Съд - трети състав

1) Следва ли член 13.Б, буква в), във връзка с членове 2 и 11.А, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху добавената стойност, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен дълготрайни активи в своите стопански активи, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, е длъжно да начисли ДДС при продажбата на тези дълготрайни активи, дори когато те са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили ДДС върху цената на тези активи, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването им?
2) Следва ли член 26а, параграф А, буква е) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато тези употребявани стоки са придобити с единствената или основна цел да се реализира печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно разполагат с тези стоки чрез продажба след изтичане на лизингов период като второстепенна връзка в цялостната икономическа лизингова дейност при обстоятелствата, изложени по-горе [в акта за преюдициално запитване]?