Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-595/18: The Goldman Sachs Group/Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2021 г.
Допустимо ли е презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от страна на дружество майка върху дъщерно дружество да се прилага, когато дружеството майка притежава всички права на глас, но не и целия или почти целия капитал на дъщерното дружество?
Спазени ли са правилата относно доказателствената тежест и оценката на доказателствата при оборването на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка?
Може ли да се приеме, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното дружество през периода след първичното публично предлагане (ППП), при положение че дяловото участие на дружеството майка е намаляло значително и са настъпили промени в структурата на управителния съвет на дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/19: Whiteland Import Export, Съдебно решение от 21 януари 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл:
1) че задължават съдилищата на държавите членки да тълкуват националните разпоредби относно погасяването по давност на правото на орган за защита на конкуренцията да налага административни санкции в съответствие с правилата, предвидени в член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003; и
2) не допускат тълкуване на национална разпоредба в смисъл, че давността се прекъсва само с формалното действие, с което започва разследването на антиконкурентна практика, но не и с последващи действия, предприети за целите на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-844/19: INSS, Заключение от 21 януари 2021 г.
1. Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава от данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок кредит за ДДС, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такова правило за начисляване на лихви?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:
2. Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на цената съгласно член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да провери редовността на декларираното от данъчнозадълженото лице право?
3. Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правило за начисляване на лихви при забавено възстановяване на кредит за ДДС, да се заключи, че при изчисляване на лихвите националните съдилища следва да прилага правната последица, предвидени в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9 по отношение на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, а в друга държава членка, независимо че фактите в главното производство не попадат в приложното поле на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/19: Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква д) от Директива 2004/83, да се разбира като държавна закрила?
При решаване на въпроса дали са налице основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83 и на въпроса дали съгласно член 7 от тази директива е налице закрила срещу такова преследване, следва ли „тестът за закрила“ или „разследването относно закрилата“ да се прилагат във връзка и с двата въпроса и, ако това е така, прилагат ли се едни и същи критерии във всеки от тези случаи?
Оставяйки настрана приложимостта на закрилата от недържавни субекти съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 и допускайки, че отговорът на въпрос 1) по-горе е утвърдителен, следва ли ефективността или наличието на закрила да се преценява само с оглед на действията/функциите на закрила на държавни субекти, или могат да се вземат предвид действията/функциите на закрила, осъществявани от частни субекти (на гражданското общество), например семейства и/или кланове?
Едни и същи ли са (както се допуска във въпроси 2) и 3) критериите, които се прилагат при „разследването относно закрилата“, което следва да се направи, когато се разглежда прекратяването по член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и тези, които се прилагат в контекста на член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/19: Kilpailu- ja kuluttajavirasto, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли уреденият в член 101 ДФЕС режим на конкуренцията да се тълкува в смисъл, че когато участник в картел е сключил с лице извън картела договор за строителство като договорения в картела, поради предизвиканите по този начин икономически последици нарушението на конкуренцията продължава през целия период на изпълнение на договорните задължения или на плащанията за строителните работи на страните по договора, т.е. до момента на последното плащане за строителните работи или най-малкото до момента на завършването на разглежданите строителни работи,
или следва да се приеме, че нарушението на конкуренцията продължава само до момента, в който извършилото нарушението предприятие е представило оферта за съответните строителни работи или е сключило договор за изпълнението на тези строителни работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-790/19: LG и MH (Autoblanchiment), Заключение от 14 януари 2021 г.
Трябва ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, винаги е различно от лицето, което извършва предикатното престъпление (предходното престъпление, от което са получени парите — предмет на изпирането на пари)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/18: CLCV и др. (Dispositif d’invalidation sur moteur diesel), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
1) Какво обхваща понятието „устройство“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Може ли програма, инсталирана в компютъра за контрол на двигателя, или която по-общо оказва влияние върху него, да се разглежда като устройство по смисъла на този член?
2) Какво обхваща понятието „система за контрол на емисиите“, посочено в член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, с което се дава определение на измервателно-коригиращо устройство (defeat device)
Само технологиите и стратегиите за обработване и намаляване на емисиите (и по-специално на NOx) след тяхното образуване ли включва тази система за контрол на емисиите, или също и различните технологии и стратегии за ограничаване на тяхното възникване в самата основа, като технологията за EGR?
3) Представлява ли измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 устройство, което засича всеки параметър, свързан с провеждането на предвидените в Регламент № 715/2007 процедури за одобрение, с цел по време на тези процедури да се активира или да се повиши ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите и по този начин да бъде получено одобрение на превозното средство
Може ли устройство като описаното да се квалифицира като „измервателно-коригиращо устройство“, ако активирането на повишената ефективност на системата за контрол на емисиите се осъществява не само по време на процедурите за одобрение, но и в отделни случаи, когато точно установените условия, които се засичат с цел повишаване на ефективността на системата за контрол на емисиите при тези процедури за одобрение, възникнат при реално движение?
4) Какъв е обхватът на трите изключения, предвидени в член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007
Допустимо ли е забраната на измервателно-коригиращо устройство, активиращо или повишаващо ефективността на работа на която и да е част от системата за контрол на емисиите, специално при провеждането на изпитвания в рамките на процедурите за одобрение, да не се прилага на някое от трите основания, изброени в член 5, параграф 2 от този регламент
Забавянето на стареенето или замърсяването на двигателя представлява ли част от задължителните условия за „предпазване на двигателя от повреда или авария“ или за „осигуряване на безопасно управление на превозното средство“, които могат да оправдаят наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/19: Comune di Milano/Комисия, Съдебно решение от 10 декември 2020 г.
Допустимо ли е предоставянето на капиталови вливания от SEA SpA в SEA Handling SpA да се квалифицира като използване на държавни ресурси и да се приписва на отговорността на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Спазени ли са принципите относно тежестта на доказване при определяне на отговорността на държавата за предоставените мерки и правилно ли е разпределена тази тежест между Комисията и жалбоподателя?
Изопачени ли са доказателствата, по-специално споразумението с профсъюзите от 26 март 2002 г., при анализа на отговорността на държавата за предоставените мерки?
Правилно ли е приложен критерият за частния инвеститор при преценката дали предоставените капиталови вливания представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и спазени ли са изискванията за съдебен контрол и разпределение на доказателствената тежест по този критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/19: Groupe Canal +/Комисия, Съдебно решение от 9 декември 2020 г.
Допусната ли е злоупотреба с власт от страна на Европейската комисия при приемането на спорното решение?
Спазен ли е принципът на състезателност при постановяване на съдебното решение от Общия съд?
Спазено ли е изискването за мотивиране и направена ли е пълна преценка на фактите от Общия съд, включително по отношение на икономическия и правния контекст на относимите клаузи?
Съответства ли спорното решение на принципа на пропорционалност и на зачитане на договорните права на трети лица, включително по отношение на задължението на Комисията да анализира съответните пазари и ефекта върху договорните права на трети лица като Groupe Canal+?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/18: Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., Съдебно решение от 3 декември 2020 г.
Допустимо ли е жалбата на производителите от Съюза срещу регламент за антидъмпингови мита, при положение че те не са адресати на този акт, но твърдят, че са пряко засегнати от него?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че е налице промяна на методологията за определяне на нормалната стойност в нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент?
Следва ли да се прави разграничение между производители износители, които са оказали съдействие, и такива, които не са го направили, при определяне на нормалната стойност и прилагането на антидъмпингови мерки?
Правилно ли е Общият съд да задължи Съвета, а не само Комисията, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, след като компетентността за приемане на антидъмпингови мерки е прехвърлена на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.