всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - девети състав

Съдебен състав – Съд – девети състав

Дело C-751/24: Gebrüder Weiss, Определение от 1 октомври 2025 г.

Изисква ли се наличието на висящ спор пред националния съд като предпоставка за допустимост на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС?
Може ли Съдът на ЕС да се произнася по преюдициални въпроси, когато националното производство е прекратено и въпросите са станали хипотетични?
Има ли значение за допустимостта на преюдициалното запитване обстоятелството, че други национални съдилища са спрели свои производства в очакване на решението на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/24: Maski, Определение от 30 септември 2025 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато въпросът е явно ирелевантен или хипотетичен спрямо висящия пред националния съд спор?
Позволява ли националното право на запитващата юрисдикция да вземе предвид евентуалния отговор на Съда в такъв случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/24: Lyko Operations, Заключение от 11 септември 2025 г.

1. Представлява ли ваучер по смисъла на член 30а от Директивата за ДДС инструмент под формата на точки, като разглеждания в главното производство, когато точките се предоставят в рамките на програма за лоялност на клиентите, разработена по такъв начин, че клиентът, който купува стоки, получава точки в зависимост от размера на покупките и след това има право при бъдеща покупка да използва точките, за да получи други стоки от асортимента на продавача?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как се определя данъчната основа съгласно член 73а от Директивата за ДДС, когато точките се използват за получаване на стоки от продавача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/24: Kwizda Pharma II, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-827/24: Direct Line Inox Impex и др., Определение от 2 септември 2025 г.

Какво представлява "съществена трансформация" при формоването на студено на безшевни тръби или тръбопроводи от желязо или стомана и как тя влияе върху определянето на произхода на продуктите съгласно член 60, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза?
При наличието на такава съществена и необратима промяна, изключва ли се приложимостта на член 13, параграф 1 от Регламент 2016/1036 относно заобикалянето на антидъмпинговите мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-794/23: Finanzamt Österreich (TVA facturée par erreur à des consommateurs finals II), Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 203 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което е предоставило услуга и е посочило в издадената от него фактура размер на данък върху добавената стойност (ДДС), изчислен въз основа на неправилна ставка, не дължи съгласно тази разпоредба неправилно фактурираната част от ДДС, когато посочената в конкретната фактура услуга е предоставена на данъчно незадължено лице, дори ако това данъчнозадължено лице е предоставило други подобни услуги на други данъчнозадължени лица?
Следва ли за „краен потребител, който не се ползва от право на приспадане на платения по получени доставки ДДС“ по смисъла на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 декември 2022 г., Finanzamt Österreich (ДДС, неправилно фактуриран на крайните потребители) (C‑378/21, EU:C:2022:968)], да се счита само данъчно незадължено лице, или понятието включва и данъчнозадължено лице, което използва конкретната услуга само за лични цели (или за други цели, които не дават право на приспадане на платения по получени доставки ДДС) и поради това няма право на приспадане на платения по получени доставки ДДС?
В случай на опростено фактуриране съгласно член 238 от [Директивата за ДДС] по какви критерии следва да се прецени (при всички случаи чрез оценка) за кои фактури данъчнозадълженото лице не дължи неправилно фактурирания размер, тъй като не съществува никакъв риск от загуба на данъчни приходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-375/24: Keesing Deutschland, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли тарифна позиция 4902 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че тази позиция обхваща стоките, описани като подшити хартиени книжки, съдържащи главно напечатани ребуси судоку, в които някои цифри от поредицата от 1 до 9 вече са вписани в решетка от квадратчета, а другите цифри трябва да бъдат вписвани по определен ред, и които книжки се издават на всеки осем седмици?
Предвид отговора на първия въпрос, необходимо ли е да се отговаря на втория въпрос, свързан с прилагането на принципите на равно третиране и данъчна неутралност към тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/24: W. (Exportation à l’insu de l’assujetti), Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Следва ли член 146, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага за доставка на стоки, която първоначално е декларирана от доставчика като вътреобщностна доставка, но без знанието му е извършена от клиента извън територията на Съюза, когато този износ е установен от данъчните органи въз основа на митнически документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/24: BÁV, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли точка 23, параграфи 8 и 10 от приложение XVII към Регламент REACH да се тълкува в смисъл, че сребърна гривна, чийто припой съдържа кадмий, може да попадне в обхвата на параграф 8 от тази точка или трябва да се счита, че може да попадне в обхвата на параграф 10 от посочената точка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-772/24: Interfel, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Етикетите, поставени директно върху плодовете и зеленчуците, представляват ли във всички случаи опаковка по смисъла на член 3 от [Директива 94/62] и приложение I към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456793 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form