Съд - девети състав
Съдебен състав – Съд – девети състав
Дело C-642/19: BS/Парламент, Определение от 15 януари 2020 г.
Разполага ли Общият съд с право на преценка относно разрешаването на втора размяна на писмени становища съгласно член 83 от Процедурния правилник?
Явява ли се произнасянето на Общия съд с мотивирано определение без устна фаза нарушение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 126 от Процедурния правилник?
Допустимо ли е повторно излагане на вече представени основания и доводи или въвеждане на нови основания за първи път в производството по обжалване на съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/19: SC Banca E, Определение от 15 януари 2020 г.
Съвместимо ли е с принципите на правна сигурност и ефективност въвеждането на нова съдебна инстанция за обжалване, приложима към вече висящи производства между потребител и професионалист, когато тази възможност е предоставена и на двете страни?
Допустимо ли е процесуалните правила относно броя на съдебните инстанции и структурата на националните средства за защита да бъдат съобразени с общите принципи на добра администрация на правосъдието, дори когато това засяга индивидуалните икономически интереси на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/19: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti, Определение от 19 декември 2019 г.
Съвместими ли са с членове 63 и 65 ДФЕС национални разпоредби, които предвиждат конфискация на цялата недекларирана сума в брой над 10 000 евро като санкция за нарушение на задължението за деклариране, наред с административна глоба?
Отговаря ли на принципа на пропорционалност налагането на санкции като конфискация или глоба в значителен размер при нарушение, което се изразява единствено в неизпълнение на задължението за деклариране на суми в брой, без установени измамни или незаконни действия?
Допустимо ли е държавите членки да въвеждат мерки, които надхвърлят необходимото за постигане на целите, свързани с предотвратяване на изпиране на пари и гарантиране на движението на капитали, чрез прекомерно тежки санкции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/19: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti, Определение от 19 декември 2019 г.
Съвместими ли са с членове 63 и 65 ДФЕС национални разпоредби, които предвиждат, освен административна глоба, и конфискация на недекларирана сума над 10 000 евро, когато нарушението се състои единствено в неизпълнение на задължението за деклариране?
Съответстват ли на принципа на пропорционалност национални санкции, които предвиждат глоба или конфискация, достигащи значителна част или цялата недекларирана сума, при положение че нарушението не е свързано с измама или друга незаконна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/18: Darie, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли понятието „биоциди“ в член 3 от Регламент № 528/2012 да се тълкува в смисъл, че включва и препарати, които се състоят от един или повече видове бактерии, ензими или други съставки, ако поради специфичното си действие те действат не непосредствено върху вредните организми, за които са предназначени, а върху възникването или поддържането на възможната хранителна среда на тези организми, и какви изисквания следва евентуално да се поставят по отношение на подобно действие?
От значение ли е за отговора на въпрос 1 дали в случаите, когато се прилага подобен препарат, няма вредни микроорганизми, и ако да, по какъв критерий трябва да се прецени дали в конкретния случай е така?
От значение ли е за отговора на въпрос 1 в рамките на какъв период действа препаратът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/18: Hochtief, Определение от 18 декември 2019 г.
От какви условия се обуславя ангажираността на държавната отговорност за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, което нарушава правото на Съюза, и какво е значението на влязлото в сила решение за тази отговорност?
Съвместима ли е националната правна уредба, която не допуска преразглеждане на влязло в сила съдебно решение, с правото на Съюза и принципите на равностойност и ефективност?
Следва ли възможността за преразглеждане на национално съдебно решение с оглед съобразяване с предходно национално или европейско съдебно решение да се прилага при еднакви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/18: Hochtief, Определение от 18 декември 2019 г.
Възможно ли е ангажиране на отговорността на държава членка за вреди, причинени от решение на национален съд като последна инстанция, постановено в противоречие с правото на Съюза, при наличие на влязло в сила съдебно решение?
Допустимо ли е национална правна норма да изключва от подлежащите на обезщетяване вреди разноските, направени във връзка с увреждащото решение на националния съд?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална правна уредба, която не позволява отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато националният съд не е обсъдил въпрос, следвало да бъде разгледан съгласно тълкуване на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/19: TV Play Baltic, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.
Следва ли член 2, буква м) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ не обхваща дейностите по повторно излъчване на телевизионни програми чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, като извършваните от жалбоподателя [в главното производство]?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да налагат задължение за „наложителен пренос“ (за излъчване на телевизионен канал чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, и за предоставяне на достъп до това излъчване на крайните ползватели) на икономическите оператори като жалбоподателя [в главното производство], които: [първо,] излъчват телевизионен канал, защитен от система за условен достъп през спътникови мрежи, притежавани от трети лица, като за целта приемат сигнали от телевизионни програми (канали), излъчвани по това време, конвертират ги, кодират ги и ги препращат към изкуствен сателит на Земята, от който те непрекъснато се предават обратно към Земята, и [второ,] предлагат пакети от телевизионни канали на клиенти, като за целта предоставят достъп до защитеното телевизионно предаване (или до част от него) чрез устройства за условен достъп срещу възнаграждение?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагане на тази разпоредба, следва да се приеме, че значителен брой крайни ползватели не използват електронни съобщителни мрежи (в конкретния случай сателитна телевизионна мрежа) като основен източник (средство) за получаване на телевизионни предавания, когато тези мрежи се използват като основен източник (средство) от само около 6 % от всички крайни ползватели (в конкретния случай, домакинства)?
Следва ли при анализа дали приложението на член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] е обосновано, да се вземат предвид интернет потребителите, които могат безплатно да гледат въпросните телевизионни програми (или част от тях) на живо онлайн?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато операторът, в полза на когото е предвидено това задължение, е напълно способен самият той да излъчва тези телевизионни канали чрез същата мрежа със свои собствени средства?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато това задължение би обхванало само около 6 % от всички домакинства, като тези домакинства имат възможността да гледат телевизионния канал чрез мрежата за наземно разпространение или интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/17: EVN Bulgaria Toplofikatsia, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Допуска ли разпоредбата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/32 и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27 възможността национална правна уредба да предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент?
Трябва ли член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/18: Tiger и др., Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка?
Следва ли член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.