Съд

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 юни 2025 година(*) „ Обжалване — Конкуренция — Регламент (ЕО) № 139/2004 — Концентрация на предприятия — Пазар на производството и доставката на едро на електроенергия — Придобиване от RWE AG на съоръженията за производство на електроенергия с възобновяем и ядрен произход на E.ON SE — Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.“ По съединени дела C‑464/23 P, C‑465/23 P, C‑467/23 P, C‑468/23 P и C‑470/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 21 юли 2023 г., EVH GmbH, установено в Хале на Зале (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte (C‑464/23 P), Stadtwerke Leipzig GmbH, установено в Лайпциг (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte (C‑465/23 P), TEAG Thüringer Energie AG, установено в Ерфурт (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte (C‑467/23 P), EnergieVerbund Dresden GmbH, установено в Дрезден (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte (C‑468/23 P), GGEW, Gruppen-Gas- und Elektrizitätswerk Bergstraße AG, установено в Бенсхайм (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte (C‑470/23 P), жалбоподатели, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от G. Meessen и Ив. Залогин, подпомагани от T. G. Funke, Rechtsanwalt, ответник в първоинстанционното производство, Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz, E.ON SE, установено в Есен (Германия), представлявано първоначално от C. Barth, C. Grave, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 юни 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Концентрации — Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба от трето лице — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Процесуална легитимация“ По дело C‑484/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 27 юли 2023 г., Mainova AG, установено във Франкфурт на Майн (Германия), представлявано от C. Schalast, Rechtsanwalt, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от G. Meessen и И. Залогин, подпомагани от F. C. Haus и J. Mädler, Rechtsanwälte, ответник в първоинстанционното производство, Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz, E.ON SE, установено в Есен (Германия), представлявано първоначално от C. Barth, C. Grave, D.‑J. dos Santos Goncalves и R. Seifert, Rechtsanwälte, а впоследствие от C. Barth, A. Fuchs, C. Grave и D.‑J. dos Santos Goncalves, Rechtsanwälte, RWE AG, установено в Есен, представлявано първоначално от U. Scholz, J. Siegmund и J. Ziebarth, Rechtsanwälte, а впоследствие от U. Scholz, J. Siegmund и M. von Armansperg, Rechtsanwälte, встъпили страни в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer (докладчик) и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 юни 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Концентрации — Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба от трето лице — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Процесуална легитимация“ По дело C‑485/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 27 юли 2023 г., enercity AG, установено в Хановер (Германия), представлявано от C. Schalast, Rechtsanwalt, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от G. Meeßen и И. Залогин, подпомагани от F. C. Haus и J. Mädler, Rechtsanwälte, ответник в първоинстанционното производство, Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz, E.ON SE, установено в Есен (Германия), представлявано първоначално от C. Barth, C. Grave, D.‑J. dos Santos Goncalves и R. Seifert, Rechtsanwälte, а впоследствие от C. Barth, A. Fuchs, C. Grave и D.‑J. dos Santos Goncalves, Rechtsanwälte, RWE AG, установено в Есен (Германия), представлявано първоначално от U. Scholz, J. Siegmund и J. Ziebarth, Rechtsanwälte, а впоследствие от U. Scholz, J. Siegmund и M. von Armansperg, Rechtsanwältе, встъпили страни в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer (докладчик) и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С жалбата ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100, тъй като с нея се превишават правомощията, предоставени с член 7, параграф 12 и член 11, параграф 6 от Директива 2014/40/ЕС, тълкувани в светлината на член 290 ДФЕС и като се вземат предвид член 2, точка 14 и членове 19 и 28 от тази директива?
Невалидна ли е Делегирана директива (ЕС) 2022/2100 предвид обстоятелството, че Комисията не е имала право да достигне до извода, че е налице съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на член 7, параграф 12 и/или член 11, параграф 6 и/или член 2, точка 28 от Директива 2014/40/ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Emiliou

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Английски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че критическа публикация на произведение, чиято цел е да се пресъздаде текстът на оригинално произведение чрез справки с ръкописа, придружени от коментари и от необходимия критически инструментариум, може да се счита за произведение, което се ползва с авторскоправна закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Spielmann

Институционално право | Основни права | Харта на основните права

Румънски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Трябва ли член 267, трета алинея [ДФЕС] във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 91, параграф 2 от [Vw 2000], съгласно която Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State (Отдел по административни спорове към Държавния съвет, Нидерландия), като национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, може по поставен въпрос за тълкуване на правото на Съюза, евентуално във връзка с изрично направено искане за отправяне на преюдициално запитване, да постанови решение със съкратено изложение на мотивите, без да посочва кое от трите изключения от задължението за отправяне на преюдициално запитване се прилага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Capeta

Външни отношения | Обща външна политика и политика на сигурност | Общи и заключителни разпоредби

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

Трябва ли въведената с Регламент (ЕС) 2022/576 разпоредба на член 5к, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 833/2014 в областта на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, в частта, в която установява забрана за възлагането на поръчки и концесии и за продължаването на договори с „физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ(о) от името или по указание на образувание, посочено в буква а) или б) от настоящия параграф, включително, когато те представляват повече от 10 % от стойността на поръчката, на или с подизпълнители, доставчици или образувания, чийто капацитет се използва по смисъла на директивите за обществените поръчки“, да се тълкува в смисъл, че тази забрана се прилага по отношение на учредено съгласно италианското право дружество със седалище на територията на страната, което се притежава от италианско дружество със съдружници физически лица, които не са руски граждани, но в което двама от тримата членове на управителния съвет са руски граждани, а единият от тях, председател и главен изпълнителен член на същия управителен съвет, е и едноличен управител на притежаващото 90-процентен дял дружество майка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 юни 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Конкуренция — Концентрации — Решение, с което концентрацията се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Жалба от трето лице — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Процесуална легитимация“ По дело C‑466/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 21 юли 2023 г., Stadtwerke Hameln Weserbergland GmbH, установено в Хамелин (Германия), представлявано от T. Heymann и I. Zenke, Rechtsanwälte, жалбоподател, като другите страни в производството са: Европейска комисия, представлявана от G. Meessen и И. Залогин, подпомагани от T. G. Funke, Rechtsanwalt, ответник в първоинстанционното производство, Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и R. Kanitz, E.ON SE, установено в Есен (Германия), представлявано първоначално от C. Barth, C. Grave, D.‑J. dos Santos Goncalves и R. Seifert, Rechtsanwälte, а впоследствие от C. Barth, A. Fuchs, C. Grave и D.‑J. dos Santos Goncalves, Rechtsanwälte, RWE AG, установено в Есен, представлявано първоначално от U. Scholz, J. Siegmund и J. Ziebarth, Rechtsanwälte, а впоследствие от U. Scholz, J. Siegmund и M. von Armansperg, Rechtsanwälte, встъпили страни в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer (докладчик) и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Външна дейност | Външни отношения | Международни споразумения | Свободно предоставяне на услуги | Транспорт

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2025 г.

1. Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент [№ 4055/86], разглеждано във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VTS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
2. Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VTS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VTS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент [№ 4055/86], поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, който даден кораб изминава в района на VTS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
3. Следва ли член 191 от [СТС] да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето [от Съюза], така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето [от Съюза] на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Biondi

Основни права | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги | Харта на основните права

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

1) Попадат ли сред целите на Директива 2010/13/ЕС и следователно в приложното ѝ поле, от една страна, осигуряването на зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и, от друга страна, предотвратяването на излъчване от страна на доставчиците на телевизионни услуги на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на излъченото в настоящия случай от жалбоподателите в главните производства?
2) Ако, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание, и по-специално на съдържание с характеристиките на разглежданите в главните производства предавания, попадат в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, национално законодателство, което налага посочените задължения на всички доставчици на телевизионни услуги, с изключение на излъчващите телевизионното си съдържание само по интернет, противоречи ли на член 4, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС във връзка с принципа на равно третиране, залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли националният регулаторен орган, за да гарантира полезния ефект на Директива 2010/13/ЕС, да прилага правилата на националното право, които налагат въпросните задължения, без разлика спрямо всички доставчици на телевизионни услуги, въпреки че националното право предвижда задълженията и съответните санкции за всички останали доставчици на телевизионни услуги, но не и за излъчващите съдържанието си изключително по интернет
Или налагането на административни санкции за нарушаване на тези задължения, извършено чрез телевизионно излъчване в интернет, по силата на разширително тълкуване или на прилагане по аналогия на националната правна уредба, отнасяща се до други телевизионни услуги, е несъвместимо с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege certa, залегнал в член 49, параграф 1, първо изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с общия принцип на правна сигурност?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос и ако Съдът приеме, че, от една страна, задължението за зачитане и защита на ценността и достойнството на човешката личност и/или, от друга страна, забраната за излъчване на некачествено съдържание (и по-специално на съдържание като това в разглежданите в главните производства предавания) не попада в приложното поле на Директива 2010/13/ЕС, по смисъла на член 4, параграф 1, когато правото на държава членка налага такива задължения на доставчиците на телевизионни услуги чрез наземни, сателитни или широколентови мрежи за радиоразпръскване и предвижда административни санкции в случай на неизпълнение, но не съдържа съответни правила по отношение на доставчиците на телевизионни услуги по интернет, следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че компетентният национален орган е длъжен съгласно принципа на равно третиране да разгледа възможността за налагане на административни санкции за нарушаване на тези правила и в случай на излъчване на телевизионни предавания по интернет?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос съвместимо ли е задължението на националния регулаторен орган, въз основа на гореизложеното и на съответстващо на правото на Съюза тълкуване на националното право, и по-специално с горепосочените разпоредби на Директива 2010/13/ЕС, да прилага еднакво и без разлика към всички телевизионни услуги, независимо от начина им на предаване, разпоредбите на националното право, които налагат такива задължения, с принципа nullum crimen, nulla poena sine lege и с принципа на правна сигурност, при положение че тези задължения, предвидени от националното право за всички други доставчици на телевизионни услуги, не се прилагат за интернет телевизията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta