Edward
Съдия докладчик – Edward
Дело C-195/98: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 27 януари 2000 г.
1. Може ли да бъде поискано преюдициално решение на Съда на Европейските общности по член 177 от Договора за ЕО [сега член 234 ЕО] в производство, в което Oberster Gerichtshof трябва да се произнесе като първа и последна инстанция въз основа на фактическа обстановка, независеща от конкретни лица, твърдяна от една страна и приета за вярна, по искане на тази страна за установяване, че права или правни отношения в областта на трудовото право, които според твърденията на тази страна, приети за верни, са от значение за най-малко трима работодатели или работници, съществуват или не съществуват?
Ако на първия въпрос се отговори положително:
2. Противоречи ли член 48 от Договора за ЕО или друга разпоредба на общностното право, по-специално член 7 от Регламент № 1612/68, на прилагането на различни методи за определяне на датата, от която се зачита трудовият стаж за целите на повишение, което влияе върху класирането на договорно наетите учители и асистенти, наети от ответника, в съответната скала на заплащане, като, от една страна, периодите на заетост по трудов договор с австрийски местен орган или на преподавателска длъжност в австрийско държавно училище, университет или висше учебно заведение, или в Академията за изящни изкуства или в държавно признато частно училище в Австрия — при условие че дейността е поне половината от тази за пълно работно време — се зачитат изцяло от датата на назначаване, докато, от друга страна, периодите на заетост в сравними институции на други държави членки се зачитат изцяло само с одобрението на министъра на финансите и когато са от особено значение за успешното изпълнение на задълженията на договорно наетия служител, а при липса на това се зачитат само наполовина, ако трудовото правоотношение е започнало на или преди 30 април 1995 г., или, ако е започнало по-късно, само наполовина, но само доколкото тези периоди не надвишават общо три години?
Ако на първия и втория въпрос се отговори положително:
3. Следва ли периодите, изкарани в институции на държави членки, сравними с посочените институции, да се зачитат без времево ограничение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/99: Erpelding, Заключение от 13 януари 2000 г.
1) Може ли член 19 от Директива 93/16/ЕИО за улесняване на свободното движение на лекари и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация да бъде приложен, в държава с разпоредби по този въпрос, установени със закон, в полза на кандидат с квалификация, придобита в друга държава-членка, но която не е включена в списъка на специализациите, съдържащ се в член 7 от директивата, който иска разрешение, въз основа на придобитото от него обучение в другата държава-членка, да използва еквивалентно професионално звание в приемащата държава?
Ако не,
2) Дали член 10 от Директива 93/16/ЕИО предоставя на притежателите на академични звания, придобити в друга държава-членка, само възможността да използват своето академично звание или, когато е приложимо, неговото съкращение, или, напротив, текстът на директивата следва да се тълкува в смисъл, че само академичното звание на езика на държавата, в която е присъдено, може да бъде разрешено, с изключение на еквивалентни звания, формулирани на езика и съгласно терминологията на приемащата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/98: CPL Imperial 2 и Unifrigo/Комисия, Определение от 9 декември 1999 г.
Обхватът на съдебния контрол при обжалване пред Съда на Европейските общности – допустимост на правни и фактически основания.
Тълкуване на условията за отказ от последващо събиране на мита съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 и приложимостта на принципа за защита на оправданите правни очаквания.
Допустимост на нови основания, въведени за първи път в производството по обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/98: ANAS, Определение от 26 ноември 1999 г.
Явява ли се национален орган „съд или трибунал“ по смисъла на член 177 от Договора, когато упражнява административни функции в конкретния правен контекст, в който се иска преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/98: RAI, Определение от 26 ноември 1999 г.
Може ли национален орган, който не изпълнява съдебна функция в конкретния контекст, да се счита за „съд или трибунал“ по смисъла на член 177 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/98: Geffroy, Заключение от 25 ноември 1999 г.
Следва ли комбинираните разпоредби на член 30 от Договора и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство като това, съдържащо се в Декрет № 84-1147 от 7 декември 1984 г., във връзка със Закона от 1 август 1905 г., изменен с член L. 213-1 и сл. от Кодекса за потреблението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/96: Arblade, Съдебно решение от 23 ноември 1999 г.
Трябва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да задължава предприятие, установено в друга държава членка и временно извършващо дейност на територията на първата държава, да:
- изплаща на командированите си работници минималното възнаграждение, определено с действащия колективен трудов договор в първата държава членка;
- заплаща работодателски вноски за всеки командирован работник по схеми като белгийските „timbres-intempéries“ и „timbres-fidélité“ и да издава лична карта на всеки работник, когато предприятието в държавата, в която е установено, вече е подчинено на задължения, които по същество са сравними с тези по отношение на същите работници и за същите периоди на заетост;
- изготвя трудовоправни документи, като вътрешен трудов правилник, специален персонален регистър и индивидуална ведомост за всеки командирован работник, във формата, изисквана от правилата на първата държава, когато целта за социална защита на работниците, която може да обоснове такива изисквания, вече е постигната чрез представяне на трудовоправни документи, които предприятието води съгласно правилата на държавата, в която е установено;
- държи трудовоправните документи на разположение на строителната площадка или на друго достъпно и ясно определено място в тази държава членка за периода, през който се осъществява дейността на територията на първата държава членка, ако такава мярка е необходима за ефективен контрол от страна на държавата членка върху спазването на нейните правила, обосновани с оглед предоставяне на социална защита на работниците;
- съхранява трудовоправни документи като персоналния регистър и индивидуалната ведомост на адрес в тази държава членка на физическо лице, което ги съхранява като пълномощник или представител, за срок от пет години след като е прекратено наемането на работници в тази държава членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/96: Leloup, Съдебно решение от 23 ноември 1999 г.
Допустимо ли е държава членка да задължи предприятие, установено в друга държава членка и временно предоставящо услуги на нейна територия, да изплаща на командированите работници минималната работна заплата, определена с колективен трудов договор, когато предприятието вече е обект на сравними задължения в държавата по установяване?
Съвместимо ли е с правото на Съюза държава членка да изисква от предприятие, установено в друга държава членка и временно предоставящо услуги, да плаща вноски към социални фондове като „timbres-intempéries“ и „timbres-fidélité“ и да издава лични карти на работниците, когато вече съществуват сравними задължения в държавата по установяване?
Съвместимо ли е с правото на Съюза държава членка да изисква от предприятие, установено в друга държава членка и временно предоставящо услуги, да съставя трудоворегулативни документи (като вътрешен правилник, специален персонален регистър и индивидуални счетоводни отчети) по формата, изисквана от националното право, когато вече съществуват сравними задължения в държавата по установяване?
Допустимо ли е държава членка да изисква от предприятие, установено в друга държава членка и временно предоставящо услуги, да държи трудоворегулативните документи на разположение на властите на определено място на територията на приемащата държава по време на предоставянето на услугата?
Съвместимо ли е с правото на Съюза държава членка да изисква от предприятие, установено в друга държава членка и временно предоставящо услуги, да съхранява трудоворегулативните документи на територията на приемащата държава за период от пет години след приключване на дейността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/98: Комисия/Италия, Заключение от 18 ноември 1999 г.
Нарушение на задълженията по член 59 от Договора за ЕО (сега член 49 ЕО) чрез изискването доставчиците на услуги, установени в други държави членки, да се регистрират в регистрите, посочени в член 1 от Закон № 82 от 25 януари 1994 г., съгласно членове 1 и 6 от този закон, като условие за предоставяне на услуги по почистване, дезинфекция, дезинсекция, дератизация и санитаризация на територията на Италия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.