Данък върху добавената стойност

Трябва ли член 138, параграф 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в духа на решение на Съда на Европейския съюз от 9 декември 2021 г., Kemwater ProChemie (C 154/20, EU:C:2021:989), в смисъл, че прилагането на правото на освобождаване от [ДДС] при доставка на стоки до друга държава — членка на Съюза, трябва да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че доставчикът на стоките е участвал в измама с ДДС, когато доставчикът не е доказал, че стоките са доставени на посочения в данъчните документи конкретен получател в другата държава членка, имащ качеството данъчнозадължено лице, въпреки че с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от данъчнозадълженото лице, са налице необходимите данни, за да се провери, че действителният получател в другата държава членка е имал такова качество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Pikamae

Чешки

Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

С оглед на дерогацията, предвидена в член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли член 90, параграф 1 от тази директива, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на ДДС вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, а ако това не е така, от кой момент трябва да започне да тече този срок, при положение че липсва специална национална правна уредба в това отношение?
Трябва ли член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си, доколкото той е данъчнозадължено лице, своето намерение да анулира ДДС?
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и ако това е така, от кой момент може да се претендира това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Български

Дело C-674/22: Gemeente Dinkelland, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.

Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Pitruzzella

Нидерландски

Дело C-733/22: Valentina Heights, Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.

Следва ли член 98, параграф 2 от [Директивата за ДДС] във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба намалена ставка на ДДС за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, може да се прилага, в случай че тези заведения не са категоризирани съгласно националната правна уредба на запитващата държава членка?
При условие че отговорът е отрицателен, то следва ли член 98, параграф 2 от [Директивата за ДДС] във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че допуска избирателно прилагане на намалената ставка спрямо конкретни и специфични аспекти от дадена категория услуги, изразяващи се в изискване настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения, да се извършва само в категоризирани, съгласно националната правна уредба на запитващата държава членка или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, места за настаняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Szpunar

Български

Дело C-519/22: MAX7 Design, Определение от 8 февруари 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Определения

Унгарски

Дело C-377/23: Sancra, Определение от 5 февруари 2024 г.

Как следва да се определя облагаемата база по ДДС, когато във фактурите към крайни потребители е посочена погрешно нулева ставка, а е трябвало да се приложи по-висока ставка?
Допустимо ли е данъчната администрация да изисква повече ДДС от данъчно задълженото лице, отколкото то е получило от крайния потребител, при корекция на ставката?
Възможно ли е, съгласно националното право, доставчикът да прехвърли и възстанови на крайния потребител допълнителния ДДС, произтичащ от коригираната ставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Португалски

Дело C-377/23: Sancra, Определение от 5 февруари 2024 г.

Как следва да се тълкува член 73 във връзка с член 78, буква а) и член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112/ЕО в случай, когато ДДС е начислен с неправилна ставка във фактурите към крайни потребители?
При какви условия според националното право е възможно задълженото лице да прехвърли и събере от крайните потребители дължимия по коригираната ставка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Португалски

Дело C-533/22: Adient, Заключение от 1 февруари 2024 г.

1. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да квалифицира независимо местно юридическо лице като постоянен обект на чуждестранно образувание само въз основа на факта, че тези две дружества принадлежат към една и съща група
2. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да приеме, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание единствено с оглед на услугите, които местното юридическо лице предоставя на чуждестранното образувание
3. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчното законодателство и практиката на националната данъчна администрация да приемат, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание, като се има предвид, че въпросният постоянен [обект] доставя само стоки и не предоставя услуги
4. Когато чуждестранно лице притежава на територията на държава членка в местно юридическо лице човешки и технически ресурси, с които гарантира предоставянето на услуги по обработка на стоките, които следва да бъдат доставени от чуждестранното образувание, трябва ли разпоредбите на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[, както и] на член 11 и член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че тези услуги по обработка, предоставени чрез техническите и човешките ресурси на чуждестранното юридическо лице, са: i) услуги, получени от чуждестранно юридическо лице от страна на местно лице чрез горепосочените човешки и технически ресурси или евентуално ii) услуги, предоставени от същото чуждестранно юридическо лице, чрез горепосочените човешки и технически ресурси
5. В зависимост от отговора на четвъртия въпрос, по какъв начин се определя мястото на доставката на услуги, с оглед на разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС
6. В светлината на член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС трябва ли дейностите, свързани с услугите по обработка на стоките, като приемане, инвентаризация, подаване на поръчки към доставчиците, осигуряване на складови площи, управление на складовите наличности в компютърната система, обработка на поръчките на клиентите, вписване на адреса върху документите за транспорт и фактурите, подпомагане по отношение на контрола на качеството и др. да не се вземат предвид при определянето на наличието на постоянен обект, доколкото става въпрос за дейности по административно обслужване, строго необходими за дейностите по обработка на стоките
7. Предвид принципите, свързани с мястото на данъчно облагане на мястото, където се извършва гореспоменатото потребление по местоназначение, има ли значение при определяне на мястото на доставка на услугите по обработка обстоятелството, че получените в резултат на обработката стоки се продават от получателя на услугите (са предназначени) предимно извън Румъния, докато тези, продавани в Румъния, подлежат на облагане с ДДС и следователно резултатът от услугите по обработка не се „потребява“ в Румъния или, ако се „потребява“ в Румъния, подлежи на облагане с ДДС
8. Ако техническите и човешките ресурси на постоянния обект, получаващ услугите, потенциално са същите като тези на доставчика, с когото услугите действително се извършват, налице ли е все пак доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Заключения

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Румънски

Дело C-791/22: Hauptzollamt Braunschweig (Lieu de naissance de la TVA – III), Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Налице ли е нарушение на Директива 2006/112, и по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба от правото на държава членка обявява член 215, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Capeta

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.

Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Collins