Съд - пленум
Съдебен състав – Съд – пленум
Дело C-469/00: Ravil, Заключение от 25 април 2002 г.
Следва ли член 29 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което запазва защитеното наименование за произход Grana Padano само за сирене, настъргано в региона на производство, доколкото такова изискване не е абсолютно необходимо за запазване на специфичните характеристики, които продуктът е придобил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/01: Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, Заключение от 25 април 2002 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета, във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията и съответната продуктова спецификация за защитеното наименование за произход (ЗНП) „Prosciutto di Parma“, да се тълкува в смисъл, че създава валидно право по силата на правото на Общността, което може да бъде предявено пряко пред национален съд, с цел да се забрани продажбата на шунка, която е нарязана и опакована под наименованието „parmaskinke“, когато шунката е била изнесена от Парма в съответствие с условията за ЗНП, но впоследствие не е била нарязана, опакована и етикетирана в съответствие със спецификацията на продукта?
1) При правилно тълкуване на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията и съответната продуктова спецификация за пармска шунка, противоречи ли на член 4 и/или член 8 и/или член 13 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 маркирането и продажбата на шунка от Парма, която не е била нарязана и опакована в обичайния производствен район и под надзора на консорциума, като „Parmaskinke“?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително, валидни ли са съответните разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията
(Въпрос за валидността)
3) Могат ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета да бъдат прилагани в граждански производства в Англия от лица като жалбоподателите [...]
(Въпрос за пряко действие)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/01: Oteiza Olazabal, Заключение от 25 април 2002 г.
Препятстват ли членове 6, 8a и 48 от Договора за ЕО (сега съответно членове 12, 18 и 39 ЕО), принципът на пропорционалност, приложим в правото на Общността, и разпоредбите на вторичното право, приети за изпълнение на Договора, по-специално Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 г., държава членка да приеме, по отношение на гражданин на друга държава членка, за който се прилагат разпоредбите на Договора, мярка за поддържане на обществения ред, която, подлежаща на съдебен контрол, ограничава пребиваването на този гражданин до част от националната територия, когато интересите на обществения ред му пречат да пребивава в останалата част от територията, или в такива обстоятелства единствената мярка, която може законосъобразно да бъде взета срещу този гражданин, е мярка за изключването му от цялата територия, приета в съответствие с националното законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/00: der Weduwe, Заключение от 23 април 2002 г.
Следва ли член 49 ЕО (преди това член 59 от Договора) да се тълкува в смисъл, че: когато кредитна институция, упълномощена в държава членка, в която нарушаването на банковата тайна представлява престъпление, осъществява дейност по предоставяне на услуги в друга държава членка, в която няма аналогична банкова тайна, (1) тази разпоредба на Договора не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция са длъжни да дават показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции на приемащата държава членка са подложени на същото задължение да дават показания като свидетели; (2) тази разпоредба не препятства законова разпоредба на приемащата държава членка, съгласно която служителите на съответната кредитна институция, които, когато са разпитвани като заподозрени, не се позовават на правото си да мълчат, могат като заподозрени да дадат показания в наказателно производство относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, при положение че служителите на кредитни институции, установени в приемащата държава членка, имат същото право да дават показания като заподозрени, когато не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат; (3) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Белгия), дадат показания относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка при упражняване на свободата на предоставяне на услуги; (4) тази разпоредба препятства законова разпоредба на държавата членка по произход, съгласно която служителите на съответната кредитна институция могат да бъдат подведени под наказателна и гражданска отговорност, ако в рамките на наказателно разследване, провеждано в приемащата държава членка (в случая Кралство Белгия), дадат показания като заподозрени относно услуги, предоставени от тях на територията на приемащата държава членка (в случая Белгия) при упражняване на свободата на предоставяне на услуги, като същевременно не се позовават или не желаят да се позовават на правото си да мълчат.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Заключение от 23 април 2002 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/00: Boehringer Ingelheim и др., Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Може ли притежателят на търговска марка да се позовава на правата, предоставени му от търговската марка, за да възпрепятства паралелен вносител да преопакова фармацевтични продукти, освен ако упражняването на тези права не допринася за изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки?
При какви обстоятелства преопаковането на фармацевтични продукти от паралелен вносител, с цел пускане на пазара в държавата членка вносител, може да се счита за необходимо по смисъла на съдебната практика на Съда?
Трябва ли паралелният вносител, за да има право да преопакова фармацевтични продукти, носещи търговска марка, във всички случаи да изпълни изискването за предварително уведомяване на притежателя на търговската марка и какви са последиците при неизпълнение на това изискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/99: Merck, Sharp & Dohme, Съдебно решение от 23 април 2002 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на пускането на пазара на фармацевтичен продукт, пуснат на пазара под неговата марка, когато вносителят го е преопаковал и отново е поставил марката, като е изпълнил другите изисквания, посочени в съдебната практика на Съда на Европейските общности (дела C-427/93, C-429/93 и C-436/93 — Bristol-Myers Squibb и др.), но търговската реализация на продукта би била застрашена без такова преопаковане единствено поради това, че значителна част от потребителите на фармацевтични продукти в държавата вносител са подозрителни към фармацевтични продукти, които явно са произведени за пазара на друга държава (в която се говори друг език) и се намират в опаковки, които са били адаптирани само чрез самозалепващи се етикети към националните разпоредби относно продажбата на фармацевтични продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/97: Испания/Съвет, Съдебно решение от 18 април 2002 г.
Нарушено ли е принципът на относителната стабилност при разпределението на квотите за улов на аншоа между държавите членки?
Спазено ли е изискването за рационално и отговорно използване на всички живи водни ресурси при приемането на спорните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/99: Испания/Съвет, Съдебно решение от 18 април 2002 г.
Нарушено ли е принципът на относителна стабилност при разпределението на квотите за улов на аншоа между държавите членки?
Спазено ли е изискването за рационално и отговорно използване на всички живи водни ресурси при приемането на спорните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/01: Испания/Съвет, Съдебно решение от 18 април 2002 г.
Нарушено ли е принципът на относителна стабилност при разпределението на възможностите за риболов на аншоа между държавите членки?
Спазено ли е изискването за рационално и отговорно използване на всички живи водни ресурси при приемането на спорните разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.