всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд - пети състав

Съдебен състав – Съд – пети състав

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на приобретателя?
Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на редовната лихва?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която редовните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за кредит, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за кредит клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправен характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на кредита да продължават да се начисляват само редовните лихви?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

1) Обезщетение като услугата „лично асистиране“, предвидена в Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, представлява ли „обезщетение за болест“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Налице ли е ограничение на предвиденото в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС право на гражданите на Съюза свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, когато предоставянето в чужбина на обезщетение като услугата „лично асистиране“ по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания, не е специално уредено и условията за предоставяне на обезщетението се тълкуват в смисъл, че услугата „лично асистиране“ не се предоставя в друга държава членка, в която съответното лице завършва тригодишно висше обучение с получаване на диплома?
– Има ли значение за преценката по делото обстоятелството, че на дадено лице може да бъде предоставено обезщетение като услугата „лично асистиране“ във Финландия в община, различна от общината по пребиваване, например когато това лице следва в община, различна от тази, в която пребивава?
– Имат ли значение правата, произтичащи от член 19 от Конвенцията […] за правата на хората с увреждания, за преценката по делото с оглед на правото на Съюза?
3) Ако в отговор на втория […] въпрос Съдът приеме, че тълкуването на националното право, така както е възприето по настоящото дело, представлява ограничение на свободата на движение на хора, може ли все пак такова ограничение да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес, които произтичат от задължението на общината да осъществява контрол върху предоставянето на услугата „лично асистиране“, от възможността на общината да избира подходящите условия и ред за предоставянето на асистентските услуги и от запазването на съгласуваността и ефективността на схемата за лично асистиране по Закона за услугите, предназначени за хора с увреждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Ограничаване на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали поради невземане предвид на данъчното облагане на непреките дъщерни дружества, установени в държава членка, различна от Франция
Непропорционален характер на изискванията, предвидени относно доказателствата в подкрепа на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали
Ограничаване на възстановимата сума на неправомерно събраната удръжка до една трета от размера на дивидентите
Неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване до Съда относно съвместимостта с правото на Съюза на ограниченията на правото на възстановяване на неправомерно събраната удръжка върху доходите от капитали

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от [Регламент № 492/2011] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба като разглежданата в главното производство (член 3, параграф 2, точка 1 във връзка с член 3, параграф 3 и член 2, параграф 1 от UrlG), съгласно която работник с общо 25 години трудов стаж, но не при един и същ австрийски работодател, има право на [платен] годишен отпуск в размер само на пет седмици, докато работник с 25 години трудов стаж при един и същ австрийски работодател има право на шест седмици годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Съвместими ли са членове 23 и 24 от Програмния закон на Кралство Белгия с изискванията на член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и член 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 относно координацията на системите за социална сигурност и признаването на удостоверения A 1?
Може ли Кралство Белгия да се позове на общия принцип за забрана на измамата и злоупотребата с право (fraus omnia corrumpit), за да въведе едностранно национални мерки, които дерогират процедурите, предвидени в правото на Съюза за борба с измамата при командироване на работници?
Нарушава ли Кралство Белгия процедурите, предвидени в Решение A 1 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, с приемането на членове 23 и 24 от Програмния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли член 7, параграф 1 от [Регламент № 1007/2011] да се тълкува в смисъл, че е задължително да се поясни, че става въпрос за чист текстилен продукт, съставен изключително от едно и също влакно?
Задължително ли е използването на един от трите посочени в член 7 от [Регламент № 1007/2011] термина „100 %“, „чист“ или „изцяло“, или при тези продукти става въпрос само за възможност, но не и за задължение?
Задължението по член 9, параграф 1 от [Регламент № 1007/2011] текстилен продукт да се етикетира или маркира с наименованието и процентното съдържание от масата на всички съставни влакна важи ли и за чистите текстилни продукти, които попадат в обхвата на член 7 от Регламент [№ 1007/2011]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

1) При правилно прилагане на член 2, параграф 1 и членове 24, 62, 63, 65 и 73 от Директивата за ДДС и при обстоятелства като тези в главното производство:
a) предоставянето на кредити от Madbid на потребителите срещу парично плащане представлява ли:
i) „предварителни действия“ извън обхвата на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС, както са определени от Съда в точки 23—42 от решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts (С‑270/09, EU:C:2010:780); или
ii) доставка на услуги от Madbid по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от тази директива, по-точно предоставянето на право на участие в онлайн аукциони;
б) ако предоставянето на право на участие в онлайн аукциони представлява доставка на услуги от страна на Madbid, „възмездна“ доставка ли е то по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от посочената директива, и с насрещна престация — плащането за нея (т.е. паричните средства, които Madbid получава от потребител срещу кредити);
в) различен ли би бил отговорът на първи въпрос, буква б), ако плащането за кредити служи също и като право на потребителя да придобива стоки на същата стойност, в случай че потребителят не спечели аукциона;
г) ако Madbid не извършва възмездни доставки на услуги, когато предоставя кредити на потребителите си срещу парично плащане, извършва ли такива доставки в някоя друга хипотеза;
и кои принципи трябва да се приложат, за да се отговори на тези въпроси?
2) При правилно прилагане на член 2, параграф 1, членове 14, 62, 63, 65 и 73 и член 79, буква б) от Директивата за ДДС и при обстоятелства като тези в главното производство, каква е насрещната престация, получена от Madbid срещу доставката на стоки на потребители, по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 73 от тази директива?
По-специално, и предвид отговора на първия въпрос:
a) представляват ли паричните средства, платени от потребител на Madbid за кредити, „плащане по сметка“ за доставка на стоки, което попада в обхвата на член 65 от Директивата за ДДС, така че ДДС да стане „изискуем“ при получаване на това плащане, и такова, че полученото от Madbid плащане от потребителите да представлява насрещна престация за доставка на стоки;
б) ако потребител закупи стоки с помощта на функцията „купи сега“ или „натрупана отстъпка“, представлява ли стойността на използваните кредити при наддаване в аукциони и при неуспешна оферта, водеща до генериране на натрупана отстъпка или до намаляване на цената „купи сега“:
i) „отстъпка от цената“ по смисъла на член 79, буква б) от Директивата за ДДС, при което насрещната престация за доставката на стоки от Madbid са само паричните средства, действително платени на Madbid от потребителя към момента на закупуване на стоките; или
ii) част от насрещната престация за доставката на стоки, при което насрещната престация за доставката на стоки от Madbid включва както паричните средства, платени на Madbid от потребителя към момента на закупуване на стоките, така и паричните средства, платени от потребителя за използваните кредити при неуспешно наддаване в аукциони;
в) ако потребител упражнява правото да закупи стоки след спечелване на онлайн аукцион, насрещната престация за доставката на тези стоки само установената печеливша цена в аукциона (плюс таксата за доставка и обслужване) ли включва, или стойността на кредитите, използвани от потребителя за наддаване в този аукцион, също е част от насрещната престация за доставката на тези стоки от Madbid на потребителя;
и кои принципи трябва да се приложат, за да се отговори на тези въпроси?
3) Когато две държави членки третират една сделка по различен начин за целите на ДДС, до каква степен съдилищата на една от тези държави членки трябва, при тълкуването на релевантните разпоредби от правото на Съюза и националното право, да вземат предвид обстоятелството, че е желателно избягването на:
a) двойното данъчно облагане на сделката; и/или,
б) необлагането на сделката;
и какво е значението на принципа на данъчен неутралитет за този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16465666768360 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form