всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Може ли иск за бездействие съгласно член 265, трета алинея ДФЕС да бъде насочен срещу национален съд като Supremo Tribunal de Justiça?
Разполага ли Общият съд с компетентност да разглежда искове за бездействие, предявени от физически или юридически лица срещу държава членка или нейните съдилища?
Могат ли националните съдилища да бъдат приравнени на институции, органи или служби на Съюза за целите на член 265, трета алинея ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Компетентни ли са съдилищата на Европейския съюз да разглеждат жалби за бездействие, когато става въпрос за действия или бездействие на национални съдилища, а не на институция, орган, служба или агенция на Съюза?
Позволява ли член 265 ДФЕС предявяване на иск за установяване на неправомерно бездействие срещу национални съдилища?
Допустимо ли е мотивите на Общия съд да бъдат изложени чрез препратки или имплицитно, при условие че страните могат да разберат основанията за решението и да се осигури съдебен контрол върху законосъобразността му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Може ли иск за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС да бъде насочен срещу национален орган или съд на държава членка, като например Върховния съд на Португалия?
Компетентен ли е Общият съд да разглежда искове срещу държава членка или нейните органи, подадени от физически или юридически лица?
Длъжен ли е Общият съд да мотивира решението си за липса на компетентност по начин, който позволява на заинтересованите лица да разберат основанията за решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

1) Може ли да се продължи да се твърди, че липсата на каквато и да е конвенционална връзка между последователни доставчици на услуги представлява индикация за липса на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23, макар че, както и другите индикации, тя не е сама по себе си определяща и не трябва да се разглежда изолирано?
2) При дейност като частната охрана на индустриални обекти, в рамките на която новият доставчик е поел само един от четиримата работници, които са съставлявали икономическата единица (и следователно не е поел мнозинството от работниците), няма фактически елементи, които да позволяват да се заключи, че съответният работник притежава специфични умения и знания, които биха позволили да се твърди, че от гледна точка на уменията е поета съществена част от персонала от новия доставчик, и не е установено и прехвърляне на нематериални активи, може ли да се заключи, че липсва прехвърляне на каквато и да е икономическа единица, въпреки че определено оборудване (аларми, вътрешна телевизионна система, компютър) продължава да се предоставя на новия доставчик на услуги от клиента, като се има предвид, от една страна, относително ниската икономическа стойност на инвестицията, която това оборудване представлява в цялата операция, и, от друга страна, факта, че не би било икономически рационално да се изисква от клиента да го замени?
3) Ако „този въпрос трябва да бъде преценен in concreto от националния съд в светлината на критериите, установени от Съда [решение от 7 август 2018 г., Colino Sigüenza, C‑472/16, EU:C:2018:646], както и на целите, преследвани от Директива 2001/23, посочени по-специално в съображение 3 от нея“ [решение от 27 февруари 2020 г., Grafe и Pohle, C‑298/18, EU:C:2020:121, точка 27], трябва ли да се вземе предвид, че „Директива 2001/23 не цели единствено да защити, при прехвърляне на предприятие, интересите на работниците, а има за цел да осигури справедлив баланс между интересите на последните, от една страна, и тези на приобретателя, от друга страна“ [решение от 26 март 2020 г., ISS Facility Services, C‑344/18, EU:C:2020:239, точка 26], което повтаря мотивите, които Съдът вече е приел [в точка 25 от решение от 18 юли 2013 г., Alemo-Herron и др. (C‑426/11, EU:C:2013:521)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че липсата на договорна връзка между прехвърлителя и приобретателя на предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност е от значение за установяването на съществуването на прехвърляне по смисъла на тази директива?
Попада ли в приложното поле на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23 положение, при което предприятие, което предоставя услуги и което за нуждите на един от своите клиенти му е изпратило екип, съставен от определен брой работници, се замества за този клиент за предоставянето на същите услуги от ново предприятие доставчик, като от една страна, последното предприятие наема на работа само ограничен брой от работниците, съставящи този екип, без преназначените работници да разполагат със специалните компетенции и познания, необходими за предоставянето на услугите на посочения клиент, и от друга страна, новият доставчик не поема материални или нематериални активи, които биха били необходими за непрекъснатото предоставяне на тези услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13], а също и принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените в изпълнение на договора парични суми (банката — за главницата на кредита, а потребителят — за вноските, таксите, комисионите и застрахователните премии) заедно със законната лихва за забава от момента на поканата до плащането страните имат право да искат и друго, включително суми (по-конкретно възнаграждение, обезщетение, връщане на разходи или индексиране на платеното), дължими поради това че:
1. страната, която е дала паричната престация, временно е била лишена от възможността да ползва своите пари и така е изгубила възможността да ги инвестира и по този начин да извлече от тях печалба;
2. страната, която е дала паричната престация, е понесла разходи за обслужването на договора за кредит и за прехвърлянето на парите на другата страна;
3. страната, която е получила паричната престация, е извлякла полза, състояща се в това, че е можела временно да ползва чуждите пари, в това число е можела да ги инвестира и по този начин да получи печалба;
4. страната, която е получила паричната престация, временно е имала възможност да ползва безвъзмездно чуждите пари, което би било невъзможно при пазарни условия;
5. покупателната стойност на парите е спаднала с времето, което означава, че е налице реална вреда за страната, която е дала паричната престация;
6. временното предоставяне на парите за ползване може да се разглежда като извършване на услуга, за която страната, дала паричната престация, не е получила възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че по смисъла на този член дадено предприятие извършва дейност на територията на най-малко две държави членки и ако предлага услугите си в друга държава членка, наема там за тази цел самостоятелно зает инженер продажби и работник или служител, назначен в седалището на предприятието, обикновено всяка втора седмица полага труд от вкъщи в другата държава членка?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че работник или служител на такова предприятие, който пребивава във втората държава членка и подлежи на задължително социално осигуряване в нея, но последователно полага труд една седмица в държавата членка по седалището на работодателя, а следващата в държавата членка, в която пребивава и подлежи на социално осигуряване, „обикновено“ полага труд в двете държави членки по смисъла на този член?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено работи или полага труд в две държави членки,
а) е отговорен гарантиращият орган на държавата членка, на чието законодателство е подчинен работникът или служителят в контекста на координацията на системите за социално осигуряване (социално осигуряване), ако гарантиращите органи съгласно член 3 от Директива 2008/94 в двете държави са структурирани така, че вноските от работодателя за финансиране на гарантиращия орган следва да се плащат като част от задължителните вноски за социално осигуряване,
б) или гарантиращият орган на другата държава членка, в която се намира седалището на предприятието в състояние на неплатежоспособност, или
в) гарантиращите органи и на двете държави членки, така че при подаване на искането работникът или служителят може да избира към кой от тях да се обърне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС и какви последици настъпват при тяхното неспазване?
Необходимо ли е подробно представяне на фактическата и нормативната рамка на спора от националната юрисдикция, за да може Съдът да даде полезен отговор на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно членове 9, 12, 14, 62, 63, 65, 73 [и] 78 да се тълкуват в смисъл, че по отношение на настъпването на данъчното събитие при облагаеми сделки за продажба на недвижими имоти и по отношение на метода на определяне на съответната данъчна основа, наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, качество на данъчнозадължени лица имат и физическите лица — страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, но е бил представен на последните преди издаването на данъчните административни актове?
Може ли в специфичен контекст като този по главното производство Директивата за [ДДС] като цяло, и по-конкретно член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) [и] член 179, както и принципът на пропорционалност и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че:
а) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физически лица, за които не е установено качеството на данъчнозадължени лица, но които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността,
б) на данъчнозадължено лице може да се предостави право на приспадане в специфичен контекст като този по главното производство, когато то не е дължало, нито е платило лично ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани в рамките на облагаеми сделки, като ДДС се дължи или е платен по получени доставки от физическо лице с установено качество на данъчнозадължено лице, което е страна по нерегистриран при данъчните органи преди започването на дейността договор за създаване на неперсонифицирано сдружение и което наред с данъчнозадълженото лице също възнамерява или е могло да упражни правото си на приспадане, като те са длъжни да платят данъка по извършените доставки, който е трябвало да начислят?
При отрицателен отговор и/или с оглед и на принципа на правна сигурност: допустимо ли е да се предяви искане от данъчнозадълженото лице, на което е наложено задължението да плати ДДС и съответните съпътстващи разходи, срещу физически лица, за които не е установено качеството им на данъчнозадължени лица и които наред с данъчнозадълженото лице, длъжно да плати данъка по извършените доставки, който то е трябвало да начисли, са страни по договор за създаване на неперсонифицирано сдружение, който не е бил регистриран при данъчните органи преди започването на дейността, за да получи частта, предвидена за разпределение на печалбата, която се полага на горепосочените лица въз основа на договора за създаване на сдружение, с оглед на задължението на данъчнозадълженото лице за плащане на ДДС и на съответните съпътстващи разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form