Съд - четвърти състав

1. Дали наетото лице, различно от граничен работник, което е напълно безработно и е пребивавало на територията на държава членка, различна от компетентната, по време на последната си заетост, има право съгласно член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, в която пребивава или към която се завръща, дори ако преди това е получавало обезщетения за безработица от институцията на компетентната държава членка?
2. a) Прилага ли се първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 в контекста на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от този регламент, с което се постига резултатът, че не може да бъде предоставено или запазено право на няколко подобни обезщетения, основани на един и същ период на задължително осигуряване по този регламент?
б) Кога обезщетенията за безработица представляват обезщетения от един и същи вид по смисъла на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71?
в) Трябва ли институция на държава членка, чието законодателство обвързва придобиването и продължителността на правото на обезщетение за безработица с изтичането на осигурителни периоди, в ситуация по член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент № 1408/71, в съответствие с първото изречение на член 12, параграф 1 от него, да не взема предвид, по отношение на придобиването и продължителността на правото, тези осигурителни периоди, които са били изтекли като наето лице по законодателството на друга държава членка, доколкото такива периоди вече са дали основание за обезщетение от същия вид в тази друга държава членка, или трябва да се даде ефект на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 по отношение на обезщетението за безработица по такъв начин, че осигурителните периоди да се вземат предвид като основа за последващото право, без да се отчита първоначалното искане, но продължителността на последващо придобитото право се намалява с броя на дните, за които са били получени първоначалните обезщетения?
3. a) Обвързва ли удостоверението, което компетентната институция по въпросите на безработицата в държавата членка, по чието законодателство е бил последно подчинен работникът мигрант, издава съгласно член 84, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72, институцията и съдилищата на друга държава членка, доколкото удостоверението посочва, че работникът мигрант няма право на обезщетение по член 69 от Регламент № 1408/71?
б) Кога безработно лице може да претендира обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71 съгласно законодателството, на което е било последно подчинено, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от този регламент, с което се постига временно спиране на предоставянето на обезщетения по законодателството на държавата, в която пребивава?
в) Означава ли спирането, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, на получаването на обезщетения по законодателството на държавата членка, в която пребивава или към която се завръща безработното лице, за периода, за който има право на обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71 съгласно законодателството, на което е било последно подчинено, само че безработното лице не получава през това време обезщетения от институцията на държавата, в която пребивава, но впоследствие може да претендира такива обезщетения за пълния период, или спирането на обезщетенията има и резултат, че продължителността на периода на право на обезщетения се намалява с броя на дните, за които се прилага спирането?