всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - седми състав

Съдебен състав – Съд – седми състав

Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.

Съставлява ли национална данъчна уредба, която облага капиталовите печалби, реализирани от нерезиденти при продажба на недвижим имот в държавата членка, с по-висок данък отколкото облагането на капиталовите печалби на резиденти на същата държава, ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС?
Може ли такова ограничение да бъде оправдано с оглед изключението по член 64, параграф 1 ДФЕС или императивни причини от общ интерес по член 65, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.

Приложима ли е разпоредбата на член 63 ДФЕС към национална уредба, която облага с по-висока данъчна тежест капиталовите печалби от прехвърляне на недвижими имоти, когато това се извършва от нерезидент, в сравнение с резидент?
Може ли подобно ограничение на свободното движение на капитали да бъде обосновано по изключенията, предвидени в членове 64 и 65 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/17: Viking Motors и др., Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Трябва ли член 401 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че с него е несъвместим национален данък, който се прилага общо и се определя пропорционално на цената, но съгласно релевантната правна уредба се начислява само на етапа на продажбата на стоката или на извършването на услугата по отношение на потребител, така че крайната данъчна тежест накрая се понася от потребителя, и който накърнява функционирането на общата система на данъка върху добавената стойност и нарушава конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/17: TGE Gas Engineering, Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Трябва ли членове 44 и 45, член 132, параграф 1, буква е), членове 167—169, 178, 179, 192а, 193, 194 и 196 от Директивата за ДДС, членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 и принципът на неутралитет да се тълкуват в смисъл, че не допускат португалската данъчна администрация да откаже право на приспадане на ДДС на клон на дружество, учредено съгласно германското право, при положение че:
– дружеството, учредено съгласно германското право, е получило данъчен идентификационен номер в Португалия за осъществяване на конкретна сделка, а именно „придобиване на дружествени дялове“, съответстващ на неустановено в страната образувание без постоянен обект,
– впоследствие в Португалия е регистриран клон на посоченото дружество, учредено съгласно германското право, и на този клон е определен собствен данъчен номер като постоянен обект на дружеството,
– след това дружеството, учредено съгласно германското право, като използва първия данъчен идентификационен номер, сключва с друго предприятие договор за учредяване на ОИИ за изпълнение на обществена поръчка за строителство в Португалия,
– по-късно, използвайки собствения си данъчен идентификационен номер, клонът сключва договор за подизпълнение с ОИИ, в който са уговорени взаимните престации между клона и ОИИ, както и това, че ОИИ ще трябва да извършва последващо фактуриране към подизпълнителите на направените от него разходи в уговореното съотношение,
– в дебитните известия, които ОИИ издава на клона, то посочва данъчния идентификационен номер на последния и начислява ДДС на тази основа,
– клонът приспада начисления в дебитните известия ДДС,
– сделките на ОИИ се състоят (посредством подизпълнение) от сделките на клона и на другото предприятие, което е член на ОИИ, като последните са начислили на ОИИ всички приходи, които обединението е фактурирало на възложителя на строителните работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-300/17: Hochtief, Съдебно решение от 7 август 2018 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза национална процесуална разпоредба, която предвижда като условие за предявяването на гражданскоправна претенция в случай на нарушение на правилата за обществените поръчки посоченото нарушение да е установено с окончателен акт от Арбитражната комисия или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия?
Като се вземе предвид правото на Съюза, може ли да бъде заместена национална правна разпоредба, която предвижда като предварително условие за предявяването на иск за обезщетение за вреди нарушението да е установено окончателно от Арбитражната комисия или от съдебен орган — в рамките на упражняването на съдебен контрол върху решението на Арбитражната комисия
С други думи, налице ли е възможност претърпялото вреди лице да докаже нарушението по друг начин?
Съвместима ли е национална процесуална разпоредба в рамките на производство по иск за обезщетение на вреди с правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на ефективност и равностойност, или е възможно да породи противоречащи на тези принципи последици, когато ограничава съдебния контрол върху дадено решение само до правните основания, изложени в производството пред Арбитражната комисия, при положение че претърпялото вреди лице може да обоснове твърдяното от него нарушение единствено чрез позоваване на незаконосъобразността — съгласно практиката на Съда на Европейския съюз — на отстраняването му от участие поради конфликт на интереси, в резултат на което, съгласно специални правила, приложими към процедурата на договаряне, отстраняването му от участие би настъпило на друго основание — по-специално поради промяна на офертата му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-553/16: TTL, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б“ от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество — платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството—платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/17: Guigo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли нормите на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива [2008/94] да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива [2008/94] социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата, на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени?
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение, от една страна, между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по‑рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда?
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива [2008/94] и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния [Закон за гарантираните вземания] по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-495/17: Cartrans Spedition, Заключение от 12 юли 2018 г.

1) За целите на освобождаването от ДДС за сделки и услуги за превоз, свързани с износа на стоки, в съответствие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност представлява ли ТИР карнетът, оформен от митническата служба на страната на пристигане, документ, удостоверяващ износа на превозваните стоки, като се има предвид режимът на този документ за митнически транзит, определен с Наръчника за транзита (режим ТИР), TAXUD/1873/2007, на Комитета по Митническия кодекс — отдел „Транзит“ на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия?
2) Допуска ли член 153 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчна практика, която налага на данъчнозадълженото лице да докаже износа на превозваните стоки само с митническа декларация за износ, като отказва да предостави право на приспадане на ДДС за услугите за превоз на изнесените стоки, ако такава декларация не бъде представена, макар и да съществува ТИР карнет, оформен от митницата на страната на местоназначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/18: Wenger SA/EUIPO, Определение от 5 юли 2018 г.

Прекратява ли се действието на решение на Апелативния състав на EUIPO за обявяване на марка за недействителна, когато заявлението за обявяване на недействителност е оттеглено преди решението да влезе в сила и да стане окончателно?
Как следва да бъдат разпределени разноските при прекратяване на производството поради постигнато между страните споразумение и отпадане на интерес от производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/18: Wenger SA/EUIPO, Определение от 5 юли 2018 г.

При наличие ли е правен интерес при обжалване, когато искането, по което се произнася жалбата, е оттеглено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16263646566144 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form