Данък върху добавената стойност

Следва ли член 98 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с точки 1 и 12а от приложение III към нея, с член 6 от Регламент за изпълнение № 282/2011, както и с принципа на данъчен неутралитет, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че за хранителните продукти, съставени от една и съща основна съставка и задоволяващи една и съща нужда на средностатистическия потребител, се прилагат две различни намалени ставки на ДДС в зависимост от това дали се продават на дребно в магазин, или са приготвени и предлагани топли на клиент по негова поръчка за непосредствена консумация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Ришар дьо ла Тур

Полски

Дело C-151/23: ZSE Elektrárne, Определение от 5 октомври 2023 г.

Какви са изискванията по отношение на условията за възстановяване на ДДС съгласно принципа на данъчна неутралност и как следва да се тълкува разумният срок за такова възстановяване?
При какви обстоятелства възниква право на лихви за забава при възстановяване на надвнесен ДДС и от кой момент следва да започне изчисляването им с оглед на принципите на еквивалентност и ефективност?
В какви граници националният съд следва да упражни своята преценка по отношение на началния момент за начисляване на лихви и адекватността на обезщетението при забавено възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Словашки

Дело C-341/22: Feudi di San Gregorio Aziende Agricole, Заключение от 28 септември 2023 г.

1) Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г. отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Collins

Италиански

Дело C-453/22: Schütte, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Szpunar

Немски

Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.

Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Румънски

Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Заключение от 7 септември 2023 г.

1) При осъществена дерогация по §2 на член 90 от Директивата за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал. 1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от ДЗЛ при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, §1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на ДЗЛ на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?
3) В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на §1 на чл. 90?
4) Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С‑246/16, Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С‑242/18, УниКредит Лизинг ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т. 62 и т. 65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по §2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?
5) Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?
6) Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Заключения

Kokott

Български

Дело C-108/22: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (TVA – Agrégateur de services hôteliers), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Трябва ли член 306 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че може да се прилага по отношение на данъчнозадължено лице, което е консолидиращ доставчик на хотелиерски услуги и което придобива услуги по настаняване и ги препродава на други икономически оператори, когато сделките не са придружени с никакви допълнителни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Rantos

Полски

Дело C-232/22: Cabot Plastics Belgium, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.

Трябва ли при доставка на услуги, осъществена от установено в държава членка данъчнозадължено лице в полза на друго данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, чието място на стопанската дейност е установено извън Европейския съюз, като същите са отделни и правно независими образувания, но са част от една и съща група, когато доставчикът се задължава с договор да използва оборудването си и персонала си изключително за реализиране на продукция в полза на получателя и след това тази продукция се продава от споменатия получател, което води до облагаеми доставки на стоки, при изпълнението на които доставчикът оказва логистична помощ и които са осъществени във въпросната държава членка, член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че трябва да се счита, че установеното извън Европейския съюз данъчнозадължено лице има постоянен обект в тази държава членка?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице може да има постоянен обект, когато необходимите човешки и технически ресурси са тези на неговия доставчик, правно независим, но част от същата група, който се задължава с договор за изключителни права да ги използва в полза на споменатото данъчнозадължено лице?
Трябва ли член 44 от [Директивата за ДДС] и член 11 от [Регламент за изпълнение № 282/2011] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице има постоянен обект в държавата членка на [своя] доставчик, поради това че последният осъществява в негова полза в изпълнение на договорно поето задължение, осигуряващо изключителни права, редица престации, които са акцесорни или допълнителни спрямо изработката в тесен смисъл, като по този начин оказва съдействие за реализирането на продажбите, сключени от това данъчнозадължено лице от седалището му извън [Съюза], но водещи до облагаеми доставки на стоки, осъществявани по силата на законодателството за ДДС на територията на посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Medina

Френски

Дело C-426/22: SOLE-MiZo, Определение от 20 юни 2023 г.

Допуска ли националната уредба или практика определянето на лихви върху възстановяван ДДС по начин, който не осигурява адекватно обезщетение за данъчно задълженото лице в съответствие с принципите на ефективност и данъчна неутралност?
Съвместима ли е практика, при която лихва се начислява само за ограничен период, с изискванията на правото на Съюза за пълна компенсация на загубата, причинена от недостъпността на сумите, включително обезценката на парите поради инфлацията?
Отговаря ли националната правна уредба на принципа на еквивалентност, доколкото условията за изплащане на лихви по искове, основани на правото на Съюза, се прилагат еднакво към аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Унгарски

Дело C-426/22: SOLE-MiZo, Определение от 20 юни 2023 г.

Позволяват ли член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на ефективност и данъчна неутралност национална практика, при която при възстановяване на надвзет ДДС се начислява лихва само за ограничен период и по начин, който не компенсира напълно обезценяването на парите през целия период на задържане?
Необходимо ли е обезщетението при забавено възстановяване на ДДС да бъде подходящо и да отразява реалната икономическа вреда, причинена от държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения