4.08.03.03.04.02.02.01.00 - Общи положения
Общи положения
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Достатъчно ли са доказателствата за участие на жалбоподателя в координация на изкупните цени на скариди?
Ограничена ли е действително нарушението, извършено от жалбоподателя, само до координация на цените за конкретен клиент (Aldi-Nord), или обхваща и други клиенти и пазари?
Участвал ли е жалбоподателят в едно-единствено и продължаващо нарушение заедно с други участници в картела?
Правилно ли е определена тежестта на нарушението и допълнителният процент при изчисляване на глобата, като се отчита индивидуалната роля на жалбоподателя?
В достатъчна степен ли са отчетени смекчаващите обстоятелства при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е отказано намаляване на глобата поради сътрудничество съгласно комуникацията за сътрудничество от 2006 г.?
Съвместими ли са Насоките за определяне на размера на глобите с принципа на законност и индивидуализация на наказанието?
Допустимо ли е Комисията да се отклонява от собствените си Насоки въз основа на точка 37 и какви са границите на това отклонение?
Мотивирано ли е достатъчно решението на Комисията относно прилагането на точка 37 от Насоките при определяне на намалението на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушено ли е правото на защита на Toshiba, тъй като Комисията не е изпратила ново изложение на възраженията преди приемането на измененото решение?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на началния размер на глобата за Toshiba в сравнение с европейските участници в картела?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на равнището на отговорност на Toshiba спрямо европейските участници в нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Правилно ли е квалифицирано участието на Gosselin в споразуменията за фиктивни оферти и комисиони като ограничения на конкуренцията по предмет и като най-тежки хоризонтални картелни нарушения?
Спазено ли е изискването за определяне на релевантния пазар при прилагане на линиите за определяне на засягането на търговията между държавите членки?
Взети ли са предвид индивидуалните обстоятелства и личната отговорност на Gosselin при определяне на тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи вината обстоятелства?
Спазени ли са изискванията за мотивиране, принципът на личната отговорност и задължението Комисията да спазва собствените си насоки при определяне на базовия размер на глобата?
Правилно ли е приложена давността по член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 по отношение на прекъснатото участие на Gosselin в нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да се позовава на изявления на други участници в картела като доказателства за установяване на нарушение?
Достатъчно ли е Комисията да се основава на съвкупност от улики, без всяка отделна улика да има самостоятелна доказателствена сила, за да докаже нарушение на член 81 ЕО?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да се счита за доказателство за участие в картел при липса на публично разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи въздействието и географския обхват на нарушението, когато го квалифицира като много сериозно единствено въз основа на неговия характер?
Следва ли при определяне на размера на глобата да се вземат предвид пазарните дялове на съответното предприятие и реалната способност за причиняване на вреда?
Длъжна ли е Комисията да спазва принципа на равно третиране при определяне на глобите и обвързва ли я нейната предходна практика?
Може ли предприятие да претендира за неналагане или намаляване на глобата поради съдействие, ако поведението му не е улеснило установяването на нарушението от Комисията?
Следва ли при изчисляване на максималния размер на глобата да се вземе предвид сумата от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Достатъчни ли са доказателствата за участието на жалбоподателя в нарушението по отношение на формовъчните съединения от ПММК, за да бъде отчетено това участие при определяне на размера на глобата?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно определянето на началния (основен) размер на глобата?
Длъжна ли е Комисията да разпредели началния размер на глобата между жалбоподателя и Lucite, като се има предвид, че те последователно са притежавали едни и същи активи, обект на нарушението?
Уместно ли е увеличаването на началния размер на глобата с оглед на възпиращия ефект, като се вземат предвид действителните финансови възможности на жалбоподателя и принципите на равно третиране и пропорционалност?
Основателен ли е отказът на Комисията да намали глобата на жалбоподателя на основание сътрудничеството му по време на административното производство?
Следва ли размерът на глобата да бъде намален поради прекомерната продължителност на административното и съдебното производство (нарушение на разумния срок)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че UPM-Kymmene Oyj носи отговорност за едно-единствено продължено нарушение на член 81 ЕО за целия период, обхванат от решението?
Законно ли е определянето на размера на глобата, включително избора на референтна година и прилагането на възпиращ коефициент, спрямо UPM-Kymmene Oyj?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства поради пасивното поведение или съдействие на UPM-Kymmene Oyj при разследването?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид действителното отражение на нарушението върху пазара при определяне на тежестта на нарушението и размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вземе предвид отражението на картела върху пазара при определяне на началния размер на глобата, без да е доказано действително отражение?
Съответства ли използването на оборота, включително цената на суровината, като критерий за определяне на размера на засегнатия пазар на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Изисква ли принципът на пропорционалност и Насоките на Комисията установяване на пряка връзка между продължителността на нарушението и степента на увреждане на конкуренцията при увеличаване на глобата?
Следва ли Комисията да намали глобата поради сътрудничеството на жалбоподателите извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството и при наличие на смекчаващи обстоятелства?
Гарантира ли съдебният контрол на решенията на Комисията в областта на конкуренцията ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Доказано ли е по надлежен начин, че действията на Barlo представляват нарушение на член 81 ЕО, включително по отношение на конкретните срещи и липсата на други антиконкурентни контакти?
Може ли на жалбоподателите да се вмени отговорност за участие в единен и общ антиконкурентен проект, обхващащ три продукта от ПММК, при положение че не е доказано тяхното знание или участие във всички елементи на нарушението?
Доказано ли е непрекъснато и продължително участие на Barlo в картела за целия инкриминиран период?
Съответства ли наложената глоба на изискванията на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, на Насоките и на принципа на пропорционалност, включително по отношение на продължителността, тежестта на нарушението и смекчаващите обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че едно предприятие е участвало в едно-единствено продължено нарушение, без да е присъствало във всички области, в които е действал картелът?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да обоснове извод за участие в картел при липса на разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи точно съответния продуктов и географски пазар при установяване на нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да използва една и съща референтна година за всички участници при определяне на размера на глобите?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е действало пасивно или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли липсата на икономическа изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Нарушава ли се принципът на равно третиране, ако при прилагането на тавана от 10% от оборота се получават разлики между предприятията при определяне на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на жалбоподателя отговорност за участие в едно-единствено нарушение на член 81 ЕО, въпреки че неговата роля в картела е била ограничена?
Достатъчно ли е участието на предприятие в срещи с антиконкурентна цел, без да се разграничи от приетите решения, за да се приеме, че то е участвало в картела?
Може ли Комисията да докаже нарушение на член 81 ЕО чрез съвкупност от косвени доказателства, без всяко от тях поотделно да е достатъчно?
Може ли дружество майка да носи отговорност за нарушения на дъщерното си дружество въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100% участие?
Допустимо ли е въвеждането на нови правни основания в хода на производството въз основа на влизането в сила на Договора от Лисабон и принципа за презумпция за невиновност?
Следва ли при определяне на максималния размер на глобата да се вземе предвид оборотът на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението?
Може ли липсата на изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита оборотът от продажбите на продуктите, предмет на ограничителната практика, за да се определи реалното отражение върху конкуренцията?
Може ли пасивното съдействие или „следване на лидера“ от страна на предприятие да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Може ли действителното сътрудничество на предприятие в производството, извън приложното поле на Известието за сътрудничеството, да бъде основание за намаляване на глобата?
Достатъчно ли е самото желание за сътрудничество, без предоставяне на информация, улесняваща установяването на нарушението, за да се намали глобата?
Съразмерна ли е определената глоба с тежестта на нарушението и спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.