Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Допуска ли правото [на Съюза], приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
2) В случай че изложеното по-горе право [на Съюза] допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото [на Съюза] (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
3) Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент [№ 73/2009] дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
4) Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от [Гражданскопроцесуалния кодекс] — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото [на Съюза], приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли членове 6а и 6б от Регламента за роуминга във връзка с член 2, параграф 2, буква м) от този регламент, както и член 4, параграф 2, първа алинея и член 2, параграф 2, буква в) от Регламента за изпълнение да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничаване на използването при роуминг поради активирането на тарифна опция по т.нар. „нулева тарифа“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 10, буква а) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3, губи тази категория, ако поради разлагане и развала вече не е годен за консумация от човека?
Трябва ли член 10, буква е) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3 за продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, губи тази категория, ако от този материал произтича риск за общественото здраве или здравето на животните вследствие на по-късно настъпили в него процеси на разлагане или развала?
Трябва ли разпоредбата на член 9, буква г) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува стеснително, в смисъл че материал с чужди тела като дървени стърготини може да се класифицира като материал от категория 2 само когато става въпрос за материал, който е предназначен за хранене на животни след преработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли документ V I 1 — издаден въз основа на [Регламент № 555/2008], съдържащ сертификат от одобрен национален орган от трета държава, че продуктът е произведен чрез използване на енологични практики, които са препоръчани и публикувани от OIV или разрешени от Общността, да се счита само за административно изискване за вноса на вина на територията на [Съюза]?
2) Допуска ли правото на Съюза национално правило, съгласно което лицето, търгуващо с внасяно от Молдова вино, може да се освободи от отговорност за административно нарушение, изразяващо се в предлагане на пазара на вино, приготвено чрез използване на неразрешени в [Съюза] енологични практики, когато националните органи не са оборили по отношение на това лице презумпцията, че виното е било произведено чрез използване на разрешени от Съюза енологични практики, която презумпция лицето е могло да изведе от документ V I 1, издаден от молдовските органи в съответствие с [Регламент № 555/2008]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Регламенти № 854/2004 и № 882/2004 допускат ли въвеждането на процедура, при която съгласно член 9 от Food Safety Act 1990 (Закон за безопасност на храните от 1990 г.) мировият съдия решава, по същество и въз основа на показания на експерти на всяка от страните, дали кланичните трупове не отговарят на изискванията за безопасност на храните?
Изисква ли Регламент № 882/2004 да бъде предвидено право на обжалване срещу решение на официален ветеринарен лекар по член 5, параграф 2 от Регламент № 854/2004, че месото от кланичен труп е негодно за човешка консумация, и ако да, какъв подход следва да се възприеме при разглеждането на основателността на такова решение в производството по обжалването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли изискванията, определени в [ОРЗД], да се тълкуват в смисъл, че искане за предоставяне на информация, отправено от данъчна администрация, като разглежданото в случая, с което се иска предоставяне на информация, съдържаща значителен обем лични данни, следва да спазва изискванията, определени в [ОРЗД] (по-специално в член 5, параграф 1 от него)?
2) Трябва ли изискванията, определени в [ОРЗД], да се тълкуват в смисъл, че [латвийската] данъчна администрация може да се отклони от разпоредбата на член 5, параграф 1 от посочения регламент, дори когато действащата в Република Латвия правна уредба не предоставя такова правомощие на тази администрация?
3) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в [ОРЗД], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни в неограничен обем и неограничен период от време, без да се определи дата на изтичане на срока за изпълнението на искането за предоставяне на информация?
4) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в [ОРЗД], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато в искането за предоставяне на информация не се посочва (или се посочва непълно) целта на разкриване на информацията?
5) Може ли да се счита, при тълкуване на изискванията, определени в [ОРЗД], че е налице легитимна цел, която може да обоснове задължението, наложено чрез искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая, да се предоставят всички искани данни, дори когато на практика това се отнася до абсолютно всички субекти на данни, публикували обяви в секция „Леки автомобили“ на даден интернет портал?
6) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира надлежно, че обработването на данни (включително получаването на информацията) е в съответствие с изискванията, определени в [ОРЗД]?
7) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали искане за предоставяне на информация като разглежданото в случая е надлежно обосновано и засяга само отделни случаи?
8) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали обработването на лични данни се извършва в необходимата степен и по начин, който е съвместим с изискванията, определени в [ОРЗД]?
9) Какви критерии следва да се прилагат, за да се провери дали данъчна администрация, действаща като администратор, гарантира съответствието на обработването на данни с изискванията, определени в член 5, параграф 1 [ОРЗД] (отчетност)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Прилага ли се Регламент № 1177/2010 (и по-специално членове 18 и/или 19 от него) в случаите, когато пътниците са направили предварителна резервация и са сключили договори за превоз и пътническите услуги са отменени с предизвестие от поне седем седмици преди планираното заминаване поради закъсняла доставка на нов плавателен съд на оператора на фериботната линия?
В случай че член 18 е приложим и ако услуга за превоз по вода бъде отменена и няма алтернативна услуга по този маршрут (тоест няма пряка връзка между тези две пристанища), представлява ли „пренасочване до крайното местоназначение“ за целите на член 18 осигуряването на алтернативна услуга чрез превоз по вода по друг маршрут или маршрути, които са налични и избрани от пътника, включително чрез „комбиниран превоз по земя и вода“ (напр. пътуване от Ирландия до Обединеното кралство с ферибот и след това пътуване с автомобил, като разходите за гориво се възстановяват на пътника от оператора на фериботната линия до пристанище в Обединеното кралство с връзка до Франция и пътуване от там до Франция, като пътникът избира маршрута на всяка от услугите за превоз по вода
Ако отговорът е отрицателен, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено пренасочване е „при съпоставими условия“?
Ако по отменения маршрут няма алтернативна услуга за превоз по вода, така че засегнатият пътник не може да бъде транспортиран по вода директно от първоначалното пристанище за качване до крайното местоназначение, както е посочено в договора за превоз, трябва ли превозвачът да заплати всички допълнителни разходи, направени от пътник, който е пренасочен, във връзка с пътуването му към и от новото пристанище за качване и/или към и от новото пристанище по местоназначение?
Възниква ли нов договор за превоз, когато даден пътник е пренасочен съгласно член 18 от Регламент № 1177/2010, така че правото на обезщетение по член 19 от този регламент следва да се определя съгласно този нов договор, а не съгласно първоначалния договор за превоз?
Може ли член 19 от Регламент № 1177/2010 да се прилага, когато пътуването в действителност вече е било отменено поне седем седмици преди планираното заминаване
Ако член 19 е приложим, прилага ли се той, когато е бил приложен член 18 от този регламент и пътникът е бил пренасочен без допълнителни разходи и/или средствата са му били възстановени и/или пътникът е избрал по-късна услуга за превоз по вода?
Ако член 19 от Регламент № 1177/2010 е приложим: Как се измерва продължителността на закъснението при такива обстоятелства?
Как се изчислява цената по смисъла на член 19 при определяне на дължимия размер на обезщетение, и по-специално включват ли се в нея разходите, свързани с допълнителни услуги (напр. каюти, клетки за превоз на домашни любимци и първокласни салони)?
Ако Регламент № 1177/2010 се прилага, тогава представляват ли обстоятелствата и съображенията, посочени в първия въпрос, „извънредни обстоятелства, които не е можело да бъдат избегнати дори при вземане на всякакви разумни мерки“ по смисъла на член 20, параграф 4 от този регламент?
Налага ли член 24 от Регламент № 1177/2010 като задължително условие за всеки пътник, който иска да получи обезщетение по член 19 от този регламент, подаването на жалба в рамките на два месеца от датата на извършване на услугата или от датата, на която услугата е трябвало да бъде извършена?
Ограничава ли се компетентността на националния компетентен орган, отговорен за прилагането на Регламент № 1177/2010, до превози по вода от пристанищата, посочени в член 25 от този регламент, или може да обхваща и превоза по вода на връщане от пристанището на държава членка, различна от тази на националния компетентен орган, в посока към държавата членка на този орган?
Кои принципи и разпоредби на правото на Съюза следва да приложи запитващата юрисдикция при преценката на валидността на решението и/или на съобщенията на националния орган по прилагането на Регламент № 1177/2010 — член 16, 17, 20 и/или 47 от Хартата и/или принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Критерият за допусната явна грешка ли е критерият за необоснованост, който националният съд трябва да приложи?
Валиден ли е Регламент № 1177/2010 с оглед на правото на Съюза, като се вземат предвид по-специално: членове 16, 17 и 20 от Хартата, фактът, че въздушните превозвачи нямат задължение за заплащане на обезщетение, ако информират пътника за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание (член 5, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент № 261/2004), принципите на пропорционалност, правна сигурност и равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е Съветът да включи член 37 ДЕС като материалноправно основание и член 218, параграф 8, втора алинея ДФЕС като процесуално основание при приемането на Решение 2020/246, с което се налага единодушие за приемането на позицията на Съюза по дял II от Споразумението за партньорство с Армения?
Законосъобразно ли е разделянето на акта относно позицията на Съюза в рамките на Съвета за партньорство с Армения на две отделни решения чрез приемането на Решения 2020/245 и 2020/246?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от [Декрет-закон № 148/2017] и в последващите актове по прилагане, който гласи, че „[…] „[с]ъгласно член 21, алинеи 3 и 4 от [Декрет-закон № 78/2009], [ADM] разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че
– член 21, алинея 1 от [Декрет-закон № 78/2009] предвижда предоставянето на въпросните концесии обикновено на няколко субекта, избрани чрез открити, конкурентни и недискриминационни процедури,
– член 21, алинея 4 от споменатия декрет-закон предвижда, че концесиите, посочени в алинея 1, могат евентуално да бъдат подновени не повече от веднъж,
– дружествата жалбоподатели [по главното производство] не са участвали в процедурата за възлагане на концесия, обявена през 2010 г.,
– съществуващото понастоящем правоотношение е създадено ab origine с един-единствен концесионер, в резултат на открита процедура, в която е представена една-единствена оферта,
– продължаването на съществуващото концесионно правоотношение на практика означава, че това правоотношение ще продължи изключително с този единствен концесионер, без провеждане на процедура за възлагане, вместо да бъде подновено с множество субекти?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от [Декрет-закон № 148/2017], който, в изпълнение на член 21, алинеи 3 и 4 от [Декрет-закон № 78/2009], гласи, че „[ADM] разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– се продължава единственото съществуващо концесионно правоотношение, вместо да се извършат евентуални подновявания на множеството концесии по член 21, алинея 4 от [Декрет-закон № 148/2017], и без да се открива нова процедура за възлагане,
– се предприемат действия преди изтичането на срока на концесията: Декрет-закон № 148 от 2017 г. влиза в сила на 16 октомври 2017 г., а именно в деня на публикуването му в италианския Gazzetta Ufficiale della Repubblica italiana (Официален вестник), въпреки че концесията изтича на 30 септември 2019 г.,
– за да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет, в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г., се променят някои аспекти, свързани с начините и срока за плащане на концесионното възнаграждение, както и потенциално с общия размер на дължимото плащане [от концесионера] с оглед на неговата тежест, по-специално чрез промяна на крайните срокове за плащане, изтегляйки ги по-рано от предвиденото в първоначалната концесия, предвид — според посоченото от жалбоподателите [по главното производство] — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в актовете по прилагане на [Декрет-закон № 148/2017], и по-специално в съобщението на [ADM] [протокол №] 0133677 от 1 декември 2017 г., която правна уредба, в декларирано изпълнение на разпоредбата на член 20, алинея 1 от [горепосочения декрет] и въз основа на предвиденото в член 4, параграф 1 от [процесния концесионен договор], който предвижда възможност за неговото подновяване не повече от веднъж, наново определя крайния срок на концесионното правоотношение на 30 септември 2028 г.; във всеки случай не засяга предвиденото в същия член 4 относно разделянето на срока на концесията на два периода съответно от пет и четири години (така след изтичането на първия петгодишен период, считано от 1 октомври 2019 г., продължаването за следващия четиригодишен период до изтичане на срока на 30 септември 2028 г. се обуславя от положителната оценка на [ADM] за управленските резултати, която трябва да бъде дадена най-късно до 30 март 2024 г.) и предвижда дружеството да внесе сума в размер на 50 милиона евро до 15 декември 2017 г., сума в размер на 300 милиона евро до 30 април 2018 г. и сума в размер на 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.;
– като това е предвидено преди изтичането на първоначално определения срок на концесията (съобщението на [ADM] [протокол №] 0133677, е публикувано на1 декември 2017 г., въпреки че концесионният договор изтича на 30 септември 2019 г.),
– осигурявайки така предсрочното плащане на 800 милиона евро (50 милиона евро до 15 декември 2017 г., 300 милиона евро до 30 април 2018 г., 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.) преди крайния срок (30 септември 2019 г.),
– определяйки по този начин потенциалното изменение на общия размер на дължимото плащане [от концесионера], с оглед на тежестта, предвид — според посоченото от жалбоподателите [по главното производство] — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
4) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба, включително в хипотезата, при която операторите в сектора, които понастоящем са заинтересовани от навлизане на пазара, не са участвали в първоначално обявената процедура за възлагане на концесията, която изтича и е продължена с досегашния концесионер, при описаните нови договорни условия, или трябва да се счита, че евентуалното ограничаване на достъпа до пазара е налице само ако тези оператори действително са участвали в първоначалната процедура за възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.