Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-246/16: Di Maura, Заключение от 8 юни 2017 г.
1. Като се имат предвид член 11, В, параграф 1 и член 20, параграф 1, буква б), второ предложение от Директива 77/388/ЕИО, отнасящи се до намаляването на данъчната основа и до коригирането на начисления ДДС по облагаеми сделки в случай на пълно или частично неплащане на насрещната престация, договорена между страните, в съответствие ли е с принципите на пропорционалност и ефективност, закрепени в ДФЕС, и с принципа на неутралитет, от който се ръководи прилагането на ДДС, налагането на ограничения, които правят невъзможно или прекалено трудно — включително от гледна точка на времето поради невъзможност да се предвиди продължителността на производството по несъстоятелност — за данъчнозадълженото лице да възстанови данъка върху изцяло или частично неизплатена насрещна престация?
2. При положителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с посочените по-горе принципи разпоредба — каквато се съдържа в член 26, параграф 2 от Декрет № 633/1972 на Президента на републиката в редакцията преди измененията с член 1, параграфи 126 и 127 от Закон № 208 от 28 декември 2015 г. — която обуславя правото на възстановяване на данъка от доказването на предшестващото безуспешно водене на производства по несъстоятелност, при това съгласно съдебната практика и практиката на данъчните власти на държава — членка на Съюза, единствено след безуспешно окончателно разпределяне на активите или, ако няма такова, след като решението за приключване на производството по несъстоятелност е станало окончателно, дори когато в разумна степен се предполага, че последните действия са икономически неизгодни поради размера на предявените вземания, поради перспективите за тяхното събиране и поради разноските в производствата по несъстоятелност, и като се има предвид, че при всички случаи посочените предпоставки могат да настъпят години след датата на откриване на производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/16: DEI/Комисия, Съдебно решение от 31 май 2017 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че новото решение на Комисията формално заменя предходното решение за прекратяване на преписката, без да провери законосъобразността и действителността на тази замяна и без да изложи мотиви относно правното основание и приложимата процедура за такава замяна?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при приемането на определението на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/16: Mercedes-Benz Financial Services UK, Заключение от 31 май 2017 г.
1. Какво е значението на съдържащия се в член 14, параграф 2, буква б) [от Директива 2006/112] израз „договор […], който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска“?
2. По-специално в контекста на настоящото дело изразът „в нормалния ход на събитията“ означава ли, че данъчният орган трябва само да установи наличието на опция за закупуване, която може да бъде упражнена не по-късно от момента на плащането на последната вноска?
3. При условията на евентуалност изразът „в нормалния ход на събитията“ означава ли, че националният орган трябва да предприеме допълнителни действия с цел да определи икономическата цел на договора?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос:
a) Трябва ли преценката на вероятността клиентът да упражни такава опция да повлияе върху тълкуването на член 14, параграф 2?
б) Релевантен ли е за определянето на икономическата цел на договора размерът на цената, платима при упражняването на опцията за закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/15: H3G, Определение от 18 май 2017 г.
Прилага ли се заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой е компетентен да се произнесе относно разноските при оттегляне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/16: Португалия/Комисия, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Началният момент на срока за обжалване на решение на Комисията, което посочва адресат, определя ли се от датата на публикуване в Официален вестник, а не от датата на нотифициране на адресата?
Следва ли при липса на императивни причини Общият съд да предпочете тълкуване на член 263 ДФЕС, което не води до преклудиране на правото на обжалване?
Редовно ли е нотифицирано решението на Комисията на Португалската република на 23 юни 2015 г., въпреки последващата поправка на формата на отпечатване на приложението, така че срокът за обжалване да започне да тече от тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/16: Португалия/Комисия, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Началният момент на срока за обжалване следва ли да се определя от датата на публикуване на решението в Официален вестник, а не от датата на неговото нотифициране на адресата?
Следва ли при липса на императивни причини Общият съд да предпочете тълкуване на член 263 ДФЕС, което не води до преклудиране на правото на обжалване?
Редовно ли е нотифицирано решението на Комисията на 23 юни 2015 г., предвид последващото уведомление за техническа поправка на приложението, и следва ли срокът за обжалване да тече от по-късна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/16: Португалия/Комисия, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Началният момент на срока за обжалване следва ли да се определя от датата на публикуване на решението в Официален вестник, а не от датата на неговото нотифициране на адресата?
Следва ли при тълкуването на член 263, шеста алинея ДФЕС, да се предпочете такова тълкуване, което не води до преклудиране на правото на обжалване на държавата членка?
Редовно ли е нотифицирано решението на Комисията на Португалската република на 23 юни 2015 г., при положение че впоследствие е изпратено уведомление за поправка на формата на приложението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/17: Bericap, Определение от 11 май 2017 г.
Тълкуване на член 3, параграф 3 от приложение I на Регламент (ЕО) № 800/2008 относно възможността предприятия, управлявани от физически лица или група физически лица, действащи съгласувано, да бъдат считани за „свързани предприятия“ извън формалните отношения, изброени в този член.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/17: Bericap, Определение от 11 май 2017 г.
Тълкуване на член 3, параграф 3 от приложение I към Регламент № 800/2008 относно това дали предприятия, които действат на един и същ пазар като членове на група предприятия, притежавани от една и съща група собственици, следва да се разглеждат автоматично като „свързани“ помежду си, без да се изследва дали действително са налице връзките, изрично посочени в тази разпоредба, и дали тези собственици действат съгласувано.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/16: Petrea, Заключение от 27 април 2017 г.
1) Трябва ли членове 27 и 32 от [Директива 2004/38] във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на оправданите правни очаквания и на добра администрация, да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ № 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежеланите чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната за достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от [Директива 2004/38], като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от [Директива 2008/115] от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че, от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, [Директива 2008/115] се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
3) При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на извеждане съгласно членове 27 и 28 от [Директива 2004/38], който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
4) При утвърдителен, както и при отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Европейския съюз или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от [Директива 2004/38]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от [Директива 2004/38] задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.