Данък върху добавената стойност

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Неизпълнение на задължения от държава членка по член 169 от Договора за ЕИО
Несъвместимост на националното законодателство с Директива 83/183/ЕИО на Съвета

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Испански

Дело C-320/88: Staatssecretaris van Financiën/Shipping and Forwarding Enterprise Safe, Съдебно решение от 8 февруари 1990 г.

Следва ли член 5, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че доставка на стоки се осъществява само когато се прехвърля правната собственост върху имуществото?
Ако не, осъществява ли се доставка на стоки и когато техният правен собственик: (i) е сключил договор с друго лице, по силата на който всички промени в стойността на имуществото, както и всички печалби или разходи са за сметка или в полза на това друго лице; (ii) се е съгласил да прехвърли правната собственост върху имуществото на другото лице в бъдещ момент; (iii) се е съгласил да предостави на другото лице неотменимо пълномощно за извършване на всички действия, необходими за осъществяване на това прехвърляне на правната собственост; (iv) е предоставил действително имуществото на разположение на другото лице съгласно този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Van Gerven

Дело C-126/88: Boots/Commissioners of Customs and Excise, Заключение от 24 януари 1990 г.

1) Следва ли член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива на Съвета да се тълкува в смисъл, че „всичко, което представлява възнаграждение, получено или което ще бъде получено от доставчика от купувача, клиента или трето лице“, се състои само от плащането на парична сума от клиента?
2) Получава ли търговец на дребно възнаграждение от клиент по смисъла на член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива на Съвета, когато приема от клиента купон, даващ право на намаление на цената при покупка на стоките, посочени в купона, който купон е предоставен от търговеца на дребно на клиента при покупка на други стоки от същия търговец на дребно на тяхната обичайна продажна цена?
3) Следва ли изразът „ценови отстъпки и намаления, предоставени на клиента и отчетени към момента на доставката“ по член 11 А, параграф 3, буква б) от Шестата директива на Съвета да се тълкува в смисъл, че обхваща разликата между обичайната продажна цена на доставените стоки и сумата, която търговецът на дребно действително получава за тези стоки, когато при покупката се предаде купон, получен по описания по-горе начин?
4) Когато търговец на дребно доставя стоки срещу сума, която е по-ниска от обичайната продажна цена, тъй като към момента на доставката клиентът предава купон, придобит при покупка на други стоки от същия търговец на дребно:
а) данъчната основа по член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива ли е сумата, получена от търговеца на дребно за стоките, или
б) сумата, получена от търговеца на дребно за стоките, заедно със стойността на купона, и ако е така, как се определя стойността на купона, или
в) ако нито едно от горните не е приложимо, каква е данъчната основа при тези обстоятелства?
5) Ако „възнаграждение“ може да включва не само плащане на парична сума, но и предаване на купон на доставчика на съответните стоки, препятстват ли разпоредбите на член 11 А, параграф 1, буква а) определянето на данъчната основа от държава членка въз основа на цената, която клиентът би трябвало да плати, за да получи стоките изцяло срещу парично възнаграждение?
6) Представлява ли национална разпоредба, съществуваща към 1 януари 1978 г., предвиждаща, че „ако доставката на стока не е срещу възнаграждение или е срещу възнаграждение, което не се състои или не се състои изцяло от пари, стойността на доставката се приема за нейната пазарна стойност“, дерогация от разпоредбите на член 11 от Шестата директива, която съгласно член 27 от Шестата директива е следвало да бъде нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди 1 януари 1978 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-342/87: Genius Holding/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.

Правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, прилага ли се по отношение на данъка, който е дължим единствено поради това, че е посочен във фактурата?
Ако да, допуска ли директивата държавите членки да изключат — изцяло или в определени специални случаи — правото на приспадане на такъв данък, като установят изисквания относно фактурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Mischo

Дело C-165/88: ORO Amsterdam Beheer en Concerto/Inspecteur der Omzetbelasting, Съдебно решение от 5 декември 1989 г.

Противоречи ли на правото на Общността и по-специално на разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и на Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО), това, че държава членка е обложила през декември 1986 г. доставката на употребявани стоки с оборотен данък по пълната ставка, без да вземе предвид обстоятелството, че тези стоки са били закупени от физически лица, като се има предвид, че в Шестата директива Съветът на Европейските общности се е ангажирал и е обявил, че ще приеме преди 31 декември 1977 г. общностна система на облагане, приложима към търговията с употребявани стоки, но досега не е предприел действия в това отношение?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, как следва да се вземе предвид, при определяне на дължимия оборотен данък върху доставката на употребявани стоки, обстоятелството, че стоките са били закупени от физически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/88: Staatssecretaris van Financiën/Shipping and Forwarding Enterprise Safe, Заключение от 9 ноември 1989 г.

1) Трябва ли член 5, параграф 1 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че доставка на стоки се осъществява само когато се прехвърля правната собственост върху имуществото?
2) Ако не, осъществява ли се доставка на стоки и когато техният правен собственик:
(i) е сключил споразумение с друго лице, съгласно което всички промени в стойността на имуществото, както и всички печалби или разходи са за сметка или в полза на това друго лице;
(ii) се е съгласил да прехвърли правната собственост върху имуществото на другото лице на по-късен етап;
(iii) се е съгласил да предостави на другото лице неотменимо пълномощно за извършване на всички действия, необходими за прехвърлянето на правната собственост;
(iv) действително е предоставил имуществото на разположение на другото лице съгласно това споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Van Gerven

Дело C-165/88: ORO Amsterdam Beheer en Concerto/Inspecteur der Omzetbelasting, Заключение от 24 октомври 1989 г.

1) Съвместимо ли е с правото на Общността, и по-специално с разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност и на Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО), държава членка да е наложила през декември 1986 година данък върху оборота по пълната ставка при доставката на употребявани стоки, без да взема предвид по никакъв начин факта, че тези стоки са били закупени от частни лица, като се има предвид, че в Шестата директива Съветът на Европейските общности се е ангажирал и е обявил приемането преди 31 декември 1977 година на общностна система за облагане, приложима към търговията с употребявани стоки, но досега не е предприел действия в това отношение?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, как следва да се вземе предвид, при определянето на дължимия данък върху оборота при доставката на употребявани стоки, фактът, че стоките са били закупени от частни лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/87: Ufficio distrettuale delle imposte dirette di Fiorenzuola d’Arda e.a/Comune di Carpaneto Piacenti…, Съдебно решение от 17 октомври 1989 г.

Първият въпрос цели да се установи, от една страна, какви са съществените характеристики на дейностите, упражнявани „като публичен орган“ по смисъла на първата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, а от друга страна, да се изяснят задълженията, наложени на държавите членки с тази разпоредба.
Вторият въпрос цели да се установи, от една страна, обхватът на израза „такива дейности“ във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, а от друга страна, дали държавите членки са длъжни да включат в своето данъчно законодателство критерия за „значителни нарушения на конкуренцията“, предвиден в тази разпоредба, или да определят количествени граници за транспонирането на този критерий в националното право.
Третият въпрос цели да се установи дали третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива изисква от държавите членки да транспонират в своето данъчно законодателство критерия за незначителен мащаб на дейностите като условие за третирането на органите, подчинени на публичното право, като данъчно задължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение D към директивата, и дали те трябва за тази цел да определят праг, под който такива органи се третират като неданъчно задължени лица.
Четвъртият въпрос цели да се установи дали орган, подчинен на публичното право, може да се позове на член 4, параграф 5 от Шестата директива с цел да се противопостави на прилагането на национална разпоредба, която го подлага на ДДС по отношение на дейност, която упражнява като публичен орган и която не е изброена в приложение D, когато третирането на тази дейност като неданъчно облагаема не може да доведе до значителни нарушения на конкуренцията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-93/88: Wisselink и др./Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.

Противоречат ли разпоредбите на Първата, Втората и Шестата директива на налагането на специален акциз върху леките автомобили (какъвто е описан в преюдициалното запитване)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че данъчно задълженото лице може, на основание член 17 от Шестата директива, да приспадне специалния акциз върху леките автомобили, който е понесъл по описания начин, от дължимия от него данък, дори ако националното законодателство не предвижда такова приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че специалният акциз върху леките автомобили, който жалбоподателят е длъжен да плати съгласно нидерландското законодателство поради вноса на леки автомобили за разглеждания период, изобщо не може да бъде наложен или че трябва да бъде наложен на различна основа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.