Данъчни въпроси

Процентите на еднократното компенсиране са определени въз основа на погрешни статистически данни, тъй като са изведени от макроикономически статистики, отнасящи се до цялото селско стопанство, а не до статистики, изчислени само за еднократните земеделски стопани.
Обхватът на приложението на схемата за еднократно компенсиране е прекалено широк, тъй като включва и стоки и услуги, доставяни на еднократни земеделски стопани.
Процентите на еднократното компенсиране за говеждо, свинско месо и прясно мляко са прекомерно високи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-353/85: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 23 февруари 1988 г.

Допустимо ли е държава членка да освобождава от данък върху добавената стойност доставката на стоки, предоставяни във връзка с упражняването на медицинска или парамедицинска професия, съгласно член 13, буква А, параграф 1, буква в) от Шестата директива относно ДДС?
Спазени ли са процесуалните изисквания за яснота и последователност на жалбата на Комисията по време на досъдебната процедура по член 169 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/86: Ledoux, Заключение от 9 февруари 1988 г.

Съд, Съд - четвърти състав

Позволяват ли правилата на Общността, по-специално тези, които се отнасят до ДДС, на държава членка да изисква плащане на ДДС при внос, когато лице, пребиваващо в тази държава, използва за изпълнение на служебните си задължения и за лични цели превозно средство, предоставено му от работодател, установен в друга държава членка, в която е платен ДДС, като превозното средство остава собственост на този работодател и вносът в държавата на пребиваване на ползвателя е само временен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Заключения

Mischo

Френски

Дело C-391/85: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 4 февруари 1988 г.

Допустимо ли е Кралство Белгия да счита, че е изпълнило задълженията си по член 171 от Договора, като е отменила минималната облагаема стойност за ДДС върху нови автомобили, но е въвела регистрационен данък, изчисляван върху същата каталожна цена, с което на практика се запазва предишният данъчен режим?
Може ли регистрационният данък, въведен от Кралство Белгия, да се счита за независим от ДДС или представлява по същество оборотен данък, забранен от Шеста директива относно ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Френски

Дело C-36/86: Ministeriet for Skatter og Afgifter/Dansk Sparinvest, Съдебно решение от 2 февруари 1988 г.

Следва ли членове 10 и 11 от Директива 69/335 на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал да се тълкуват в смисъл, че по отношение на посочените в тези членове сделки не е допустимо държава членка да обложи капиталови дружества по смисъла на член 3 от Директивата с данъци или такси, различни от данъка върху капитала и таксите, посочени в член 12?
Следва ли член 4, параграф 2, буква а) от Директива 69/335 да се тълкува в смисъл, че увеличението на капитала на дружество, осъществено чрез прехвърляне към него на активите, посочени в тази разпоредба, е предпоставка за облагането с данък върху капитала по смисъла на същата разпоредба, или държава членка има право да облага с данък върху капитала единствено въз основа на увеличение на номиналния капитал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Датски

Дело C-138/86: Direct Cosmetics Ltd/Commissioners of Customs and Excise, Заключение от 27 януари 1988 г.

1. Допуска ли член 27, параграф 1 от Шестата директива предоставянето на разрешение на държавите членки за приемане на специални дерогационни мерки за предотвратяване на определени видове избягване на данъци, независимо дали съществува измамно намерение?
2. Допускат ли член 27, параграф 1 и общите принципи, установени в Шестата директива, мярка, която се отклонява от определената в член 11.A.1 (a) основа за облагане, така че да се обложи данъчно лице, чиято дейност се състои изцяло или частично в доставяне на определени стоки на нерегистрирани търговци на дребно по отношение на продажбите, извършени от тези търговци, при условие че данъчната основа не надвишава стойността, на която стоките достигат до крайния потребител при такива сделки, или тяхната пазарна стойност при продажба на дребно, когато е невъзможно да се установи първата стойност, и при условие че не съществува друго решение, което е по-малко обременяващо за данъчното лице?
3. Изключва ли Шестата директива прилагането на такава мярка само спрямо предприятия, чийто оборот надвишава определено равнище?
4. Изключва ли прилагането на такава мярка прилагането на общото правило, установено в член 11.A.1 (a) от Шестата директива?
5. Следва ли да се счита, че разрешението за такава мярка съгласно член 27, параграф 4 е предоставено в рамките на границите, определени от информацията по член 27, параграф 2, при условие че тази информация съдържа всички необходими подробности, за да могат Комисията и държавите членки да разгледат, без възможност за грешка, целите и обхвата на мярката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Свободно движение на стоки

Дело C-252/86: Bergandi/Directeur général des impôts, Заключение от 15 декември 1987 г.

1) Следва ли член 33 от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява на държавите членки да продължат да събират данъци върху оборота при доставка на стоки или предоставяне на услуги, след като тези дейности станат облагаеми с данък върху добавената стойност
2) Следва ли понятието за данъци върху оборота или други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива за ДДС, да се тълкува като обхващащо данъци, събирани върху приходите от експлоатация, независимо дали данъкът се изчислява на база действителни приходи или на приблизителна основа, когато е трудно да се определи точният размер на действителните приходи
3) По-конкретно, включва ли понятието за данъци върху оборота или други данъци, такси или налози, които могат да бъдат определени като данъци върху оборота по смисъла на член 33 от Шестата директива за ДДС, годишна, фиксирана фискална такса, която: а) се събира върху всички автоматични машини, инсталирани на обществени места и предоставящи визуални или слухови развлечения, игра или забавление; б) е въведена с цел да замени данъка върху оборота на оператора на машината; и в) е широко съобразена с рентабилността на всеки тип машина и, косвено, с приходите на оператора
4) Ако отговорите на въпроси 1 и 3 са положителни, означава ли забраната за кумулативно облагане с данък върху добавената стойност и други данъци върху оборота на едни и същи приходи или оборот, че когато данъкът върху добавената стойност се прилага за първи път в началото на втората половина на годината и когато данъците върху оборота, събирани в допълнение към ДДС, трябва да бъдат платени на една вноска в началото на календарната година (освен ако не е разрешено отлагане на плащането), половината от дължимите суми по отношение на данъците от характера на данъци върху оборота за годината, в която за първи път е приложен ДДС, трябва, вследствие на въвеждането на ДДС, да бъдат възстановени или да не се изискват
5) Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че забранява облагането на приходите от експлоатация с данък по-висок три пъти за продукти, които са предимно с чуждестранен произход, отколкото за подобни продукти, които са предимно с местно производство
Следва ли тази дискриминация да се счита за още по-сериозна, когато съответните приходи от експлоатация подлежат както на облагане с данък върху добавената стойност, така и на друг вид косвено облагане
6) Следва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че представлява нарушение на тази разпоредба да се облагат приходите от експлоатацията на определени продукти с данък върху добавената стойност съгласно законодателството на Общността, без да се премахват съществуващите данъци върху тези приходи, дори когато някои от експлоатираните продукти вече не се произвеждат в държавата членка, която събира различните данъци, и когато, във всеки случай, кумулативното облагане с такива данъци може да доведе до намаляване на вноса на такива продукти от останалата част на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-299/86: Drexl, Заключение от 8 декември 1987 г.

1) Забранява ли правото на Общността облагането с данък върху добавената стойност на моторни превозни средства, внесени от други държави членки, без да се взема предвид остатъчната сума на данъка върху добавената стойност, платен в държавата членка на износ, и все още включен в стойността на стоките към момента на тяхното въвеждане
2) Представлява ли данъкът върху добавената стойност, така наложен от държавата вносител, когато продажбите на такива стоки между частни лица в тази държава не подлежат на облагане, вътрешен данък, забранен от член 95 от Договора за ЕИО
3) Противоречи ли разпоредбите на правото на Общността, и по-специално член 95 от Договора за ЕИО, прилагането на по-строги санкции за неплащане на данък върху добавената стойност при внос в сравнение с неплащането на вътрешен данък върху добавената стойност при вътрешни продажби на подобни стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Darmon

Италиански

Дело C-415/85: Комисия/Ирландия, Заключение от 2 декември 1987 г.

Нарушение на член 28, параграф 2 от Шестата директива 77/388/ЕИО, доколкото Ирландия прилага нулева ставка върху определени категории стоки и услуги, без те да са обосновани с ясно определени социални причини и за полза на крайния потребител.
Неправомерно позоваване на член 27 от Шестата директива като основание за прилагане на нулева ставка върху доставки на електроенергия и селскостопански входящи продукти, които не отговарят на условията по член 28, параграф 2.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/85: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 2 декември 1987 г.

Неправомерно прилагане на нулева ставка на ДДС към определени стоки и услуги, които не отговарят на изискванията за „ясно определени социални причини и в полза на крайния потребител“ по смисъла на член 28, параграф 2 от Шестата директива 77/388/ЕИО във връзка с член 17 от Втората директива 67/228/ЕИО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.