Съд - девети състав
Съдебен състав – Съд – девети състав
Дело C-1/24: Achmea Schadeverzekeringen, Определение от 2 октомври 2024 г.
Отговаря ли College voor de Rechten van de Mens на критериите за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, по-специално на изискването за задължителна юрисдикция?
Могат ли решенията на College voor de Rechten van de Mens да бъдат квалифицирани като съдебни решения, които пораждат задължителни правни последици за страните и съдилищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.
Приложно ли е действието на Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на ЕС за отказите на държава членка да предостави право на пребиваване по хуманитарни, благотворителни или други съображения на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по националното си право поради благотворителни или хуманитарни причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.
Прилага ли се Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз спрямо отказ на държава членка да предостави право на пребиваване по благотворителни, хуманитарни или други съображения на гражданин на трета държава, пребиваващ незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по благотворителни или хуманитарни причини?
Разширява ли Хартата на основните права на Европейския съюз приложното поле на правото на Съюза по отношение на предоставянето на право на пребиваване на граждани на трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/24: Gašlić, Определение от 20 септември 2024 г.
Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия и в какви случаи намират приложение правилата за международна компетентност по Регламент № 1215/2012, включително задължението за наличие на елемент на чуждестранност?
Необходимо ли е преюдициалното запитване до Съда на ЕС да съдържа изложение относно елемента на чуждестранност за допустимостта му по дела, свързани с тълкуване на Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/24: Gašlić, Определение от 20 септември 2024 г.
Следва ли националният съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, когато липсва международен елемент в гражданскоправен спор между страни с местоживеене в една и съща държава членка?
Обхваща ли приложното поле на Регламент № 1215/2012 спорове, които нямат международен елемент и са ограничени до територията на една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/24: Oblastna direktsia na MVR – Veliko Tarnovo, Определение от 12 септември 2024 г.
Съдържа ли актът за преюдициално запитване достатъчно изложение на релевантните факти и причини за приложимостта на правото на Европейския съюз към конкретния спор?
Попада ли националната правна уредба в приложното поле на правото на Съюза, включително на Директива 2006/126, и има ли връзка с друга държава членка, която да обоснове прилагането на разпоредбите относно свободното движение или взаимното признаване на свидетелства за управление?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалното запитване при липса на достатъчно факти и връзка с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/24: Oblastna direktsia na MVR – Veliko Tarnovo, Определение от 12 септември 2024 г.
Съдържа ли актът за преюдициално запитване всички релевантни факти и мотиви, необходими за допустимостта му съгласно член 94 от Процедурния правилник?
Обоснована ли е приложимостта на разпоредбите на правото на Съюза към конкретния спор и има ли установена връзка с друга държава членка, която да оправдае прилагането на принципите за свободно движение?
Попада ли националната правна уредба в приложното поле на правото на Съюза, за да се приложат разпоредбите на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/23: Dranken Van Eetvelde, Заключение от 5 септември 2024 г.
1. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
2. Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от WBTW на член 205 от Директива 2006/112 във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
3. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
4. Трябва ли член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/22: Комисия/Португалия (Ingénieurs civils), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа на притежателите на португалски дипломи по гражданско инженерство, посочени в приложение VI към Директива 2005/36/ЕО, до упражняване на архитектурна дейност в Португалия с член 49, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО?
Нарушават ли ограниченията, въведени с член 25, параграф 7 от португалския Закон № 31/2009, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по членове 45, 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за проверка на националните изисквания по член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО при въвеждането на ограниченията в португалското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.