Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-168/78: Комисия/Франция, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Съвместима ли е френската система за данъчно облагане на спиртни напитки с изискванията на член 95 от Договора за ЕИО, доколкото облага по-неблагоприятно вносните спиртни напитки, получени от дестилация на зърнени култури, в сравнение с националните спиртни напитки, получени от вино и плодове?
Може ли разликата в данъчното третиране между различните категории спиртни напитки да бъде оправдана с оглед на техните характеристики, потребителски навици или други национални критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/78: Комисия/Дания, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска национална данъчна система, която прилага по-ниска ставка на акциз за определен вид спиртни напитки (аквавит), които съставляват основната част от вътрешното производство, докато за останалите спиртни напитки, включително вносни, се прилага по-висока ставка?
Може ли прилагането на различни ставки на акциз за различни категории спиртни напитки да бъде оправдано с оглед на липсата на хармонизация по член 99 от Договора за ЕИО и специфичните потребителски навици или производствени характеристики?
Допустимо ли е данъчно предимство, предоставено на определени национални продукти, да не се разпростира по недискриминационен начин върху вносни продукти в сходно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/78: Комисия/Италия, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Съвместимо ли е с член 95 от Договора ЕИО прилагането на диференцирано вътрешно данъчно облагане върху спиртни напитки, което води до по-високо данъчно облагане на внасяните спиртни напитки в сравнение с националните продукти?
Може ли италианската система за облагане с данъчни бандероли да се оправдае с липсата на сходство между различните категории спиртни напитки или с отсъствието на защитен ефект по смисъла на член 95, втора алинея от Договора ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/79: Just, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална система на данъчно облагане да прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че:
(а) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават въз основа на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и вкусовите характеристики;
(б) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете данъчни категории не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали, в съотношение към себестойността, данъкът обременява по-нискообложения клас спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен като високообложения клас спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
Ако е допустимо да има различни данъчни ставки, както е посочено в първия въпрос, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносни продукти?
(а) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с една и съща ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-близки до вносните продукти?
(б) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ с местен произход се облагат с по-високата ставка?
Ако е недопустимо да има различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
Може ли на член 95 да се позовават датски производители или само вносители?
Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95
В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/79: Regina/Secretary of State for Home Affairs, ex parte Santillo, Заключение от 27 февруари 1980 г.
1. Дали член 9, параграф 1 от Директива 64/221 предоставя на физическите лица права, които могат да бъдат защитени от тях пред националните съдилища на държава членка и които националните съдилища трябва да защитават?
2. (a) Какво е значението на израза „е получено становище от компетентен орган на приемащата държава“ в член 9, параграф 1 от Директивата; и
(b) по-специално, може ли препоръка за експулсиране, направена от наказателен съд при постановяване на присъда, да представлява „становище“?
3. Ако отговорът на въпрос 2 (b) е положителен:
(a) Трябва ли „препоръката“ да бъде напълно мотивирана?
(b) При какви (ако има такива) обстоятелства изтичането на време между изготвянето на „препоръката“ и вземането на решението за експулсиране изключва възможността „препоръката“ да представлява „становище“?
(c) По-специално, има ли изтичането на време, свързано с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за последица това, че „препоръката“ престава да бъде „становище“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/79: Vriend, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.
Трябва ли членове 30—47 от Договора за ЕИО и Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, отрязани цветя и декоративна зеленина, изменен впоследствие, по-специално член 10, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че са напълно несъвместими с тях разпоредби като тези, съдържащи се в член 87 от Закона за семена и посадъчен материал във връзка с Декрета за присъединяване към N.A.K.S., които, с оглед на историята на закона, са предназначени главно да гарантират високото качество на посадъчния материал, пуснат на пазара, и съгласно които на всеки, който не е член на Stichting Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen, е забранено да пуска на пазара, препродава, внася, изнася и предлага за износ с търговска цел в Нидерландия посадъчен материал от хризантеми (Chrysanthemum morifolium Ram.), като резници от хризантеми, независимо дали посадъчният материал отговаря на изискванията за качество, определени от посочената Stichting?
Ако членове 30—47 от Договора за ЕИО и посоченият по-горе регламент на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите, посочени в първия въпрос, не са — или не са напълно — несъвместими с тях, позволяват ли тези разпоредби на правото на Общността въвеждането на разпоредби като описаните в първия въпрос, съгласно които, по-специално за търговците на резници от хризантеми, членството в посочената Stichting е, съгласно нейните правила и във връзка с разпоредбите на членове 87 и 90 от Закона за семена и посадъчен материал, ограничено до тези, които приемат, че решенията на Апелативния съвет на Stichting по жалби срещу актове на орган на Stichting, които не се отнасят до одобрението на посадъчен материал, имат характер на задължително решение, което по нидерландското право изключва правото на обжалване пред гражданските съдилища в производства, в които съдилищата имат неограничена компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/79: Hako-Schuh/Hauptzollamt Frankfurt/Main-Ost, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.
Може ли обувки с външни подметки от коноп, приблизително половината от площта на които е подсилена с гума, да бъдат класифицирани като „обувки с външни подметки от гума“ по тарифна позиция 64.02 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/79: Caterpillar Overseas, Заключение от 7 февруари 1980 г.
1. Доколкото член 9 от Регламент № 803/68 предвижда, че „цената, платена или подлежаща на плащане, може да бъде приета“ (при определени условия) „като стойност за митнически цели“, дава ли той определение на стойността за митнически цели, което е независимо от или различно от определението, дадено в член 1 като „нормална цена“
Или дерогира ли от член 1?
2. Може ли цената, фактурирана от Caterpillar Tractor (фоб пристанище на изпращане) без друга корекция освен за разходите по доставката до Grimbergen, да се третира като стойност за митнически цели по смисъла на член 9 от Регламент № 803/68, като се има предвид условието, установено в Регламент № 603/72, и по-специално, възможно ли е да се приеме, че:
(а) тази цена съответства, към момента на договарянето ѝ, на цената при продажба на открития пазар между независими купувач и продавач;
(б) продажбите се извършват на купувач, установен на митническата територия на Общността?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли стойността за митнически цели да бъде определена, в настоящия случай, на основата на цените, начислени на дистрибуторите или на някои други клиенти, като се разбира, че тези цени могат да варират в зависимост от търговското равнище на купувачите?
4. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли да се вземат предвид с оглед на евентуалното им приспадане от такива цени, които могат да бъдат определени съгласно отговора на втория въпрос:
(а) разходите за складиране и съхраняване на стоките;
(б) други разходи, присъщи на дейността на Grimbergen;
(в) сума, представляваща търговската печалба, отнасяща се до дейността на Grimbergen?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.