Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Допустимо ли е Комисията да вмени на жалбоподателя отговорност за участие в едно-единствено нарушение на член 81 ЕО, въпреки че неговата роля в картела е била ограничена?

Достатъчно ли е участието на предприятие в срещи с антиконкурентна цел, без да се разграничи от приетите решения, за да се приеме, че то е участвало в картела?

Може ли Комисията да докаже нарушение на член 81 ЕО чрез съвкупност от косвени доказателства, без всяко от тях поотделно да е достатъчно?

Може ли дружество майка да носи отговорност за нарушения на дъщерното си дружество въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100% участие?

Допустимо ли е въвеждането на нови правни основания в хода на производството въз основа на влизането в сила на Договора от Лисабон и принципа за презумпция за невиновност?

Следва ли при определяне на максималния размер на глобата да се вземе предвид оборотът на всички дружества, които съставляват стопанската единица?

Следва ли при определяне на глобата да се отчита относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението?

Може ли липсата на изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?

Следва ли при определяне на глобата да се отчита оборотът от продажбите на продуктите, предмет на ограничителната практика, за да се определи реалното отражение върху конкуренцията?

Може ли пасивното съдействие или „следване на лидера“ от страна на предприятие да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?

Може ли действителното сътрудничество на предприятие в производството, извън приложното поле на Известието за сътрудничеството, да бъде основание за намаляване на глобата?

Достатъчно ли е самото желание за сътрудничество, без предоставяне на информация, улесняваща установяването на нарушението, за да се намали глобата?

Съразмерна ли е определената глоба с тежестта на нарушението и спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето ѝ?