваща страна в производството?
При какви обстоятелства принципните въпроси, повдигнати от дадено дело, могат да обосноват правото на професионално сдружение да защитава колективните интереси на своите членове чрез встъпване в съдебно производство?
Възможно ли е решение по спор, касаещ основни принципи като независимост на адвокатите, адвокатска тайна и достъп до правна защита, да има съществено отражение върху интересите на членовете на професионално сдружение като DAV?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.