Дело C-126/88: Boots/Commissioners of Customs and Excise, Заключение от 24 януари 1990 г.

1) Следва ли член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива на Съвета да се тълкува в смисъл, че „всичко, което представлява възнаграждение, получено или което ще бъде получено от доставчика от купувача, клиента или трето лице“, се състои само от плащането на парична сума от клиента?
2) Получава ли търговец на дребно възнаграждение от клиент по смисъла на член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива на Съвета, когато приема от клиента купон, даващ право на намаление на цената при покупка на стоките, посочени в купона, който купон е предоставен от търговеца на дребно на клиента при покупка на други стоки от същия търговец на дребно на тяхната обичайна продажна цена?
3) Следва ли изразът „ценови отстъпки и намаления, предоставени на клиента и отчетени към момента на доставката“ по член 11 А, параграф 3, буква б) от Шестата директива на Съвета да се тълкува в смисъл, че обхваща разликата между обичайната продажна цена на доставените стоки и сумата, която търговецът на дребно действително получава за тези стоки, когато при покупката се предаде купон, получен по описания по-горе начин?
4) Когато търговец на дребно доставя стоки срещу сума, която е по-ниска от обичайната продажна цена, тъй като към момента на доставката клиентът предава купон, придобит при покупка на други стоки от същия търговец на дребно:
а) данъчната основа по член 11 А, параграф 1, буква а) от Шестата директива ли е сумата, получена от търговеца на дребно за стоките, или
б) сумата, получена от търговеца на дребно за стоките, заедно със стойността на купона, и ако е така, как се определя стойността на купона, или
в) ако нито едно от горните не е приложимо, каква е данъчната основа при тези обстоятелства?
5) Ако „възнаграждение“ може да включва не само плащане на парична сума, но и предаване на купон на доставчика на съответните стоки, препятстват ли разпоредбите на член 11 А, параграф 1, буква а) определянето на данъчната основа от държава членка въз основа на цената, която клиентът би трябвало да плати, за да получи стоките изцяло срещу парично възнаграждение?
6) Представлява ли национална разпоредба, съществуваща към 1 януари 1978 г., предвиждаща, че „ако доставката на стока не е срещу възнаграждение или е срещу възнаграждение, което не се състои или не се състои изцяло от пари, стойността на доставката се приема за нейната пазарна стойност“, дерогация от разпоредбите на член 11 от Шестата директива, която съгласно член 27 от Шестата директива е следвало да бъде нотифицирана на Комисията на Европейските общности преди 1 януари 1978 г.?