Съд - пети състав

Следва ли еозин с концентрация 2% и модифициран алкохол с концентрация 70% да се считат за лекарствени продукти, правото за продажба на които е запазено за фармацевтите, съгласно определението на правото на Европейската общност?

Следва ли понятията „болест“ и „заболяване“, използвани в посочените директиви, да се тълкуват еднакво съгласно определение на Общността или всяка държава членка е свободна да прилага посочените директиви, като им дава собствено определение?
Ако понятията „болест“ и „заболяване“ имат значение на равнище Общността, може ли продукт „A“, който е определен като хранителен продукт в една държава членка и чиито реклами се отнасят до естествени физиологични функции (храносмилане, отделяне на жлъчка), да бъде определен като лекарствен продукт в друга държава членка, въпреки че директива на Общността, хармонизираща правилата, приложими към продукт „B“ (естествени минерални води, Директива 80/777/ЕИО), изрично посочва, че тези естествени физиологични функции не трябва да се считат за заболявания?
Ако думите „болест“ и „заболяване“ имат определение на равнище Общността, могат ли препратки към усещания или състояния като глад, тежест в краката, умора и/или сърбеж („усещане, изпитвано върху кожата, което поражда желание за чесане“) да се считат за препратки към болести или заболявания?
Ако обаче всяка държава членка е свободна да определи собствено определение за заболяване, може ли държава членка свободно да блокира продажбата на хранителен продукт, който е законно контролиран и свободно продаван в друга държава членка, на основание, че посоченият продукт е предназначен за „човешко заболяване или болест“ (съгласно значението, дадено на това понятие от държавата членка), без преди това да е поискала становището на комитетите, създадени да гарантират, че националните разпоредби не си противоречат помежду си или с правото на Общността, по-специално становището на Комитета по патентовани лекарствени продукти (създаден с Директива 75/319/ЕИО), Постоянния комитет по хранителните продукти (Решение 69/414/ЕИО), Комитета по козметичните продукти (Директива 76/768/ЕИО) и/или Постоянния комитет по техническите стандарти и разпоредби (Директиви 83/189/ЕИО и 88/182/ЕИО)?
Като се има предвид решението по дело 227/82 Van Bennekom, по-специално параграф 19, може ли държава членка да ограничи свободния внос и търговия на хранителен продукт, извлечен от растение, което обичайно се консумира (чесън), законно произведен, контролиран и продаван в друга държава членка, на основание, че външната форма на продукта (хапче, капсула, таблетка) е лекарствена, въпреки че същата външна форма е разрешена от правото на Общността (Директива 85/573/ЕИО) за друг продукт, който също е извлечен от растение, което обичайно се консумира (цикория)?
Ако отговорът на горния въпрос е положителен, може ли такава национална разпоредба да бъде оправдана по отношение на правото на Общността (по-специално член 36) и съдебната практика на Съда на Европейските общности, ако тези растения се представят под формата на хапче, капсула или таблетка единствено по хигиенни и консервиращи причини и съответният продукт (a) няма и не се представя като имащ лечебни или профилактични свойства по отношение на човешко заболяване и дори е опакован в контейнер, върху който изрично е посочено, че „това не е лекарствен продукт“, (b) не съдържа съставка в такава висока концентрация, че да представлява лекарствен продукт, и (c) не представлява сериозна (научно определима) опасност за общественото здраве?
Пада ли се законният монопол на фармацевтите върху правото да продават определени продукти на обществеността към „търговските правила на държавите членки“?
Ако отговорът на въпрос 3(i) е положителен, отнася ли се изявлението, съдържащо се в Директива 85/342 относно „монопола върху доставката на лекарствени продукти“, до лекарствен продукт, определен съгласно Директива 65/65/ЕИО, или до лекарствени продукти, определени от всяка държава членка?
Ако се прилага определението на Общността за лекарствен продукт във въпрос 3(ii), може ли „монополът върху доставката на лекарствени продукти“ да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение върху вноса на продукт, ако резултатът от този монопол е да се възпрепятства свободната търговия с този продукт, дори ако той е (a) класифициран като хранителен продукт в държавата членка, в която е произведен, (b) подложен на контрол от компетентния орган (Белгийското министерство на здравеопазването) на същата държава членка, който го удостоверява като безвреден за човешкото здраве, и (c) свободно продаван на обществеността (т.е. без лекарско предписание) единствено от фармацевти в аптеки в държавата вносител?
Ако отговорът на въпрос 3(iii) е положителен, трябва ли такъв законен монопол върху свободната доставка (т.е. без лекарско предписание) на определени продукти на физически лица да бъде оправдан съгласно член 36 от Договора за ЕИО и по-специално трябва ли да бъде оправдан като защита срещу „реална заплаха за човешкото здраве“ (дело 216/84 Комисия срещу Френската република (заместители на мляко))
Обратно, следва ли преамбюлът и текстът на посочената Директива 85/432 да се тълкуват в смисъл, че държава членка може законно да определи всеки продукт като лекарствен продукт и да приеме всякакви мерки, ограничаващи конкуренцията по отношение на този продукт, включително предоставяне на фармацевтите в аптеките изключителното право на свободна продажба (т.е. без лекарско предписание) на този продукт на обществеността?
Следва ли разпоредбите на Директива 74/329/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желиращи агенти за употреба в хранителни продукти, по-специално разпоредбите в преамбюла относно свободното движение на хранителни продукти и разпоредбите на член 2, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага ограничения (например изискване за „административно разрешение за пускане на пазара“) върху свободната търговия (и свободното движение) на продукти (като гуарова гума по-специално), изрично посочени в приложение I към тази директива?
Ако отговорът на въпрос 4(i) е отрицателен, не следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че във всички случаи решение на органите на държава членка, налагащо ограничения (например изискване за „административно разрешение за пускане на пазара“) върху свободната търговия (и свободното движение) на продукти, изрично посочени в приложение I към тази директива, трябва да бъде придружено от общо изложение на мотиви или да бъде оправдано съгласно член 36 от Договора за създаване на ЕИО и да не представлява произволно или прикрито средство за нарушаване на правото на Общността?