всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - седми състав

Съдебен състав – Съд – седми състав

Дело C-195/23: Partena, Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Допускат ли Протоколът, и по-конкретно член 14 от него, принципът на прилагане само на една социалноосигурителна схема по отношение на работниците, били те наети или самостоятелно заети лица, активно заети или пенсионирани, и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, държава членка да изисква от длъжностно лице — работещо в европейска институция и извършващо с нейно съгласие и допълнителна преподавателска дейност — да се осигурява по национална социалноосигурителна схема и да заплаща социалноосигурителни вноски, при положение че по силата на Правилника то вече е осигурено по социалноосигурителната схема на институциите на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/23: Companhia União de Crédito Popular, Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставките, свързани с организирането на продажба на търг на заложени вещи, имат акцесорен характер спрямо основните доставки, свързани с отпускането на кредит, обезпечен със залог по смисъла на тази разпоредба, поради което имат същото данъчно третиране като тези основни доставки в областта на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Заключение от 11 април 2024 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директивата за ДДС], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от него банкова сметка?
2. Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
3. Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Европейския регламент относно несъстоятелността], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/23: Legafact, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директивата за ДДС, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС?
Допуска ли Директивата за ДДС национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от тази директива зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?
По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/23: Sozialministeriumservice, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение за болест по смисъла на член 3 от Регламент № 883/2004, или евентуално представлява друго обезщетение по посочения член 3?
Ако става въпрос за обезщетение за болест, представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък парично обезщетение по смисъла на член 21 от Регламент № 883/2004?
Представлява ли обезщетението при отпуск за полагане на грижи за близък обезщетение в полза на лицето, полагащо грижи, или на лицето, получаващо грижи?
Вследствие на това попада ли в приложното поле на Регламент № 883/2004 фактически състав, при който заявител на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък, който е италиански гражданин с постоянно пребиваване в Австрия (в провинция Горна Австрия) от 28 юни 2013 г., работещ без прекъсване в Австрия, в същата провинция, при един и същ работодател от 1 юли 2013 г. — следователно няма индикации да е пограничен работник — и за разглеждания период от 1 май 2022 г. до 13 юни 2022 г. договаря с работодателя си отпуск за полагане на грижи за близък, за да може да се грижи за баща си, който е италиански гражданин с постоянно местожителство в Италия (Сасуоло), подава до [службата към министерството] заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък?
Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 или принципът за недопускане на дискриминация, изразен на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба, която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това получаващото грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен?
В положение като спорното допуска ли принципът на ефективност на правото на Съюза или принципът за недопускане на дискриминация, изразени на различни места в правото на Съюза (например в член 18 ДФЕС, член 4 от Регламент № 883/2004 и т.н.), национална правна уредба или постоянна национална съдебна практика, която не предвижда никаква свобода на преценка, позволяваща „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“ да се преквалифицира като „заявление за отпуск за семейна солидарност“, при положение че несъмнено е използван формуляр за „заявление за обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък“, а не за „заявление за отпуск за семейна солидарност“, и че също толкова несъмнено в сключеното споразумение с работодателя се посочва „грижа за близък роднина“, а не „придружаване в края на живота“ — макар че поради междувременно настъпилата смърт на ползващия се от грижите баща разглежданото положение би отговаряло на условията за предоставяне на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък по реда на отпуска за семейна солидарност, стига да е сключено друго споразумение с работодателя и да е подадено друго заявление пред органа?
Допуска ли член 4 от Регламент № 883/2004 или друга разпоредба на правото на Съюза (например член 7 от [Хартата]) национална правна норма (член 21с, параграф 1 от BPGG), която обуславя предоставянето на обезщетение при отпуск за полагане на грижи за близък от това ползващото се от грижите лице да получава австрийска добавка за чужда помощ от трета или по-висока степен, докато друга национална правна норма (член 21с, параграф 3 от посочения закон), приложена към същото положение, не обвързва обезщетението с подобно предварително условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/23: Atesos medical и др./Комисия и др., Определение от 11 април 2024 г.

Явява ли се спорното решение на Комисията акт, който поражда обвързващи правни последици по смисъла на член 263 ДФЕС?
Може ли вписването или промяната във вписването на органи за оценяване на съответствието в базата данни NANDO да повлияе върху валидността на тяхното обозначаване и издадените от тях сертификати?
Съдържа ли жалбата доводи, които поставят под съмнение правната квалификация на спорното решение и критериите за актове, подлежащи на съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/23: Atesos medical и др./Комисия и др., Определение от 11 април 2024 г.

Представляват ли решенията на Комисията относно валидността на сертификатите и измененията във вписванията в базата данни NANDO актове, които пораждат задължително правно действие по смисъла на член 263 ДФЕС и подлежат ли на обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-532/23: Lear Corporation Hungary, Определение от 10 април 2024 г.

Как следва да се тълкува чл. 183 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност по отношение на възстановяването на ДДС и начисляването на лихви за забава, когато нормативно условие е било обявено за противоречащо на правото на Съюза?
Допустимо ли е националната практика да изключва задължението за изплащане на лихви за забава, които не са били изрично посочени в първоначалното искане, и при какви условия не може да се квалифицира като ново и погасено по давност второ искане за лихви за забава?
Следва ли второ искане за лихви за забава, което обхваща нов период, да се счита за допълнение към първото искане, ако се отнася до същото нарушение на правото на Съюза и възможността за разширяване на времевия обхват е станала известна едва след национално съдебно решение, постановено във връзка с решение на Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/23: AXA Bank Europe и др., Определение от 9 април 2024 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и какви са последиците при неспазването им?
Необходимо ли е националната юрисдикция да изложи връзката между исканото тълкуване на Директива 93/13 и приложимото национално законодателство, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
При какви условия тълкуването на понятието „професионалист“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 е релевантно за решаването на конкретен спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-628/23: AXA Bank Europe и др., Определение от 9 април 2024 г.

Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, по-специално относно изясняване на националната правна рамка и причините за избора на конкретни разпоредби на правото на Съюза за тълкуване?
Представени ли са достатъчно данни относно националното законодателство и връзката му с разпоредбите на Директива 93/13 във връзка с нищожността на неравноправни клаузи и цесията на договори?
Обоснована ли е необходимостта от тълкуване на понятието „търговец“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 за разрешаването на конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11617181920144 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form