Съд - четвърти състав

1. Има ли право на обезщетение съгласно член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетото лице, различно от граничен работник, което е напълно безработно и е пребивавало на територията на държава членка, различна от компетентната, по време на последната си заетост, дори ако вече е получавало обезщетения за безработица от институцията на компетентната държава членка?
2. (a) Прилага ли се първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 в контекста на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от този регламент с резултат, че право на няколко подобни обезщетения, предоставени въз основа на един и същ период на задължително осигуряване, не може нито да бъде предоставено, нито да бъде запазено съгласно този регламент?
(b) Кога обезщетенията за безработица представляват обезщетения от един и същи вид по смисъла на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71?
(c) Длъжна ли е институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването и продължителността на правото на обезщетение за безработица зависят от изпълнението на осигурителни периоди, в ситуация по член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент № 1408/71, в съответствие с първото изречение на член 12, параграф 1 от него, да не взема предвид, по отношение на придобиването и продължителността на правото, тези осигурителни периоди, които са били изпълнени като наето лице по законодателството на друга държава членка, доколкото такива периоди вече са дали основание за обезщетение от същия вид в тази друга държава членка, или трябва да се даде ефект на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 по отношение на обезщетението за безработица по такъв начин, че осигурителните периоди да се вземат предвид като основа за последващо право, без позоваване на първоначалното искане, но продължителността на последващо придобитото право се намалява с броя на дните, за които е получено първоначалното обезщетение?
3. (a) Обвързва ли удостоверението, което компетентната институция по въпросите на безработицата в държавата членка, чието законодателство е било последно приложимо за работника мигрант, издава съгласно член 84, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72, институцията и съдилищата на друга държава членка, доколкото удостоверението посочва, че работникът мигрант няма право на обезщетение по член 69 от Регламент № 1408/71?
(b) Кога безработно лице може да претендира обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71 съгласно законодателството, което е било последно приложимо за него, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от този регламент, с резултат, че предоставянето на обезщетения по законодателството на държавата, в която пребивава, временно се спира?
(c) Означава ли спирането, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, на получаването на обезщетения по законодателството на държавата членка, в която пребивава или към която се връща безработното лице, за периода, за който има право на обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71, съгласно законодателството, което е било последно приложимо за него, само че безработното лице не получава обезщетения от институцията на държавата, в която пребивава, но може впоследствие да претендира такива обезщетения за пълния период, или спирането на обезщетенията води също до намаляване на продължителността на периода на право на обезщетения с броя на дните, за които се прилага спирането?