Съд - втори състав

Следва ли член 52 или 53 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност или която и да е друга разпоредба на правото на Общността да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с тях приемането от държава членка на законодателство, което inter alia предоставя на нейните граждани възможност да се осигуряват доброволно срещу финансовите последици от неработоспособност, възникнала в хода на заетост в развиваща се страна извън територията на Общността, ако такова законодателство съдържа, за целите на проверката, допълнително условие за придобиване на право на обезщетения, според което съответното лице трябва, след настъпването на осигурения социален риск, да е пребивавало или пребивава непрекъснато в продължение на 52 седмици само на територията на тази държава членка, като пребиваването или престоят на територията на друга държава членка след настъпването на осигурения социален риск не се приравнява на пребиваване или престой в първата държава членка?
Могат ли критериите, посочени в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, включително тези, посочени в приложение I към него, да се прилагат и за определяне дали лице по смисъла на член 1, буква а), подточка iv) „извършва дейност като наето или самостоятелно заето лице“ по схема за социално осигуряване за пребиваващи лица, или тази фраза има друго, самостоятелно значение и ако да — какво?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, и лице, което по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи може да придобие право на обезщетения въз основа на доходи от труд, различни от доходи от наемане на работа или от професия или търговия, упражнявана като самостоятелно заето лице по смисъла на националното законодателство?
Включва ли изразът „самостоятелно заето лице“, както е определен inter alia в член 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, или фразата „извършва дейност като ... самостоятелно заето лице“ в член 1, буква а), подточка iv), и лице, което може да бъде доброволно осигурено, независимо дали непрекъснато или не, по схема за социално осигуряване за всички пребиваващи, които упражняват дейност, дори ако това лице не може да бъде считано за наето или самостоятелно заето лице по смисъла на съответното национално законодателство, но се ползва по силата на такова доброволно осигуряване със същата степен на защита като „истинско“ наето или самостоятелно заето лице?
Следва ли законодателство, което по обхват се прилага за територии извън територията на Общността, да се счита за „законодателство“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1408/71?
Ако на този въпрос се отговори утвърдително, означава ли това, че наето или самостоятелно заето лице, което е било изцяло подчинено на това законодателство във връзка с дейности, извършвани извън територията на Общността, може да претендира защитата, предоставена от Регламент № 1408/71?
Ако въз основа на разпоредба на националното законодателство се отказва предоставяне на обезщетения на лице на основание, че не е било неработоспособно в съответната държава членка за непрекъснат период от 52 седмици, означава ли това, че обезщетенията не са предоставени поради мястото на пребиваване по смисъла на член 2, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1390/81?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос, ако фразата „неработоспособно в съответната държава членка“ се тълкува в смисъл, че съответното лице трябва да е имало място на пребиваване в тази държава членка?