Съд - голям състав
Съдебен състав – Съд – голям състав
Дело C-487/19: W. Ż. () и des affaires publiques de la Cour suprême – Nomination), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допустимо ли е национален съд да приеме за нищожно определение, постановено от съдия, назначен в явно нарушение на основни правила относно назначаването на съдии, когато това поражда оправдани съмнения относно неговата независимост и безпристрастност?
Изисква ли правото на Европейския съюз националният съд да не прилага национални разпоредби, които препятстват ефективната съдебна защита и предимството на правото на Съюза при такива обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Становище на Съда
Допустимо ли е Съветът да добавя допълнителен етап, предвиждащ предварителна констатация на „общо съгласие“ на държавите членки като условие за приемане на решението за сключване на международно споразумение, и съответства ли това на Договорите на ЕС?
Кои са подходящите материалноправни основания съгласно ДФЕС за приемане на акт на Съвета за сключване от името на Съюза на части от Истанбулската конвенция?
Оправдава ли се разделянето на акта за сключване на части от Истанбулската конвенция в две отделни решения от разпоредбите на Протокол № 21 и Протокол № 22 и при какви обективни условия това е допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Заключение от 6 октомври 2021 г.
1) Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, с която чрез редица последователни национални постановления се кумулира удължаването на срока и по този начин се създава възможност за повторно въвеждане на граничен контрол над времевите ограничения от две години, предвидени в членове 25 и 29 от [Кодекса на шенгенските граници] и без съответно решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз съгласно член 29 от [от този кодекс]?
2) Трябва ли правото на свободно движение на гражданите на Съюза, прогласено в член 21, параграф 1 ДФЕС и в член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, особено с оглед на принципа за недопускане на проверка на лица по вътрешните граници, закрепен в член 22 от [посочения кодекс], да се тълкува в смисъл, че това право обхваща правото на лицата да не бъдат контролирани на вътрешните граници, освен при условията и изключенията, установени в Договорите и по-специално в [съшия кодекс]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли член 21, параграф 1 ДФЕС и член 45, параграф 1 от [Хартата] да се тълкуват с оглед на полезното действие на правото на свободно движение в смисъл, че не допускат прилагането на национална правна уредба, която под страх от налагане на административна санкция задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане през вътрешните граници и когато специфичният контрол на вътрешните граници противоречи на разпоредбите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/20: Nord Stream 2/Парламент и Съвет, Заключение от 6 октомври 2021 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на изискването за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и неправилна констатация за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя да обжалва оспорения акт
Неправилно прилагане на правилата относно допустимостта на доказателства и неправомерно изваждане от преписката на документи, представени от жалбоподателя
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/19: World Duty Free Group/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на референтната система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, от гледна точка на която се прави сравнението между предприятията, ползващи се от спорната мярка, и тези, които са изключени от нейния обхват?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността на спорната мярка?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Длъжна ли е била Комисията да направи разграничение между придобиването на миноритарни и мажоритарни дялови участия при анализа на спорната мярка като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/19: Италия/Съвет и Парламент (Siège de l’Agence européenne des médicaments), Заключение от 6 октомври 2021 г.
Нарушение на правомощията на Европейския парламент като съзаконодател, включително нарушение на членове 10 ДЕС, 13 ДЕС, 14 ДЕС, член 114 ДФЕС, член 168, параграф 4, буква в) ДФЕС, член 289 ДФЕС и член 294 ДФЕС
Незаконосъобразност на обжалвания регламент, произтичаща от незаконосъобразността на решението на представителите на държавите членки, включително злоупотреба с власт, нарушение на принципите на прозрачност, добра администрация и справедливост, както и нарушение на процесуалните правила на Съвета
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/19: Axa Mediterranean/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на референтната система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се прави проверката за сходство между предприятията, ползващи се от спорната мярка, и тези, които са изключени от нейния обхват?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността на спорната мярка?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества за целите на анализа на селективността?
Следва ли Комисията да направи разграничение в анализа си между придобиването на миноритарно и на мажоритарно дялово участие при прилагането на спорната мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/19: Banco Santander/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се прави сравнението между предприятията при анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Съответства ли анализът на пропорционалността на спорната мярка на изискванията на правото на Съюза?
Следва ли да се изисква причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Длъжна ли е Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка според процента на контрол при придобиване на дялови участия (миноритарен/мажоритарен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-59/18: Италия/Съвет (Siège de l’Agence européenne des médicaments), Заключение от 6 октомври 2021 г.
Липса на компетентност на Съда да се произнесе по решения на представителите на държавите членки относно определянето на седалищата на агенции на Съюза
Неприложимост на член 341 ДФЕС към решенията за седалищата на агенции на Съюза
Липса на задължителни правни последици на решенията на държавите членки в правния ред на Съюза, когато не са предвидени в Договорите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/19: Banco Santander и Santusa/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на релевантната референтна система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, с оглед на която се извършва сравнението между предприятията за целите на анализа на селективността?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чужбина при третия етап от анализа на селективността?
Длъжна ли е била Комисията да извърши отделен анализ на спорната мярка в зависимост от процента на контрол при придобиването на дялови участия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.