Съд

1. Следва ли първото изречение на член 17, параграф 7 от Шеста директива 77/388 да се тълкува в смисъл, че не допуска за „консултация на консултативния комитет по ДДС“ по смисъла на член 29 от тази директива да се счита само уведомяването от държава членка за приемането на национална правна норма, като настоящия член 19а, параграф 1, букви в) и г) от Декрета на президента на републиката № 633/72, изменян впоследствие, която ограничава правото на приспадане на ДДС във връзка с използването и поддръжката на стоките, посочени в член 17, параграф 2, като консултативният комитет по ДДС само взема под внимание приемането на тази норма?
2. Следва ли първото изречение на член 17, параграф 7 от Шеста директива 77/388 да се тълкува в смисъл, че не допуска за мярка по неговия смисъл да се счита каквото и да е ограничение на правото на приспадане на ДДС, свързано с покупката, използването и поддръжката на стоките, посочени в точка 1, въведено преди консултацията с консултативния комитет по ДДС и поддържано в сила чрез различни законодателни удължавания, приети без прекъсване за повече от 25 години
Ако отговорът е положителен, Съдът се моли да даде насоки за определяне на максималния срок, ако има такъв, за такива удължавания поради циклични икономически причини, посочени в член 17, параграф 7 от Шеста директива; или да посочи дали неизпълнението на изискването за временен характер на дерогациите (повтарящи се във времето) предоставя на данъкоплатеца право на приспадане.
3. Ако изискванията и условията за процедурата по член 17, параграф 7 не са спазени, следва ли член 17, параграф 2 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма или административна практика, приета от държава членка след влизането в сила на Шеста директива (1 януари 1979 г. за Италия), която обективно и без ограничение във времето ограничава приспадането на ДДС по отношение на покупката, използването и поддръжката на определени моторни превозни средства?